Храмът "Св. Николай" в град Мира, Ликия

ЖИТИЕ И ЧУДЕСА НА

СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

автори: д-р Милан Николов и Филип Тодоров

“БОГ Е ДИВЕН ЧРЕЗ СВОИТЕ СВЕТИИ И ДАРОНОСНИ СА СВЕТИИТЕ В НЕГОВО ИМЕ!” “КАЗВА БОГ: “АЗ ЩЕ ПРОСЛАВЯ ОНИЯ, КОИТО МЕНЕ ПРОСЛАВЯТ.” (1ЦАР – 2:30).

Светителю отче Николае, пристъпваме към разказ за твоите чудеса и свят живот с покорност и силна вяра, но " Буря от недоумение смущава ума ми: как достойно да възпея чудесата ти? " защото "никой, ако поиска да ги изкаже, дори с много езици, не може да ги изброи."(кондак 4). Твоите преславни деяния са "по-многобройни от морския пясък и небесните звезди" (кондак 12). Не е възможно " подробно да разказваме за това, колко щедър (си) бил към нуждаещите се, колко гладни (си) нахранил, колко голи (си) облякъл и колко хора (си) откупил от заемодавците.”

"Кой човек може да изкаже величието на твоята светост!" (икос 3). Прекланям се пред нея, но искам да пиша "защото опасно и пагубно е да се скрива Божественото и да се предава на дълбините на забрава; и не малка опасност носи за душата да се премълчават делата Божии и да не се разгласяват. ”

 Молим те, велики чудотворче Николае,подкрепи нашето дръзновение и ни помогни да открием повече от твоите многоройни и свети деяния и чудеса в прослава на Господа нашего Иисуса Христа! Покажи ми да намеря не само описаните вече, но и такива, които постоянно вършиш за спасение на тези, които те молят и търсят твоята непресъхваща помощ.

Чудесата представляват свръхестествени явления, отклоняващи се от познатия нам ход и се вършат по Божие благоволение и при силна вяра. Свети Теодот, еп. Анкирски казва: "Не ме питай за начина на извършване на Божиите чудеса, защото ще ти кажа: Чудесата показват само това, което се е случвало, а знанието за начина на извъшването им предоставям само на Бога." (Жития, август, стр. 699-700). Най-големите чудеса са вършени от нашия Спасител Иисус Христос, първо сред които е Неговото светло Възкресение. По време на земния Си живот Спасителят извършил много чудеса, част от които са описани от светите евангелисти, когато: "слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват". (Лук. 7:22). Такъв дар на чудотворство Спасителят предал и на Своите светии с думите: "Който вярва в Мене, делата, що Аз върша и той ще върши."

Тук, и навсякъде в изложението, цитираните кондак и икос са от "Акатист на свети Николай Мирликийски чудотворец", поместен в края на настоящето изложение.

Думите са казани от големия наш житиеписец Матей Граматик в житието на св. Мъч Николай Софийски, приложено към книгата на Хр. Темелски “Храмът св. Николай Нови Софийски”, изд. Синеба, Соф, 2000, стр. 125. начало

Живот, отдаден Богу и изпълнен с чудеса в помощ на изпадналите в беда

 "Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето "стадо", показвайки им истината! Със смирението си получил величие, с бедността - богатство! Отче,свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!"
(Тропара на светителя).

Великият чудотворец и бърз помощник на нуждаещите се е роден и живял през трети век в приморския търговски град Патара на малоазиатската област Ликия, юго-западен бряг на Мала Азия, днешна Турция. Родителите му Теофан и Нона били благочестиви, знатни, богати, милостиви и щедри към другите, но бездетни. С годините у тях угасвала надеждата да имат своя рожба. След много молитви и сълзи, и заради вършените от тях добродетели, Бог ги дарил с дете, що расте “като дърво, край водни потоци, което дава плода си в свое време и чийто лист не вехне; и във всичко що върши, успява.” /Пс. 1:3/.

Когато се родил този благословен отрок, дали му името Никола, което означава "победител". И той, по Божие благословение, наистина станал победител над злобата и за доброто на целия свят. Затова и днес е тачен за покровител на моряци и рибари, на търговци и банкери, на затворници и пленници, на деца и старци. По своята готовност и отдаденост да бъде усърден закрилник, покровител и застъпник на нуждаещите се, той се нарежда веднага след Пресветата Богородица.

Още в утробата на майка си бил осенен от боговдъхновена благодат за големи чудеса. След раждането майка му веднага се освободила от болките и от тогава до самата си смърт останала неплодна. В купелта на кръщението, той стоял три часа на краката си, неподдържан от никого, въздавайки с това чест на Пресвета Троица. В сряда и петък бозаел от майка си само веднъж, и то вечер, след прочитането на обичайните молитви от родителите, а през целия си живот той спазвал сряда и петък в строг пост. Още от младостта си, св. Никола станал съсъд на Светия Дух! Привързал се към църковния живот и пренебрегвал детските игри и младежки увлечения, а постоянно търсел Бога.

Тези негови достойнства, подсказали на тогавашният епископ на града Николай, който бил брат на баща му, да вземе юношата при себе си за четец. За кратко време, младежът усвоил книжното учение и постигнал голяма премъдрост. Възлагали му да изнася беседи в храма, които богомолците слушали с интерес. И в обикновения си живот Никола се показвал примерен и съвършен. Пазел истинско целомъдрие, винаги съзерцавайки Господа с чист ум. В Божия храм прекарвал цели дни и нощи в богомислена молитва и четене на божествените книги, съзиждайки в себе си достойно жилище на Светия Дух. Още като юноша се отличавал с нрав на мъдър старец и бил от всички уважаван. Служел на Господа както с дела, така и с дух и мисъл.

Виждайки неговия добродетелен и богоотдаден живот, епископът на града посъветвал родителите на момчето да го дадат в служба на Бога. Благочестивите родители не се поколебали и веднага го предали, вероятно с думите: "... Боже, Ти Който си благосклонен към смирението на своите раби и си дал по великата Си милост плода на нашите утроби, на Теб го поверяваме Благи закрилнико на младенците и всяко живо същество... Нека той бъде приет от Тебе, дарилия ни го, като кадило благовонно, на което ние сме родителите чрез Тебе."

Бог чул и тази молитва, приел младенеца и го направил свой верен и достоен служител. Когато епископът въвеждал младия Николай в презвитерски сан, по внушение на Светия Дух, се обърнал към присъстващите в храма с думите: "Братя, аз виждам ново слънце, изгряващо над земята и обещаващо утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за свой пастир, защото Той ще приведе към истината заблудените овци и ще бъде милосърден помощник в беди и скърби." Целият живот на св. Николай бил потвърждение на тия пророчески думи. Непрестанно той помагал на страдащите, давал милостиня на нуждаещите се, защитавал невинните, утешавал скърбящите, укрепвал слабите със словото на истината и вярата. Чрез вършенето постоянно на добродетели и благодеяния, той достигнал духовно съвършенство и висока степен на кротост. Затова в Акатиста му четем: “Радвай се, велико вместилище на добродетелите; радвай се честно и чисто жилище на светостта; радвай се достойни събеседниче на Ангелите; радвай се добри наставниче на човеците.” (икос 3).

Младият свещеник Николай се трудел още по-усърдно в пост и молитва и се стремял да подражава на безплътните сили. Бил “земен по естество в ангелски образ” (икос 1). За своето паство той станал "правило на вярата, образец на смирение, учител на въздържанието" (из тропара му). Неговият равноангелски живот скоро го направил достоен да ръководи църквата. Тръгвайки за поклонение на светите места в Палестина, епископът му поверил делата на църквата, и не сбъркал.

По това време родителите на Николай починали и той наследил голямо богатство, което раздал на нуждаещите се, защото не обръщал никакво внимание на скоропреходното богатство. Отрекъл се от всякакви светски изкушения и желания, той постоянно въздигал душата си към Господа, като се молел така: "Към Тебе, Господи, въздигам душата си. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Още от утробата съм привързан към Тебе. От майчина утроба Ти си мой Бог." В град Мир той бил като утренна звезда сред облаци и като лилия при водни потоци. начало

 Чудесата на свети Николай Мирликийски Чудотворец са естествено проявление и продължение на неговите житейски достойнства: висока душевност, благородство и милосърдие. От ръцете му изтичали богати милостини към нуждаещите се. Като истински Христов служител, той всячески помагал на нуждаещите се, но скришом, защото не търсел светска слава за себе си. Пример за това е отношението му към изпадналия в голяма нужда бивш големец от града, баща на три красиви дъщери. Обхванат от отчаяние баща им обмислял непочтено деяние - да отдаде дъщерите си на блудство и да превърне жилището си в блуден дом, за да придобива средства за живеене. Когато св. Никола разбрал за това внушение на дявола, той нощем подхвърлил кесия с жълтици през оградата в дома на този отчаян човек. Милостинята дал тайно за да не обиди изпадналия в немилост бивш богаташ, изпълнявайки Божията заповед: “когато правите милостиня, не тръбете пред себе си, както правят лицемерците” (Мат. 6:2).

На сутринта отчаяният баща намерил подадените му пари и радостен благодарил на Бога за тази щедрост. С тях посрещнал неотложните си нужди, запазвайки чистотата на децата си. Най-голямата дъщеря, като получила такава зестра, наскоро била задомена и започнала щастлив семеен живот. Узнал за това, св. Никола одобрил постъпката им и решил същата милост да стори и на втората дъщеря, като предпази и нея от грях и я отправи в щастлив семеен живот. Приготвил втора кесия със злато и след известно време, по същия начин я прехвърлил през прозореца в къщата на нуждаещите се. На сутринта, като намерил парите човекът благодарил на Бога и Го помолил: "Господи, покажи ми слугата на Твоето милосърдие. Покажи ми този земен Ангел, който ни запазва от греховна погибел и ни избавя от злите мисли и намерения." По същия начин използвали и тези пари, като и втората дъщеря създала добро семейство.

Когато за трети път направил същия дар, св. Никола бил видян и застигнат от бащата с благодарствените думи: "Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери. Сега ние сме спасени от тебе и избавени от ужасно грехопадение.” В Акатиста по този случай, четем: “Девойките, принудени от сиромашия да встъпят в нечист брак, видяха великото ти милосърдие към бедните, когато ти нощем подхвърли тайно на престарелия им баща три кесии със злато. Радвай се, усърдни пазителю на чистотата.” (икос 5).

От младини свети Никола изпитвал голямо желание да посети светите места в Палестина. Когато това му се удало и корабът плувал в близост до Египетските брегове, св. Николай предвидил заплашващата ги буря и съобщил на капитана за опасността. Още не довършил предупреждението, и силна буря връхлетяла кораба. Пътниците изпаднали в ужас, очаквайки най-страшното и горещо молили светия отец да отправи молитви към своя Бог и да ги избави от гибел в морските дълбини. След усърдните му молитви морето утихнало и всички се спасили. Много пъти след това свети Никола по чудесен начин укротявал морските бури и спасявал моряци, пътници и рибари, търсещи неговата помощ. Затова всички те го признават за свой закрилник.

Пристигнали в Александрия, спасените пътници въздали слава на великия чудотворец, а мнозина от нуждаещите се и болните потърсили и получили помощ от него. С Божията помощ той изцелил болните и утешил скърбящите. След кратък престой, всички успешно продължили пътя си за Палестина.

В Йерусалим свети Никола обходим всичките свети места с усърдно поклонение.Завеликияпоклонникпочудесенначинсеотварялизатворенитеи изоставени църкви. Силно впечатлен от видяното, св. Никола решил да приеме отшелничество, като замине във вътрешността на пустинята, за да се отдаде на безмълвно служене на Бога. Но не такава била волята Божия. Във видение му било казано, не да остане скрит в пустинята, а да бъде светлина на църквата в Ликия – това искал Бог от него. Св. Николай се подчинил на Божията воля и потеглил с кораб за своята страна. Моряците обаче насочили кораба в друга посока, без да се вслушат в неговите молби. Изведнъж излязла силна буря, която извела кораба там където Бог пожелал - на брега в Ликия, а не в страната, където несговорчивите моряци искали.

Пристигнал там, свети Никола отишъл в близката обител, основана от неговия чичо - патарския епископ Николай, наречена свети Сион. Братята от манастира го приели с голяма любов, наслаждавайки се на боговдъхновените му слова и равноангелския му живот, като започнали да подражават на добрите му нрави, с които Бог украсил своя верен раб. Тук св. Никола се отдал на безмълвно житие, в тишина и богомислие, като се надявал така да прекара останалото време от живота си. Но Бог му посочил друг път, защото не можело такова богато съкровище от добродетели да бъде затворено, а трябвало да бъде открито и достъпно за всички. Веднъж, стоейки на молитва той чул глас: “Николай, ако искаш да се удостоиш с венец от Мене, иди и се подвизавай за благото на света.” В недоумение, какво ли означават тези думи, той скоро чул нов глас: “Николай, не е тук нивата, на която трябва да принесеш очаквания от Мене плод. Върни се и иди в света, за да бъде прославено в тебе Моето име.” Покорен на Бога, св. Николай се оставил на Божията воля, без да знае какво точно му е отредено. Воден от Божия промисъл той, отишъл в град Мир - главен град и митрополия на областта Ликия. Тук той не бил известен никому и "нямал къде глава да подслони." Прибежище за себе си намирал само в Господния храм. Веднъж в сънно видение му се явил Сам Спасителят, като му подал Евангелие, украсено със злато и перли, а Пресветата Богородица лично възложила на раменете му светителски омофор.

По това време починал архиепископът на града - Йоан и епископите от Ликия се събрали да търсят негов достоен приемник. Най-прозорливият от тях казал: “Избирането на епископ на този престол не подлежи на човешко решение, а е дело на Божия промисъл. Нека помолим Бога, Той Сам да ни посочи своя избор." Всички приели предложението и се отдали на усърдна молитва и пост. Една нощ същият епископ имал видение, в което му се казало, да наблюдава на следната сутрин при дверите на храма, и който пръв влезе в църквата, той е Божият избраник; името му е Николай.

С облекчение и вяра епископите приели известието и усилили молитвите си към Бога. Удостоеният с чудното видение архиерей застанал сутринта на мястото, което му било посочено и зачакал идването на желания мъж. Във времето за утринна молитва Николай, подбуждан от Духа, дошъл в църквата преди всички. Още щом влязъл в притвора, очакващият го там епископ го срещнал и запитал за името му. В първия момент св. Николай замълчал, но на повторния въпрос на епископа тихо отговорил: "Името ми е Николай, раб на твоя светиня, Владико."

Като чул тези кротки и смирени думи, както и очакваното име - Николай, епископът разбрал, че това е определеният от Бога първопрестолник на Мирската църква. Хванал го за ръка и го представил на останалите епископи. Всички разбрали, че този е избраникът на Господа. Мълвата бързо се разнесла из града, а църквата се изпълнила с много богомолци, които с вълнение, трепет, силна вяра и пълно одобрение изслушали думите на епископа: "Приемете, братя своя пастир, когото помаза сам Светият Дух, и на когото Той повери грижата за вашите души. Не от човешко събрание беше поставен той, но от Самия Бог." Всички коленопреклонно въздали слава и благодарност на Бога и изразили почитта си на новия архиепископ на града, определен с Божествено чудо!

Удостоен с този висок сан, св. Николай се отдал още по-ревностно в служба на Бога. Цялото му следващо житие е още по-светло и поучително. Чрез назидателно слово, разтворено със солта на премъдростта, той вярно преподавал истината и напътствал паството си в учението на вярата. По дух и по нрав новият архиерей бил кротък, незлобив и смирен. Избягвал всякакво тщеславие. Вратите на неговия дом били отворени за всички. За сираците бил любящ баща, за бедните - милостив подател, за плачещите - бърз утешител, за обидените - справедлив помощник; за всички - безкористен благодетел! През целия си земен живот той се грижел за своето стадо и му осигурявал овреме както духовна, така и телесна храна. Той бил "здраве на телата и спасение на душите ни." (икос 12). начало

Целият земен живот на свети Николай е изпълнен с дивни подвизи и чудеса! Особено знаменателни са чудесата му, вършени като архиерей . Докато преди това той скрито правел своите милостини и добродетели, след това, като архиепископ той трябвало да ги върши и на светло, та като ги видят хората да прославят Небесния Отец. (Мат.5:16). Ето някои от тях:

• Твърд защитник на православната вяра.

Скоро след поемане на високия сан, св. Николай попаднал под ударите на жестоките гонители срещу християнството. Римските съимператори Диоклетиан и Максимиан издали строг декрет за преследване на християните: изгаряли църкви и свещени книги, подлагали на мъчения и избивали свещеници и епископи... Новият архиепископ на Мирликийска митрополия не се уплашил, а волно и дръзновено проповядвал Христовото благовестие, като бил “твърда крепост на православието,... похвала на Светата Троица,... извор на огнени слова, добър наставник на стадото си.” (Икос 2).

Събора възнегодували срещу нея и решили да лишат свети Николай от архиепископски сан и го заключили в една от кулите на тъмничния затвор.

Твърде скоро, светите отци е трябвало да отменят това решение на Събора. Нашият Господ Иисус Христос и Неговата Преблагословена Майка, гледайки свише на подвига на светителя Николай одобрили неговата постъпка към богохулника и похвалили божествената му ревност за чистота на вярата. Някои от отците на събора имали видение, как от едната страна на св. Николай стои Сам Христос с Евангелието, а от другата - Пречистата Богородица с омофор. Връщат му свещените знаци на неговия сан, от които съборът го лишил. Вразумени свише, отците от събора престанали да у коряват светителя Николай за постъпката към Арий, а му отдавали почит като на велик Божий угодник - “ръка, очистваща плевелите на ариевото учение”. Днес църквата му пее: "Радвай се ти, който утвърди вярата и срина ереста; радвай се ти, който прогони разбеснелия Арий от събранието на светиите.” (икос 2).

2. Завръщайки се от Първия вселенски събор архиер ея т Николай продължил да работи всеотдайно за утвърждаване и развитие на църквата. Обръщал езичниците към християнството, отклонявал еретиците и утвърждавал християните в правата вяра. Наред с това, грижейки се за духовните потребности на своите пасоми той не пренебрегвал и техните телесни нужди. Когато в област Ликия настанал голям глад, разтревожен за гладуващите хора, светият архиерей се явил през нощта в сънно видение на един търговец в Италия, който бил натоварил кораб с храна за друга страна. Дал му в залог три златни монети и му заповядал да отправи кораба към град Мир и там да продаде житото си.

Като се събудил и видял златото в ръцете си, търговецът се изпълнил с ужас. Удивлявайки се от съня, придружен от чудесното реално явяване на монетите в ръцете си, той не посмял да не изпълни заповедта на светителя и незабавно тръгнал за гр. Мир. Пристигнал благополучно и там продал житото си, като уведомил местните жители за нареждането, което получил от техния хранител и архиепископ. начало

 3. Високи данъци измъчвали хората на град Мир. Веднъж те помолили архипастиря си Николай да отправи писмо до императора за намаляване на данъците им. Вместо да пише писмо, свети Николай лично отишъл при императора и го запитал защо е това драстично увеличение на данъците. Император Константин веднага наредил на главния си съветник да запише определена отстъпка за гражданите на гр. Мир. Копие от този документ дали на архиерея, който веднага го прикрепил с една пръчка и го пуснал в морето. По чудесен начин документът пристигнал в град Мир и бил получен от градските власти. Те веднага пристъпили към неговото изпълнение, като рязко намалили данъците от населението.

Докато светителят бил още при императора, някои от съветниците на императора му докладвали и го убеждавали, че е дадено несъразмерно високо намаляване на данъците. Императорът се съгласил да внесе корекция в документа, но архиепископ Николай му казал,чедокументътевечевградМир

и се изпълнява. Присъстващите не му повярвали и веднага изпратили императорски бърз куриер за проверка. Като се върнал той потвърдил получаването и изпълнението на царския документ, а император Константин потвърдил дадената вече отстъпка в данъците на гражданите на Мир-Ликийска област, които горещо благодарили на своя архипастир.

 4. Потушаване на бунтвъв велика Фригия.

Веднъж в тази страна се надигнал бунт, за потушаване на който император Константин изпратил войници с трима воеводи. Появила се обаче морска буря, която осуетила пътуването им и те спрели на едно от пристанищата на Ликийската област. Там някои войници почнали да ограбват и насилват местните граждани, които се озлобили и организирали бунтове. Като узнал за това св. Николай лично отишъл в града и с мъдри действия прекратил междуособиците, като наказал провинилите се и дал напътствия на воеводите да не позволяват на войниците си да притесняват хората. Поканил ги в града и радушно ги нагостил. Те, както и местните хора, му се поклонили с благодарност и удовлетворение.

Докато потушавал бунта, от митрополията в гр. Мир се получила вест за друга неправда. Дошли местни хора, които съобщили на архиерея, че в негово отсъствие, управителят на града Евстатий, подкупен от завистливи и зли хора, осъдил на смърт трима мъже от техния град, без да са виновни в нещо. Придружен от тримата воеводи смелият архиерей веднага тръгнал на път. Когато пристигнали, осъдените мъже вече били откарани на мястото за екзекуция. Със завързани на кръст ръце и със закрити лица, те с наведени глави очаквали удара с меч. Съединявайки яростта с кротост и такт, Христовият светител свободно минал сред народа и без никакъв страх изтръгнал меча от ръцете на палача, хвърлил го на земята и освободил осъдените мъже от веригите. Никой не посмял да го спре, защото словото му било властно, а действията му - подкрепяни от Божествена сила. Придружаващите го воеводи, удивени от ревността и смелостта на великия архиерей, паднали пред нозете му и го помолили да ги благослови.

Когато морето утихнало, воеводите продължили своя път за Фригия, за да изпълнят дадената им от царя заповед. Там те благоразумно и бързо потушили бунта и се върнали във Византия доволни и радостни. Посрещнали ги с почести, а царят ги удостоил за участници в царския съвет. Скоро след това, обаче, те били наклеветени пред управителя на града Евладий, като клеветниците го подкупили с много злато. Управителят предал на царя тази клевета за истина, който афектиран, наредил, воеводите да бъдат затворени в тъмница. От своя страна, клеветниците нетърпеливо отново настоявали пред управителя за бърза разправа с обвинените воеводи. Оплетен в мрежата на сребролюбието, управителят на града пак отишъл при царя и с присторена загриженост за доброто на империята, възбудил гнева му към воеводите. Царят, без допълнителна проверка, издал смъртна присъда, която да се изпълни на следващата сутрин.

Тъмничният стражар, разбрал за тази несправедливост, уведомил лично воеводите за предстоящата им гибел. Като узнали за ужасната си съдба воеводите раздрали дрехите си, скубели косите си и горко плакали цялата нощ в недоумение, защо ги наказват. Един от тях си спомнил за архиепископ Николай, който пред очите им избавил от смърт тримата невинни мъже в гр. Мир и отправили гореща молитва към Бога: “Боже на Николай, който избави тримата мъже от неправедна смърт, погледни милостиво и към нас, защото от хората не можем да получим помощ. Постигна ни велика беда и няма кой да ни избави от нея… Избави ни от ръцете на ония, които търсят душите ни. Утре искат да ни умъртвят. Побързай ни на помощ и избави нас, невинните, от смърт.”

Господ Бог, който чува молитвите на тези, които Му се боят, веднага изпратил в тяхна помощ Своя верен угодник, великия архиерей Мирликийски. През нощта, по време на сън, Христовият светител застанал пред царя и казал: “Стани скоро и освободи измъчваните в тъмницата воеводи. Наклеветили са ги пред тебе и страдат невинно… Ако не ме послушаш ще подтикна бунт против тебе и ти ще погинеш от зла смърт.” Изплашен от тези думи, царят казал: Кой си ти, че така смееш да заплашваш нас и нашата държава. Той отговорил: “Името ми е Николай, аз съм архиерей на Мирската митрополия.” Царят се събудил смутен и недоумявал за смисъла на това видение.

Същата нощ и по същия начин св. Николай се явил насън и на управителя на града Евлавий с още по-строго предупреждение. Докато оня размислял за смисъла на видението, при него дошъл пратеник от царя и му разказал за това, което царят видял насън. Тогава той разбрал значението на съня си и веднага отишъл при царя. Двамата много се чудели на това, че са имали едно и също видение. Веднага извикали воеводите от тъмницата и царят ги запитал: “С какви вълшебства сте ни изпратили такива сънища? Явилият ни се мъж беше силно разгневен и ни заплашваше, че ще повдигне бунт против нас… Не се бойте от никакво зло, кажете ни истината.”

Воеводите с недоумение се погледнали един друг с невинен поглед и със сълзи отговорили: “Царю, ние не знаем никакви вълшебства и не сме замисляли никакво зло против твоята държава… От своите родители сме научени да почитаме царя и преди всичко да му бъдем верни… Неотклонно сме изпълнявали твоите заповеди. Служейки ти усърдно, ние потушихме бунта във Фригия, прекратихме междуособната война и доказахме своето мъжество на дело, както свидетелстват за това онези, на които то е добре известно. Твоята държава преди ни обсипваше с почести, а сега ти яростно се опълчи срещу нас и безмилостно ни осъди на смърт… Мислим, че страдаме само заради усърдието си към тебе...”

От тази искрена изповед, царят разбрал, че е сбъркал, разкаял се за необмислената си и прибързана заповед и кротко беседвал с тях. Слушайки думите му, воеводите изведнъж видели, че редом с царя седи светителят Николай и със знаци им обещавал спасение. Убедил се в невинността на воеводите, царят ги освободил, като казал: “Не аз ви дарувам живота, а великият Господен служител Николай. Идете при него и му отдайте благодарност. Кажете му, че съм изпълнил неговата заповед и да не се гневи на мене.” Предал им златно Евангелие, украсено с камъни, златна кадилница и два светилника за да ги предадат в Мирската църква. Воеводите предали царксите дарове в църквата, коленопреклонно благодарили на великия архиереи, раздали щедри милостини на бедните и благополучно се върнали у дома си.

С такива и много други Божии дела Господ възвеличил Своя угодник. Славата му се разнесла навсякъде. Няма място, където да не знаят за големите и дивни чудеса на великия архиерей Николай, които той извършвал с благодатта, дарувана му от Всемогъщия Бог. Църквата му пее: “Радвай се помощниче на усърдно призоваващите твоята помощ; радвай се избавителю от несправедливо убиване; радвай се наш пазителю от лъжливи клевети; разрушителю на несправедливите решения.” (Икос 6). начало

 5. Спасява пътуващите с кораб и ги подтиква към разкаяние за допуснати от тях грехове, на които се дължи това изпитание.

Чудесата за спасяване на изпаднали хора в беда светителят вършел "без да гледа на лице." Веднъж пътници, пътувайки с кораб от Египет за Ликийската страна, попаднали под силно морско вълнение и буря. Корабът се люлеел от ударите на вълните, а пътниците изпаднали в страх и отчаяние, защото нямало човешка сила, която да ги спаси. Тогава някои от тях си спомнили за великия архиерей Николай, за когото чували, че е бърз помощник на всички, призоваващи го в беда. Без да са го виждали, те с гореща молитва за помощ се обърнали към него, и начаса "като по въздух, с леки благодатни крила" (Икос 4) той им се явил с думите: “Вие ме призовахте и аз ви идвам на помощ. Не бойте се.”

Всички видели, че св. Николай сам застанал на кърмата и започнал да управлява кораба. Както някога нашият Спасител заповядал на вятъра и морето да утихнат (Мат. 8:26), така и Неговият верен служител заповядал на бурята да спре и веднага морето се успокоило. Потвърдили се Господните слова: “Който вярва в Мене, делата, що аз върша, и той ще върши.” Корабът и пътниците се спасили. Като слезли на брега в гр. Мир пътниците потърсили да видят своя спасител на живо. Срещнали го на път към църквата, познали го и паднали в нозете му, отдавайки му благодарност и почит.

Прозрял, че постигналата ги беда е била предизвикана от извършени грехове от някои от пътниците, св. Николай се обърнал към тях с думите: - Чеда, умолявам ви, размислете в себе си и изправете сърцата и мислите си за благоугаждане на Господа. Защото, макар и да сме се скрили от много хора и да смятаме себе си за праведни, от Бога нищо не може да се скрие. Затова проявете всяко усърдие да запазите светостта на душата и чистотата на тялото си, защото апостол Павел казва, че то е "храм Божий" и ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори!” (1Кор. 3:16-17). По този начин, светителят не само избавил пътниците от неминуема смърт в морето, но ги и наставил към душевно спасение, като спазват Божиите заповеди.

Както в този случай, така и винаги светителят Николай, при своето общение с хората, бил като чедолюбив баща и погледът му сияел с Божествена благодат, като у Ангел Божий. От лицето му излизал пресветъл лъч. Достатъчно било страдащият от някаква скръб само да погледне към светителя и получавал утешение в своята печал. Затова Църквата му пее: "Радвай се ти, който изпреварваш просбите към тебе, който възобновяваш силите в преклонна възраст. Радвай се, изобличителю на мнозина, отклонили се от истинския път". (Икос 8).

По време на земния си живот свети Николай извършил много велики и преславни чудеса по различни краища на света.

Достигнал дълбока старост, като добре завършил земния си живот, светителят се представил в Бога на 6 декември 342 година. Но с това не свършват неговите чудеса към нуждаещите се от неговата помощ. За прослава на Господа Нашего Иисуса Христа и Пресветата Владичица наша Богородица, свети Николай продължава да помага на намиращите се в беди; да спасява от потъване плаващи по вода и да ги изважда на сушата от морските дълбини; да освобождава пленени от плен и да ги връща освободени у дома им; да избавя от вериги затворниците в тъмница; да защитава от посичане с меч; да освобождава от преждевременна смърт и на мнозина да дава необходимите изцеления: на слепи – проглеждане, на сакатите – прохождане, на глухи – слух, на неми – дар слово. Бедни обогатява; на гладни дава храна и за всички се явява бърз помощник във всяка нужда, топъл застъпник, бърз ходатай и защитник. начало

ПРОДЪЛЖАВАТ И ДНЕС ДИВНИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТИ НИКОЛАЙ

Както приживе, така и след представянето му в Господа свети Николай си остава бърз помощник на призоваващите го и ги избавя от всякакви беди. Ето някои от описаните в литературата неговите чудеса, станали след смъртта му:

 1. За силата на иконата на св. Николай.

При византийския император Лъв Исаврянин, средата на VІІІ век и при патриарх Атанасий станало следното чудо: Свети Николай се явил на благочестивия старец Теофан и му казал да поръча три икони - на Господа, на Пресвета Богородица и на него самия. Поръчката била изпълнена от иконописеца Агей. Теофан взел трите икони и ги поставил на едно място в горницата /гостната стая/ и поканили патриарха и целия синод на вечеря в техния дом.

Патриархът, като разгледал една след друга трите икони, направил следната бележка: защо иконата на св. Николай е равна по размер с другите две. Наредил да изнесат иконата на светителя Николай от стаята, като казал: "Неудобно е да стои редом с Христа и Пресветата. Неговата икона не е трябвало да бъде толкова голяма. Нали той е бил син на прости хора, Теофан и Нона, произхождащи от селяните."

Натъжен, Теофан се подчинил и изнесъл иконата на св. Николай. Но я поставил в другата стая, като помолил един певец от събора, на име Калист да застане пред иконата и да пее величание на св. Николай.

Останалите седнали на масата за гости, а патриархът възвеличил Бога и Божията майка. В другата стая Калист величаел св. Николай. Свършило виното на трапезата и поискали допълнително от домакина. Теофан отговорил, че няма повече, а магазините вече са затворени и не може да закупи. Същевременно притеснен, той влязъл в другата стая и паднал пред иконата на св. Николай със следната молитва: “О, свети Николай! Твоето раждане е чудно и животът ти е свят, ти си изцерил много страдащи. Моля те, извърши и сега чудо над мене, немощния, като добавиш още вино.”

След това отишъл към празните съдовете, но те били вече пълни с вино. Той взел един и с радост го занесъл на патриарха, който вкусил от виното и казал "Никога не съм пил такова вино". Запитали Теофан, защо е задържал хубавото вино за края на пира, но той не им разкрил тайната.

На другата сутрин, всички си тръгнали с кораб, но по пътя се извила морска буря. Корабът се обърнал и всички паднали във водата. Започнали да викат за помощ Бога, Пречистата Богородица и св. Николай. По молитвите на Пресвета Богородица корабът се изправил и всички участници в събора влезли в него, с изключение на патриарха. Потъвайки патриарх Атанасий си спомнил своя грях пред свети Николай и почнал да го моли: “О, велики Христов светителю, архиепископ Мирски, чудотворче Николае! Съгреших пред тебе, прости ми и ме помилвай, грешния и окаяния, спаси ме от морската дълбочина, от този горчив час и от внезапна смърт.”

Веднага при него се явил св. Николай, вървейки по морето, като по суша, приближил се до патриарха и го хванал за ръка с думите: “Атанасий, нима в морската дълбочина имаш нужда от мене, роденият от прости хора?” Патриархът промълвил: “О, свети Николае, велики светителю, бърз помощниче, не си спомняй моето зло високоумие, избави ме от внезапна смърт в морската дълбочина и аз ще те славя през всички дни на живота си.” Светителят го успокоил: “Не бой се, брате, ето, Христос те избавя чрез моята ръка. Но не греши повече, за да не ти се случи нещо по-лошо. Влез сега в кораба си." Извадил патриарха из водата и го поставил в кораба с думите: “Ти си спасен, иди отново на своето служение в Константинопол.” Светецът станал невидим, а всички радостно посрещнали патриарха, който казал: “Братя, съгреших пред свети Николай. Той наистина е велик: ходи по морето като по суша; взе ме за ръката и ме постави в кораба; наистина той е бърз помощник на всички, които го призовават с вяра.”

Като излезли на брега, патриархът отишъл в църквата "Света София" и наредил Теофан веднага да донесе тази чудна икона на св. Николай. Когато я донесли. Атанасий паднал на колене пред нея с думите: “Съгреших, о, свети Николае, прости на мен, грешния.” Взел иконата в ръце, с чест я целунал, заедно с всички останали от събора и я поставили в църквата. На другия ден патриархът положил в Константинопол основите на каменна църква в чест на свети Николай. Когато я завършили, той я осветил. Мнозина идвали тук на поклонение и докосвайки се само до тази икона на св. Николай, получавали лек за своите недъзи, прославяйки Бога и неговия велик чудотворец.

 Описаният случай не поставя под съмнение доказаната и приживе скромност на великия светител, изразена и в тропара за него. Но за да няма недоразумение по този въпрос, нека посочим следния случай: През годините на блокадата на Ленинград митрополит Алексий, бъдещ патриарх на Русия, имал откровение, при което чул следните думи от свети Николай: "Към мене е добре да прибягвате, но по-съвършеният път е никога да не забравяте Божията майка!" начало

2. Случката с килима на един от неговите почитатели.

Един благочестив мъж от Константинопол, на име Николай, занимавал се с ръкоделие, дал обет да почита паметта на светителя всяка година на съответните дни. И спазвал обещанието, докато остарял и изпаднал в парични затруднения. Тогава жена му го посъветвала да не променя своя обет и да не забравя любовта си към светеца. Като го окуражила тя му казала: Вземи килима, който не ни е нужен, тъй като нямаме деца. Иди го продай и вземи всичко необходимо за достойно отпразнуване паметта на св. Николай. С радост мъжът благодарил на жена си, взел килима и тръгнал към пазара да го продава. Още по пътя той срещнал св. Николай в образ на непознат старец, който поискал да купи килима. Договорили цената и направили сделката. Радостен продавачът на килима взел парите и отишъл да купува необходимото за празника. Светителят взел килима, отдалечил се от продавача и отишъл у дома му. Жената го срещнала изненадана, но той й казал, че с мъжа й Николай са стари познат. Сега нему се наложила някаква работа и го помолил да донесе килима в дома му.

След това светителят станал невидим, а жената като познала своя килим се разсърдила на мъжа си, като помислила, че той се е отказал от честването на празника. С такова чувство и с упрек тя го посрещнала когато се върнал от пазара, и хвърлила килима в нозете му с думите: Вземи го и повече няма да ме видиш. Ти излъга св. Николай и затова ще загубим всичко, което сме постигнали досега с негова помощ. Когато видяла носените от него покупки и подадените пари - остатък от покупката, тя силно се очудила. Тогава мъжът видял и познал килима. И двамата разбрали кой го е донесъл в къщи и кой го е купил от него. Направили мило и вълнуващо празненство в памет на своя благодетел, отдавайки благодарност на Бога и Неговия велик архиерей – бърз помощник на всички, които го призовават с вяра.

 3. Изправяне грешка на велможа Епифаний

 Епифаний бил благороден и много богат човек от Константинопол. Веднъж поискал да си купи още едно момче за слуга. Взел 72 златника и отишъл на пазара, но като не намерил подходящо момче, върнал се в къщи и оставил някъде парите, които носел със себе си. Понеже забравил къде ги оставил, на сутринта ги поискал от прислужника, който смутено му казал, че не му е давал никакви пари. Ядосан, богаташът не повярвал на думите на момчето и го хвърлил в тъмница.

Като изпаднало в такава незаслужена беда, момчето със сълзи се обърнало към Бога и Св. Николай с думите: “О честни отче, свети Николае, избави ме от тази беда! Ти знаеш, че съм невинен в това, което казва господарят ми. Утре е твоят празник, а аз се намирам в беда.” В съня му се явил св. Николай и свалил веригите от него. В същия час той се явил и на господаря на момчето с думите: “Защо си сторил неправда на своя слуга, Епифаний? Ти сам си виновен! Забравил си къде си сложил златото и без вина измъчваш момчето, което ти е вярно. Веднага освободи момчето! Ако не ме послушаш ще те постигне голямо нещастие.” След това му посочил мястото с парите и казал: “Стани, вземи златото си и освободи момчето!”

Като се събудил велможата намерил парите си, където сам ги бил поставил, както му припомнил свети Николай. Тогава той паднал пред иконата на светеца с покайна и благодарствена молитва.Освободилмомчетоот тъмницата и му дал една трета от парите, с думите: “Вземи, чедо и няма да бъдеш длъжен никому, освен на светителя Николай."

 4. Спасяване на дете, удавено във водите на река Днепър.

 Веднъж младо семейство пътувало с лодка по р. Днепър за Киев, но изтървали малкото си детенце, което изчезнало в буйните води на реката. Отчаяните родители веднага се обърнали с вълнуваща молитва и дълбока вяра към своя хранител, свети Николай, за помощ. Помолили го да спаси от удавяне детето и да им го върне живо и здраво така, както е възвърнал към живот падналия от мачтата на кораба моряк. Без някои да разбере свети Николай извадил от реката удавеното дете живо и невредимо. Внесъл го в храма “Света София” и го поставил под своята икона на мястото за певците. На сутринта, когато служителите отворили храма, чули плачещо дете и силно се зачудили от появата на пеленаче в храма. С удивление се питали кой ли е оставил мокрото бебе под иконата на свети Николай.

Вестта за това чудо бързо се разнесла по града. За нея чули и родителите на удавеното в Днепър дете и веднага дошли в църквата. С радост те веднага разпознали собствената си рожба и развълнувани отправили гореща благодарствена молитва пред иконата на светителя. На всички разказали за поредното чудо на свети Николай. То станало в годината на пренасяне на светите му мощи от Ликия в Бари и дало огромно влияние за почитане на светеца от руските хора. Оттогава, навсякъде в огромната Руска страна великия чудотворец свети Николай е почитан, като бърз помощник и защитник на нуждаещите се, а Църквата му пее: "Радвай се бързо чуване молбите на бедните,... приятна грижа за скърбящите,... надежда на обезнадеждените" (Икос 5). начало

 5. Освобождаване на пленения от сарацините юноша Василий.

 Това чудо станало в Антиохия през 10 век, когато сарацините нападнали една църква по време на служба и пленили богомолците, включително Василий син на Агрик и го отвели на остров Крит. Поради неговата младост и красота князът Амир го приел за свой виночерпец. Родителите не знаели за съдбата на сина си и били много отчаяни. Техни съседи ги посъветвали да се обърнат с гореща молитва към св. Николай, когото преди това те особено почитали.

По време на тържествен обед по случай празника на светеца Василий се появил с кана вино и чаша в ръка и в бяла престилка. Посрещнали го с учудване, а той разказал следното: “Как се оказах тук, не зная. Обслужвах масата на княза и му наливах вино в чаша. В миг някаква сила ме грабна и като вихър ме понесе и постави тук пред вас. Тогава познах светителя Николая.”

Всички с радост посрещнали Василия и благодарили горещо на бързия помощник и избавител на пленените.

6. Победа над злите сили.

Бесовете се страхували от светителя и не смеели да се доближат до него, но се опитвали да навредят на онези, които го почитат. Веднъж богобоязливи мъже от другия бряг, като чували за мироточивите и целебни мощи на св. Николай се отправили по море за поклонение. На тръгване някаква жена им дала гърне с течност, като казала, че тя е стара и не може да пътува по море, но ги помолила да занесат гърнето с елей и там да го излеят в кандилото. Корабът тръгнал, но като наближил брега, избухнала буря. Те изгубили ориентир и дълго време се въртели безпомощни. Накрая решили да се върнат обратно.

В този момент им се явил сам св. Николай в неголяма лодка и ги запитал “защо оставихте пътя си и защо се връщате. Вие можете да укротите бурята, но изхвърлете гърнето, което ви даде жената и плуването ви ще стане благополучно." Те изхвърлили гърнето в морето, от което водата закипяла, а водните пръски били подобни на огнени искри. Пътниците се уплашили от този ужас. Тогава св. Николай укротил бушуващата буря и направил пътя им към Ликия безопасен. Радостни, те доплували до желания град, принесли молебно пение на великия отец Николай, след което се върнали в своята страна и разказвали на всички за случилото им се по пътя.

 7. Извеждане на св. Йосиф Песнописец из тъмницата

В житието на св.Йосиф Песнописец - 4 април, се описва как свети Николай му е помогнал да избяга от тъмницата, където е бил затворен.

Свети преп. Йосиф е роден на остров Сицилия през деветия век. Когато император Лъв Арменец (813-820 г.) възобновил иконоборческата ерес и започнал жестоко гонение срещу почитането на иконоте, светите преподобни Йосиф Песнописец и Григорий Декаполит “взели щита на вярата” и безстрашно призовавали вярващите “да не се прелъстяват от еретическото лукавство.” Те решили преп. Йосиф да замине от Константинопол за Рим , за да търси помощ от тамошните християни, като им разкаже как "страшния Лъв, дошъл от Армения", изригва заплахи и поглъща мнозина с еретическата си лукавщина." Целта на мисията била да «извести, убеди и помоли православните да извадят меча на Божието слово и да се изправят срещу онези, които ни гонят."

Свети Йосиф приел мисията и с готовност се отправил с кораб за Рим, но хората на царя узнали за това, нахлули на кораба, хванали светеца, оковали го в тежки вериги и го затворили в тъмница на остров Крит, където прекарал цели шест години. С благи слова той укрепвал измъчваните в затвора християни. Възвърнал смелостта на разколебания, затворен с него епископ, който след това устоял докрай на ужасните изтезания. Тук св. Йосиф дочакал смъртта на царя-иконоборец, убит от войници те си в Навечерието на Рождество Христово.

През цялата оная нощ св. Йосиф пеел празнични песнопения и се молел. На разсъмване “ярко сияние озарило тъмницата и пред него застанал, облечен във владишки одежди, благолепен свят мъж със сребърни коси и светло лице” и му казал: “Дойдох при теб от Мир Ликийски, пратен от Бога по-скоро да ти донеса радостната вест: врагът,койтосмутиЦъркватаиразпръсна Христовите овци, загуби и царство, и живота си, и е призован на Божия съд. Сега ти трябва да се завърнеш в Константинопол и да утвърдиш мнозина чрез обитаващата в тебе благодат на Светия Дух.”

Свети Николай му дал един свитък и му казал да го изяде. А в свитъка било написано: “ Не се бой, Щедри, побързай, понеже си Милостив, да ни помогнеш, защото можеш, ако искаш.” Йосиф взел свитъка, прочел го и като го изял, радостно изрекъл: “Колко са сладки на гърлото ми тези думи.” (Пс. 118:103). Тогава св. Николай му заповядал да изпее същите думи. Когато той радостно ги изпял, веригите и оковите му се разтворили и паднали от врата, ръцете и нозете му, а светителят му казал: “Стани и ме последвай!” Той станал, вратите на тъмницата от само себе си се разтворили и той излязъл, без тъмничната стража да разбере. Усещал, че някаква невидима сила го носи по въздуха и скоро се озовал близо до Константинопол, на големия път, който води към града, като прославил Бога за това предивно чудо.

Тук св. Йосиф Песнописец продължил Богоугодната си дейност и борбата срещу иконоборческата ерест. По-късно, на това място, съградил църква на името на свети Николай Чудотворец. Написал много химни и канони за Пречистата Божия Майка и за светителя Николай, а Църквата го нарича "Песнописец". начало

8. Спасяване на св. Петър Атонски от тъмницата за да изпълни обещанието си.

В житието на св. преп. Петър Атонски - 12 юни, са описани неуморните и продължителни усилия на свети Николай за преодоляване на появилите се значителни затруднения при освобождаването на един младеж на име Петър. Пречките били обусловени от неизпълнение на доброволно поетите от Петър обещания пред Бога и непоследователното му младежко поведение. Този случай показва, че невидими за нас са пътищата за проявление на Божията милост към нас.

Преподобни Петър Атонски бил грък по народност и воевода в гръцката войска. През 667 г. попаднал в плен и затворен в тъмницата в гр. Самара, близо до река Ефрат. Преди това той имал желание да се предаде на отшелничество, но все отлагал поемането по този труден и "тесен" път, но често отправял молитви към свети Николай Чудотворец. Като попаднал в тъмницата, си спомнил за даденото обещание и се упрекнал за колебанието си да го изпълни своевременно, и с това обяснявал сегашните си страдания. Отдал се на строг пост и силни молитви към Бога и неговия бърз помощник св. Николай Чудотворец за да бъде освободен от тъмницата, като обещал веднага след това да изпълни поетото пред Бога обещание, да се отрече от света и се посвети изцяло в служба на Бога.

"искайте и ще ви се даде... хлопайте и ще ви се отвори", не оставяй молитвите и хлопай в дверите на Неговото благоутробие, та с милосърдието Си да те освободи от оковите и да те извади от тъмницата. Само бъди търпелив в молитвата и в очакването на Божията милост.

Като казал това, свети Николай посъветвал Петър да подкрепи тялото си с храна и станал невидим. Петър отново и още по-прилежно започнал да се моли и денем, и нощем, с благата надежда за избавление, като непрестанно призовавал своя искрен помощник, свети Николай. След време св. Николай пак му се явил на сън и се обърнал към него с тихи и кротки слова:

- Брате, бъди уверен, че не преставам да умолявам за тебе Божията благодат, но не зная поради какви съдби и какви усмотрения Господ отлага избавлението ти. Обаче не се отчайвай в милосърдието Му: Милостивият Владика понякога отлага изпълнението на молитвите ни заради наша полза, така че този, който скоро получава измоленото, да не пренебрегне Неговата благодат. При това Господ желае и други благоугодили Нему да се молят за тебе. Ако призовеш на помощ великия молитвеник, чието име ще ти кажа, ще го придобиеш като свой ходатай, и вярвам, че ако заедно се помолим за тебе, Човеколюбецът ще ни чуе.

Тогава Петър го попитал: Кой, свети владико може по-скоро от тебе да умилостиви Бога? С твоето молитвено застъпничество се спасява целия свят - та нали целият християнски род прибягва към тебе и чрез тебе получава избавление от бедите си. - Знаеш ли, Петре - запитал го свети Николай, - праведния Симеон, наричан Богоприемец, понеже приел на ръцете си Христа Господа, донесен в храма на четиридесетия ден от рождението Му? - Зная, светителю Божий - отговорил Петър, - тоя праведен мъж, за когото говори светото Евангелие. (Лук. 2:25-36). Свети Николай му казал: - Двамата с тебе, ти и аз, ще изпросим молението му и тогава всичко недовършено, добре ще завърши: праведният Симеон има велика сила и дръзновение пред Бога. Той стои близу до престола Му, заедно с Пречистата Владичица Богородица и светия Предтеча Йоан. Като казал това, свети Николай изчезнал, а Петър станал от сън и отново се посветил на усърдна молитва и усилен пост, призовавайки на помощ заедно със св. Николай още и св. Симеон Богоприемец.

След известно време преблагият Бог, умоляван от Своите велики угодници, пожелал да избави Петър от оковите. Явил му се св. Николай, заедно със св. Симеон, и му казал: "Дерзай, брате Петре, остави своята печал и разкажи за обетите си на общия ходатай и мой съмолитвеник и му въздай благодарение в Бога." Петър вдигнал очи и видял честния лик на свети Симеон, озарен със сияние, със златен жезъл в ръка, облечен в старозаветна горна дреха - свещенически ефод. При вида на тоя дивен старец, Петър изпитал голям страх, но свети Симеон му рекъл: "Ти ли си тоя, който усърдно молеше брата Николай да те освободи от оковите?" Със страх и смущение Петър промълвил: "Аз съм, угодниче Божий, който придобих и тебе като свой застъпник пред Бога." А свети Симеон го попитал: "Ще изпълниш ли своя обет да станеш монах и да живееш добродетелен живот?" - Да, владико - отговорил Петър, - с Божията помощ ще го изпълня.

отворена. Последвал двамата светци - Симеон и Николай, чудейки се, дали това е сън или действителност. Като прозрел смущението му, св. Симеон му казал: "Защо смяташ за сън милостта Божия, която се върши явно? Нима не виждаш добре къде си и кого следваш?" След това св. Симеон поверил Петър на св. Николай и ги оставил. Като настъпил денят, св. Николай се погрижил допълнително за Петър, като го изпратил в една градина, да получи плодове колкото иска. След това двамата за кратко време, по чудесен начин, стигнали гръцката земя и св. Николай му казал: "Ето, брате, ти си на своята земя и имаш достатъчно време, за да изпълниш обета си. Скоро го изпълни, за да не попаднеш отново в самарската тъмница."

След тия думи светителят станал невидим, а Петър принесъл хвала на Бога и на своите свети застъпници - Николай и Симеон. Обхванат от желание незабавно да осъществи намерението си, той веднага се отправил за Рим, но св. Николай не го оставил без помощ, а го наблюдавал и поощрявал като чедолюбив баща и милостив възпитател, като бодър и неотстъпен защитник. Когато Петър наближил Рим, през нощта св. Николай се явил насън на папата, разказал му как го освободили от самарската тъмница. Казал му, че същият е дал обет да приеме монашеско пострижение на гроба на светия първоапостол Петър и му наредил веднага да приеме младежа и скоро да изпълни желанието му.

Като станал от сън папата, разсъждавайки върху видението се отправил в църквата Свети Петър за да отслужи света литургия и да изпълни желанието на младежа, когото светителят Николай държал за ръка. Денят бил неделен и храмът препълнен от богомолци. Папата не могъл да открие с очи показания му от св. Николай младеж и накрая силно извикал: "Петре, дошъл от гръцката земя, когото свети Николай освободи от самарската тъмница, ела при мене!"

Петър се учудил, че папата знае името му, но веднага излязъл от тълпата, приближил се до него, паднал в нозете му с думите: "Ето твоя раб, владико." Папата го хванал за ръка и му казал: "Не се учудвай на това, Петре. Великият светител Николай ми разказа всичко за тебе." Същият го приел с любов и го постригал на гроба на св. апостол Петър за монах, а след това известно време го задържал при себе си за беседи и поучение. После го изпратил с думите: "Чедо, иди там, където пожелае да те насочи Бог. Милостта Му да бъде с тебе, като те наставлява по пътя и те пази от коварството на дявола." Блаженият Петър му благодарил за всичко и рекъл: "Сбогом и прощавай, честни отче, ученико Христов и съобщник на моя застъпник свети Николай, и се помоли за мене грешния."

След това Петър се отправил на незнаен път, разчитайки на Божията помощ и на своя преблаг защитник св. Николай. Веднъж, като задрямал, във видение му се явили Пречистата Владичица Богородица и светителят Николай, който предстоял пред Нея с благоговение. Свети Николай посочил Петър и казал на Пресветата Богородица: "Владичице! Ти благоволи да освободиш Твоя раб от тежките окови. Сега Ти му покажи мястото, където да завърши живота си."

- На Атонската планина ще намери покой – отговорила пресвета Богородица. Това място е Моят жребий, даден Ми от Моя Син и Бог, та онези, които се отказват от вълненията на света и поемат по-силни духовни подвизи, с вяра и любов призовавайки името Ми, без печал да прекарат тук временния живот и заради богоугодните си дела да наследят вечния живот.

Като станал от сън, преп. Петър въздал благодарение и хвала на Христа Бога, на Пречистата Божия Майка и на великия отец Николай. начало

9.Св. Николай стои твърде близо до Пресветата Богородица - както в посочения, така и в много други случаи.

За подобен случай се разказва в "Житията" за празника 26 юни, когато се отбелязва Явяването на Тихвинската чудотворна икона на света Богородица, съпроводено с редица чудеса. Разказва се, че в Балтийско море рибари, като хвърляли рибарските мрежи, видели светъл лъч от небето. Над водата по въздуха се носела, поддържана от невидими сили икона на Пречистата Божия Майка. След това същата се явила в покрайнините на Новгород, след това се явила в друго село и най-после спряла в град Тихвин на река Тихвинка. Жителите на това селище построили малка църква на името на свети Николай и там поставили иконата на Света Богородица, а от иконата се излъчвали различни чудеса и много хора получавали изцеления.

След известно време местните хора построили по-голям храм. За деня на неговото освещаване клисарят Георги обикалял околните селища и канил хората да присъстват на тържеството. В един момент той съзрял Пречистата Божия Майка, седнала на повален бор и с пурпурен жезъл в ръка. "Пред нея стоял светъл мъж, облечен в светли ризи и напомнящ със своя вид на светителя Николай Мирликийски. Като видял това чудесно явление, клисарят, обзет от страх и ужас, паднал на земята като мъртъв. Тогава предстоящият пред Богородица светител се приближил, докоснал го и казал: "Стани и не се бой се!"

Пак в този край, живял един човек, на име Иоан, който дълго време боледувал тежко и вече се приближавал към смъртта. На него, в сънно видение се явил св. Николай и му казал: "Ако искаш да оздравееш, дай обет на Пресвета Богородица да отидеш и да се поклониш на нейния чудотворен образ, който се намира в Тихвинка." Като се събудил човекът започнал със сълзи да се моли на Пречистата Богородица и дал обет да се поклони на нейния образ. В същия миг той напълно оздравял и се отправил към обителта за да изпълни своето обещание. Това станало през 1596 година.

Нова среща с преп. Петър...

10. Възвърнал зрението на сръбския крал Стефан Урош ІІІ - Дечански.

Свети Стефан Дечански бил син на крал Стефан Милутин от първата му жена Елисавета. От детски години той бил възпитан в християнско благочестие. Баща му го изпратил заложник в татарския лагер на кримския хан Ногай. След убийството на Ногай Стефан се завърнал в родината си и се настанил в областта Овче поле, където имало храм на името на св. Николай Чудотворец. Недоброжелатели го наклеветили пред баща му, че искал да го свали от престола и той веднага наредил, синът му да бъде хвърлен в тъмница в Скопие, като го ослепили.

Ослепеният Стефан изпитвал страшни болки и ужасни мъки; укрепявал се единствено с постоянни молитви. В тези тежки страдания, той веднъж изпаднал в унес и видял пред себе си величествен мъж в светителски одежди и сияещо лице,койтодържалвдяснатасиръкаизбоденитеочина Стефан и му казал: - Не скърби, Стефане! Ето, на дланта ми са твоите очи. Аз съм Николай, епископ Мирликийски.

Като се събудил от дремката страдалецът усетил облекчение на болката си и благодарил на Бога. Но страданията му не свършили. Крал Милутин го изпратил в Цариград при тъста си цар Андроник Старши, а след това го преместили в градския манастир "Пантократор", под надзора на игумена. Тук повече от времето, Стефан прекарвал в молитви и послушание. Веднъж, на празника на св. Николай чудотворец, като стоял на тържественото всенощно бдение, той седнал и задрямал. Явил му се пак Свети Николай, напомнил му за първата им среща с думите: Тогава ти казах да не скърбиш, защото в моята ръка са очите ти, и ти ги показах. Днес дойдох да изпълня това, което ти казах тогава.

При тези думи Стефан паднал в нозете на светителя с молба да го помилва. Свети Николай го повдигнал, осенил ръцете му с кръстно знамение, докоснал очите му и произнесъл: "Нашият Господ Иисус Христос, дарил очи на слепия по рождение, да дарува и на твоите зеници предишното зрение!" След тези думи светителят станал пак невидим, а Стефан по неизреченото Божие милосърдие вече виждал, както и преди. Той взел жезъла си, но за да запази чудото в тайна, излязъл от църквата по същия начин както правел това винаги, като сляп. След като влязъл в килията си, насаме отправил гореща молитва и сърдечно благодарение на св. Николай за изцелението. След дълга молитва, пак закрил очите си с кърпа и отново се върнал в църквата, като скрил от всички станалото с него чудо.

Още две години продължило изгнанието му в чужбина. Игуменът на манастира, както и старци от Атон се срещнали с крал Милутин; разказали му за благородството на неговия син. Кралят решил да върне сина си в родината, след изтърпените осем години заточение. Три години след това, кралят починал на 29 октомври 1320 г., а на престола застанал синът му св. Стефан. По-късно в местността Дечани той изградил манастир с южен олтар на името на своя покровител и лечител - свети Николай. Освен това, построил в негово име и отделна църква близо до манастира за непрекъснато служене в чест на светеца.

Малко преди смъртта на Стефан, отново му се явил св. Николай, с думите: "Стефане, приготви се за отхождането си - скоро трябва да застанеш пред Господа!" Скоро това станало, а когато след седем години, по внушение на свети Николай, отворили гроба били намерени мощите на св. Стефан нетленни, излъчващи лечебно миро. начало

Пренасяне светите мощи на св. Николай от град Мир в италианския град Бари

Богоугодно св. Николай доживял до дълбока старост, като винаги се грижил за духовното си паство, дарявайки го с редица благодеяния и предивни чудеса. Отдавайки дължимото на човешката природа, той след непродължителна болест се представил в Бога на 6 декемри 342 г. Честното му тяло било положено в съборната църква на Мирликийската митрополия, където останало до 1087 година. От неговите мощи се изливало благовонно и целебно миро, с което болни се помазвали и получавали изцеление от телесни и душевни страдания. На гроба му се стичали и покланяли богомолци от всички краища на света и разнасяли славата му навред.Снеговитесветимощисепрогонватзлите духове, защото са “извор на многоценно миро от милост Божия за цял свят и неизчерпаемо море от чудеса!” (Кондак 1).

Местните жители в продължение на много векове го почитали като свой роден светец и получавали от него постоянна закрила и помощ. През осми век зачестили набезите на сарацините по тези земи и ставали все по-опасни. Една от целите им била да разрушат гроба на прочулия се светец, но все не успявали да се доберат до него. Бог по чудесен начин пазел своя угодник. През 792 г. халифът изпратил голяма група, водена от началника на флота. След като разграбила остров Родос, тя се отправила към Мирликийската област, търсейки гробницата на свети Николай. Вместо това, те разрушили друг гроб. След това пак продължавали набезите и създавали безпокойство и опасност за всички християни - както на Изток, така и на Запад. Мнозина от местните хора напускали града и отивали в близките гори.

Постепенно вярата на хората по тези места към Христа и неговите светители намалявала. Огорчен от това тяхно поведение, свети Николай се явил във видение на един от монасите към храма и му наредил да призове избягалите жители на града да се върнат по местата и да разчитат на неговата закрила от враговете. Предупредил го, че ако не се върнат по домовете си и не засилят вярата си към Господа "Аз - казал светецът, ще замина в чужда земя."

Съществена промяна в тяхното поведение не настъпила и след отправеното им лично предупреждение от светителя. Тогава св. Николай се явил насън на един "христолюбив и праведен" презвитер в град Бари - Италия, на брега на Адриатическо море, където живеело многобройно гръцко население със силна вяра в Бога и голяма почит към закрилника на моряците и търговците. Той наредил на тамошния свещеник: "Иди и кажи на гражданите и на целия църковен събор да отидат в град Мир, да вземат и пренесат мощите ми тук в Бари, понеже не мога да остана там, в опустошеното място. Такава е волята Божия."

На другия ден презвитерът разказал на всички за поръката на свети Николай. С радост те веднага се организирали и побързали да изпратят "избрани мъже" с три кораба за град Мир, като ги натоварили с жито, което да продадат там за посрещане на разходите по пренасяне на светите мощи. Тази новина стигнала и до жителите на гр. Венеция - друг италиански град с висока почит към светителя Николай. Те също потеглили за Мирликийската страна, но закъснели от другите.

Като пристигнали в град Мир италианските представители изпратили 47 въоръжени моряци да влезат в храма и да открият гроба на св. Николай. Те били недружелюбно посрещнати от четирмата местни монаси. Един от моряците, на име Матеус бил особено разпален и с меч в ръка викнал на монасите: Или ми покажете къде се намира гробът на светеца, или ще ви очистя всички с меча си. Тогава най-възрастният от монасите кротко му казал: - Защо, дете мое, нападш своя брат несправедливо? Знай, че много могъщи царе и богати властелини са опитвали да вземат светите мощи на светителя, но никой досега не е успял, защото Бог и нашият светител не са им позволили. Сега обаче аз се опасявам, че чрез вас се изпълняват думите, произнесени от нашия свети отец, който ни предупреди, че ако не се поправим ще ни изостави и ще бъде отнесен в чужда земя, далеч от нас...Аковиесъденонавасдавземетесветите мощи, направете го в мир, с добра воля и помирение с нас. Ние не можем да се противим на волята на нашия свети отец.

След тези думи всички се поуспокоили и укротили, а монасите като разбрали, че такава е волята на светителя, отстъпили и показали мястото на гроба. От гроба извадили "миро на Христовото благоухание" (икос 1). Излели го в отделен съд, а мощите, от които изтичало благовонно и целебно миро, събрали го и го занесли и поставили на кораба.

На пристанището имало вече много местни хора, въпреки настъпилата нощ. Всички плачели за своя закрилник и обвинявали италианските "грабители". Тогава един от италианските моряци се обърнал към можеството с думите: "Братя, защо не разберете, че и ние сме християни и че светителят ни се е явил, за да ни нареди да го вземем от тук и да пренесем благодатните му мощи. Защо сте толкова разочаровани и отчаяни? Много ваши поколения са били под негово покровителство, и вие и вашите бащи сте получавали от него здраве и благословия. Но сега неговото желание е да даде светлина на западния свят и да се премести от тук. Нали на мястото, където са били мощите му, остава благодатния му и пресвят гроб, от който извира "пресветата мана". При вас остава също и неговата чудотворна икона, сътворила толкова много чудеса.”

От тези думи, местните християни се поуспокоили и макар доста натъжени, но вече тихо и с благодарствени молитви към светеца, се разделили със светите му мощи. Двама от монасите тръгнали с корабите в съпровождение на светите мощи, а другите двама останали в храма. По следния начин това събитие се възпява в тропара на празника: "По море беше светителю твоето шествие от Мир Ликийски до град Бари. Беше взет от гроба ти твоят ковчег и на запад дойде от изток, благочестно следван от монаси, които те почитаха при твоя гроб, по волята на Владиката на всичко, Николае преславни."

Корабите тръгнали от гр. Мир на 11 април 1087 г. и пристигнали в гр. ри на 9 май, вечерта в неделя. Още вечерта и на другата сутрин се изцелили от допиране до светите мощи 47 болни мъже и жени, страдащи от различни недъзи. Във вторник били изцелени нови 22 души, в сряда - още 29... Сам светецът, във видение на един монах от църквата в Бари прави следната равносметка: "И така, по волята на Бога, аз дойдох при вас в тази страна, в неделен ден, в деветия час и ето - изцелих 111 човека."

И още много чудеса извършил св. Николай "подобно на извор, бликащ без край". Мощите му били поставени в позлатен сребърен ковчег, приети лично от папа Урбан, който установил, всяка година на 9 май да се чества пренасянето мощите на светителя в гр. Бари. По този повод в кондака на празника се казва: "Твоите мощи, светителю Николае, изгряха като звезда от изток до запад. Морето се освети от твоето шествие и град Бари прие от тебе благодат, а на нас се яви като изкусен чудотворец - милостив и предивен." През същата 1087 г. в гр. Бари започнал строеж на прочутия храм на св. Николай, който бил завършен в 1139 г. и днес е любимо място за поклонение на християни от всички страни. начало

 Всемирна и непрекъсваща е почитта към светителя Николай.

 Цялата земя се удивлява на чудесата на св. Николай. П очита т го: гърци, латинци, руснаци, сирийци, българи! Високият култ към свети Николай се дължи не на негови големи богословски съчинения, а преди всичко на безграничната му отдаденост и бърз отклик на търсещите неговата помощ.

Чудесата му са по цялата Вселена. За свой защитник го приемат банкерите - може би поради помощта която трикратно оказал на изпадналия в немотия и беда бивш богаташ, както и поради покупката на кораб с храни от Италия за гр. Мира. Неотлъчен покровител е св. Николай и на всички моряци и рибари. На отчаяните им молитви в морето той се отзовава най-бързо и ги избавя от морските дълбини, за слава на Бога. Със своя богоугоден и свят живот, за който "заслужено трябваше да се пее небесна, а не земна песен. Защото кой човек може да изкаже величието на твоята светост?» (Икос 3). Покорени от любовта си към тебе, всички хора по света те славят като велик Божи угодник и закрилник на изпадналите в беда. Неговото име на велик Божий угодник, светител и чудотворец, бърз помощник на мнозина, се прославило и все повече се почита по всички земни краища, всред много страни и народи.

В Русия изключително много се почитат неговите чудеса. Много са църквите и манастирите, посветени на него. Първият в Руската страна храм на св. Николай е построен в Киев през 10 век от света равноапостолна Олга. След това такива храмове са построяват в редица други градове. Някои автори изтъкват, че в Русия не може да се намери град, в който да няма поне един храм на името на св. Николай. В Москва и Московската епархия се наброяват на негово име няколко десетки храмове и три манастира, както и много селски храмове, построени в обширната Руска земя и почитани в чест на чудотвореца Николай. Негови благодатни икони има не само във всеки храм, но и във всеки дом и се почитат като закрилници на селища и домове. Според някои изследвания, няма нито един храм, нито един дом, без икона на свети Николай! Всяка седмица в ден четвъртък паметта на светителя, заедно със светите апостоли, се почита със специални песнопения, както и у нас.

Голямата почит на светителя от руснаците се дължи на непресъхващия извор на Божия благодат по молитвите и застъпничеството на св. Николай. За разлика от други страни, там повече от тези чудеса са описани и отпечатани в редица книжки и по-големи книги. На български език през 2003 г. е преведена издадената в Русия през 2002 г. книга: “Свети Николай чудотвори и днес.” Самото заглавие е показателно за продължаващите чудеса на св. Николай там, където има вярващи хора и търсещи помощ от великия чудотворец.

получават от светеца. Значителна по обем литература е посветена на свети Николай, като първите такива книги са свързани с пренасянето на мощите на светителя в гр. Бари. Празникът - 9 май, се чества тържествено по цялата страна, а до преди 1917 година много руски поклонници са посещавали град Бари, за да се поклонят на чудотворните мощи на свети Николай. След многогодишно прекъсване, техният брой отново се увеличава през последните години. Влагат се средства за реставрация и поддържане на храма в град Бари.

Ежегодно, през месец април в Русия се провежда научна конференция, с чуждестранно участие, посветена на чудесата и житието на светителя. Първоначално такива срещи са провеждани в Сант Петербург, а сега в Москва, като продължават няколко дни.

Създаден е руско-италиански фонд “Свети Николай Чудотворец”, който помага за съвременното оборудване на Базиликата в Бари и за посрещане на нарастващия брой туристи от Русия и от други страни, както и от самата Италия.

 В Италия

Голямата почит на италианците към св. Николай най-ярко е изразена в приемането на неговите свети мощи през 1087 г., поставени в нарочно издигнатия храм в гр. Бари, където светецът продължава да върши много чудеса, подобно на извор, бликащ без край. Още същата вечер при пристигането на кораба, един от моряците, придружавал светите мощи, обръщайки се към посрещачите им казва: "Когато взехме светите мощи от Мир, ние дадохме клетва, че ще построим прекрасен олтар на тоя светител, точно там, където е бил царският преториум. Ние искаме сега да ни обещаете, че вашето решение ще бъде в съгласие с това." И наистина, италианските християни останали верни на поетото от моряците обещание. Строежът на църквата започва веднага през 1087 г. и скоро е завършена криптата, в която с одобрението на папата били поставени мощите на свети Николай. Окончателно църквата е завършена през 1139 г. и се поддържа в добър вид. Днес град Бари е любимо поклоннническо място за християни и други от всички страни.

Западните коментарии от онова време широко и подробно отразяват събитието по пренасяне светите мощи на свети Николай. Италианският професор по източно богословие Джерардо Чафари, библиотекар в Базиликата в гр. Бари съобщава интересни исторически сведения, свързани с това събитие. В четири списъци са вписани имената на моряците-участници, като до 15 век на тях и на техните потомци са давани част от приходите на храма, получавани при честването на празника - 9 май. Сега град Бари е място на туристически посещения и поклонения от всички страни. Създаден е руско-италиански фонд "Свети Николай Чудотворец", чийто средства се насочват за съвременно оборудване на Базиликата в гр. Бари и създаване на по-добри условия за посрещане на нарастващия брой туристи от Русия и други страни. начало

 В Турция и други нехристиянски страни също почитат св. Николая.

Независимо от различната религия, изповядвана от турското население, може да се отбележи, че и тук почитта към св. Николай е висока.В известния днес турски курорт Анталия, за международен и вътрешен туризъм, храмът на св. Николай е превърнат в музей, посещаван от местни и чуждестранни туристи. В него се пази частица от мощите на светеца, поставена сред многото православни икони на свети Николай. Музеят е превърнат във важен туристически обект за страната.

Отделно от това, редица мюсюлмани от други страни почитат свети Николай и получават помощ от него. Описан е следния случай от средата на 80-те години на миналия век: Зимна нощ от Ташкент през степта върви един мюсюлманин към далечно село. Внезапно съвсем наблизо той чул вълчи вой и след минута глутницата го обкръжила. В ужас човекът извикал: "Руски Боже и Никола, помогнете!" Неочаквано задухал силен вятър, вдигнала се виелица и прогонила вълците. След това пред него застанал белобрад старец, който му казал: "Търси ме в руската църква!" и станал невидим. А мюсюлманинът веднага отишъл в православния храм в Ташкент, коленичил пред иконата на св. Николай, палел свещи и сърдечно му благодарил, че го спасил от явна опасност.

В същата книга е описан и случай за един китаец на железопътната гара в Харбин. При внезапна буря този китаец - лодкар, въпреки дълголетния си опит, не успявал да се справи с бурята и започнал да вика: "Дядо гара, помогни!" Очевидно той не е знаел името на светеца, комуто всички тръгващи от гарата палят свещи и се покланят, но потърсил неговата помощ, след което, внезапно се намерил на брега и също отишъл да запали свещи на свети Николай Чудотворец, който помага на всички, които търсят помощта му, независимо от изповедание и народност. С основание и за чудесата на св. Никола можем да посочим думите на Матей Граматика, казани по отношение на св. Иван Рилски, че “те помагат не само на верните, но и на неверните и езичниците, за да изобличат тяхното неверие.” – стр. 132 от цит. книга на Хр. Темелски.

Силна е почитта към св. Никола и в България.

За тази почит има много свидетелства, които за съжаление още не са описани и подредени, за да станат известни на обществеността у нас и в чужбина! Паметта на св. Никола е честван и от всички етнически групи в България. За съжаление, ние не съхраняваме с божествено страхопочитание старите църкви и манастири у нас. И по-лесно е на мястото на старите да се изграждат нови, което е забелязано от К. Иречек по отношение на църквите в Несебър. Той казва: “набожните граждани не знаят цената на старите свои църкви, та почнали да градят с големи разходи нова църква,... но поради липса на пари оставили я да стои, заедно със скелето като полуразвалина.” Това увлечение е характерно и днес, и то не само за църкви и манастири на името на “св. Никола”, на за всички. С това не се отрича нуждата от ново църковно строителство, а се набляга на необходимостта за съхранение на исторически църкви и манастири. Това е белег за съвременно културно равнище на хората. То е лицето на религиозния туристически туризъм у нас, а направените разходи се възвръщат в кратко време.

През 1908 г. проф. Йордан Иванов открива в архивите на Хилендарския манастир в Света Гора златопечатна грамота на цар Иван Александър от 1347 г., с която той дарява манастира "Свети Никола" в място Орехов, или Орешковец над село Пещера, Кюстендилско. В тази грамота царят изразява голямата си почит към свети Никола, като изтъква "топлата любов към тази божествена църква и особено към светия и горещ помощник и съратник на царството ми, светия и величествен чудотворец Христов архиерей Николай, който във всичките сражения, които се случиха на царството ми, неотстъпно и пламенно помагаше на царството ми." Касае се за чудеса, вършени от свети Никола за преуспяване на българското царство, които досега не са известни на пишещия тези редове.

Много български семейства изразяват почитта си към светеца, като кръщават децата си на името на великия чудотворец. По този повод Матей Граматик в написаното от него житие на св. мъч. Николай Нови Софийски казва, че този младенец "бе наречен Николай заради любовта, която родителите му имаха към светия и великия Христов архиерей Николай, Мирликийски чудотворец, та като него и той да понесе името Христово пред властители и князе." По статистически данни около 200 хиляди българи носят името Николай, Никола, Николина, Колю, Кольо, Коля в знак на почит към великия чудотворец.

Израз на благодарност за закрилата и помощта, която българи са получавали от свети Николай Чудотворец, в страната са издигнати много църкви и манастири, параклиси и пр., където населението почита силен култа към този светец. В негова памет са създадени редица параклиси, аязма, оброчища... Името му носят известни природни дадености – върхове, местности и пр. Всички те се наричат Свети Никола, като твърде близки до обикновените хора, а в редки случаи – Свети Николай, с отенък на по-голяма официалност и вероятно под влияние на руски език. Показателно е, че старите имена “Свети Никола” на същите обекти, в по ново време се приписва име “Свети Никола”, и то без да е променено на практика. Показателно за това са пасажи от книгата на Константин Иречек, в издание на “Наука и изкуство” от 1974 г.

На негово име на светеца има планински върхове в Средна Стара Планина, Пирин, Родопите, Средна гора. Западна Стара планина е наречена Светиниколска с връх свети Никола. Има също други местности на негово име - между Разлог и Предела, в Родопите над с. Борово, до Кръстова гора, между Бачково и Асеновград и др. Близо до Каварна е село Свети Никола. Много махали и квартали в други градове и населени места също носят неговото име. В цитирания пътепис на К. Иречек се споменават две села с име “Свети Никола”. Едното е близо до Созопол “настрана от морето..., населено само от българи.” Днес то е наречено Черноморец – известен морски курорт. Другото такова село със запазено и досега името “Свети Никола” е до Калиакра. Иван Андреев, в цитираната негова книга, обосновава единадесет лъча на местата,почитащи

Свети Никола в България, които започват “от мястото, където е неговият митичен или символичен гроб, нос Калиакра и съседното му село Свети Никола” (стр. 73), от където по думите на местни хора “Свети Никола ни свети” и улеснява пристана на плаващите по море. До нос Емине има манастир “Св. Никола”, както и “самотна и изоставена църква Св. Никола.”

Почитта към свети Никола е отразена в редица произведения на нашата литература. Такъв е разказът на Петко Р. Славейков за откраднатия на един селянин ямурлук и връщането му от свети Никола, заедно с дрехите, с които злосторникът го бил прикрил.

Десетки са манастирите в България на името на свети Никола. Само в Софийска митрополия те са девет: Урвишки - до Кокаляне, Кладница - над Владая, с. Люлин - Пернишко, с. Мало Малово - на 12 км от Драгоман, Батулия, Пещера - до Радомир, Ребро Кривонос - до Трън, Сеславци - до София. начало

От другите манастири на името на свети Никола може да се изтъкнат:

- Капиновски - в Еленския Балкан, основан в 1272 г. по време на цар Константин Тих. Многократно разрушаван и възстановяван. Последен път е възстановен през 1856 г.
- Арбанашки - с. Арбанаси, Великотърновско. Основан през Второто българско царство по времето на Асеновци. Последно възстановяване в 1833 г.

В житието за св. преп. Теодосий Търновски четем, че той "излезе от своето родно място, стигна в град Бдин (Видин) и влезе в манастира "Арчар", където имаше храм "Свети Николай Мирликийски". Тук този наш светец бил подстриган в монашество.

Има много повече църкви, параклиси, оброчища и др., посветени на свети Никола. Още през 16 век Стефан Герлах отбелязва, че в София има “три черкви “Св. Никола”. Днес в Софийска митрополия църквите посветени на св. Николай са 84, което е 16% от всичките църкви в тази митрополия. Само в столицата три са църквите, посветени на чудотвореца: ул. Калоян № 8, построена през VІ век, кв. Връбница - построена в 1924 г., както и красивата Руска Църква - на бул. Руски. Други две църкви на името на св. Никола има в Софийско - Калотина и Марица, построени през средновековието.

От Средновековието е митрополитската църквата в гр. Мелник, както и църквата в с. Долни Раковец, Пернишко. По време на Възраждането са построени църквите - на името на св. Никола в Асеновград, Плевен и Велико Търново, а храмът на св. Николай в Сливен е седалище на Сливенска митрополия.

За почитта на Св. Никола у нас говори и обстоятелството, че неговата икона заема главно място в български църкви и манастири. Този факт е отбелязан още от цитирания пътепис на Ст. Герлах от 16 век, който забелязва, че иконите на св. Георги, св. Илия и св. Никола с думите: “тези три икони намирах и във всички други български черкви” - стр. 265. Тази традиция се пази и днес и все повече се разширява.

Молитви към св. Николай Чудотворец:

При всяко житейско вълнение ние отправяме искрена молитва към светия Божий угодник. Най-често това са молитви преди пътуване и особено - пътуване по вода. Така също, в ден четвъртък се изпълняват специални песнопения за честване паметта на свети Николай Чудотворец, заедно със светите апостоли. Известни са много текстове на такива молитви. Ето някои от тях:

1. О, най-възхвалений и досточтимий архиерею, велики чудотворче, светителю Христов, отче Николае, човече Божий и верний рабе, звездо, която осияваш и осветляваш цяла вселена; разцъфнал като палма в дворите Господни... Прославяме те и те величаем, като надежда за всички християни, извор на чудеса, защитник на вярващите, хранител на гладните, веселие на плачещите, лекар на болните, водител на плаващите по море, освободител на пленниците, покровител и защнитник на вдовиците и сираците, пазител на целомърдието, премъдър учител и кротък наставник на младежите, подкрепа на старците, почивка на трудещите се, изобилно ботаство на бедните и окаяните!

Като знаем, че много може да стори усърдната молитва на праведния, ние коленопреклонно се обръщаме към тебе: Послушай нас, които ти се молим и прибягваме под твоята закрила. Яви твоето застъпничество за нас пред Всевищния и с твоите благоприятни молитви изходатайствай всичко полезно за спасението на нашите души и тела, на нашето отечество и на всички християни.

Ти си неуморим ходатай за нас пред Всемилостивия Бог. Във всички наши нещастия, нужди и скърби, подавай ни ръка за помощ! Отвори ни вратата на Божието милосърдие, защото сме недостойни да гледаме към небесната височина поради многото наши неправди. Свързани сме с греховни вериги, понеже не изпълнихме волята на нашия Създател, нито спазихме Неговите заповеди. Затова молим твоето бащинско застъпничество пред Него - да ни прости всички грехове и да ни спаии от нашите прегрешения по каквито пътища Той знае.

Избави ни, отче Николае от всяко зло и от всякакви противни неща. Насочи нашите умове и сърца в правата вяра за да поживеем мирен живот и да се удостоим да вкусим от земните блага, като славим Отца и Сина и Светаго Духа - единия Бог, прославян и почитан в Троица сега и всякога и във вековни векове. Амин.

2. Всеблагий отче Николае, пастирю и учителю на всички, които с вяра прибягват под твоята закрила и които с гореща молитва те призовават1 Побързай скоро и избави Христовото стадо от вълците, които го погубват. Огради и запази с твоите свети молитви нашето отечество и всяка християнска страна от световни смутове, от земетресение, нападение на чуждородци и междуособни борби, от глад, потоп, огън, меч и внезапна смърт. И както си помилвал тримата мъже,коитобиливтъмницатаисигиизбавилотцарския

гняв и от посичане с меч, така също помилвай и мене, който по ум, думи и дела съм в греховна тъмница.

Избави ме от Божия гняв и от вечните наказания, та с твоето ходатайство и помощ Христос Бог, по милосърдието и благодатта Си, да ми даде да преживея в този век тих и безгрешен живот, като ме удостои да бъда отдясно с всички светии и да Го славя във веки веков. Амин.

3. Всесвети Николае, превъзходни чудотворче Господен, горещ наш застъпник и навсякъде в скърбите ни бърз помощник. Помогни на мене, грешния и падналия духовно в този живот. Измоли Господа Бога да дарува прошка на всичките ми грехове, които сторих още от младини през целия си живот с дело, с думи, с мисли и със всичките си чувства

При излизането на моята душа, помогни на мене окаяния, и измоли Господа Бога Създателя на всички твари да ме избави от въздушните митарства и от вечната мъка, та винаги да прославям Отца и Сина и Светия Дух, и твоето молитвено покровителство - сега и всякога и във вечни векове Амин.

4. Преди пътуване по море, след молитвите към Господа и Пресвета Богородица, се обръщаме молитвено и към свети Николай съ следната молитва:

Предивний светителю на Христовата църква, пресветъл пример на духовна красота, утешител на скърбящите, помощник и избавител на изпадналите в нещастия, добрий пастирю на Христовото стадо, Божий архиерею, свети Николае чудотворче, който си ограждал с твоята закрила пътуващите по море и при страшна буря си ги спасявал от удавяне.

Послушай сега нашата молитва и помогни нам, които с вяра и любов прибягваме към твоята силна защита. Днес падаме пред тебе и с усърдие и вяра ти викаме: - Светителю и превидний чудотворче! Не пренебрегвай Божиите раби (имената), но обърни ни/им нужното внимание и ни/ги пази през време на предстоящото плаване, като ни/ги избавяш от удавяне и от всяка беда. Усмирявай морските вълнения и възпирай бурите, та, запазвани от тебе, светителю Николае, да избягваме камъка на препъването и да не паднем в грях, но мирно и тихо да намерим