Ставрофорен свещеноиконом Стефан М. Стефанов

Роден съм през 1952 г. в град Русе. Средно образование получих в Техникума по речно корабостроене и корабоплаване със специалност “навигация”. Завърших висше богословско образование в Духовната академия (сега Богословски факултет) “Св. Климент Охридски” през 1982 г. Защитих дипломна работа на тема “Христологическият възглед на св. Игнатий Богоносец”. Ръкоположен съм от Доростолския и Червенски митрополит Софроний за дякон през 1978 г. и за презвитер през 1980 г. От ръкоположението си до сега служа в русенския храм “Св. Николай Чудотворец”, където съм и председател на църковното настоятелство. Бях народен представител в 36-то и 37-то Народно събрание, воден от идеята да се възроди практиката от първите народни събрания след Освобождението, Църква да има активно присъствие в гражданското общество. От 1997 г. до 2000 г. редактирах вестник “Духовен дом” – едно от първите издания след 1989 г. у нас с християнска тематика.
Днес, когато светът все-повече губи духовните си ценности и ориентири, а Църквата приема все-повече парадно-церемониални функции, осъзнавам църковното служение като мисия. Затова, с помощта на приятели решихме да направим този сайт, чрез който, надявам се, църковната мисия и благата вест ще достигнат до повече хора. Както в служението си на църковния Олтар, така и тук, във виртуалното пространство, ще се старая да не допускам менторски и назидателен тон или да се показвам като всезнайко (уви, сред нас това се среща често). При поддържането на сайта ще се старая добросъвестно и отговорно да се придържам към догматите, каноните и традициите на едната, света, съборна и апостолска Църква. Ала тъй като в нашите църковни среди днес има твърде много инертност, формализъм, невежество, фанатизъм, суеверие, бодрячество и пр. вредни тенденции, ще се опитвам да бъда техен кротък изобличител.
Грубият светски грохот все повече заглушава нежния призив на нашия Спасител. Ние сме призвани не да надвикаме света, а да му покажем че братството и любовта са по-ценни от всичко, което той ни предлага и налага. Всичко в нашата вяра е просто и естествено. Като хляба, който изкарваме с труд и измолваме с молитва и без който не можем да живеем и като въздуха, който не виждаме, но без който не можем да съществуваме. Затова е необходимо е да приемаме живота и вярата прости и естествени, а не да ги усложняваме. Иисус Христос ни повика около Себе Си да създадем братска общност на любовта, която Той нарече Църква. Не трябва да оставаме безразлични, когато тя бива превръщана в институция. Институцията не спасява. Ние сме призвани да се спасим чрез евхаристийното единение в Църквата. Тъй като Църквата не е място, където се прави Причастие, а Причастието прави Църквата. И само то ни прави причастни с нашия Спасител и съпричастни един на друг.

Ел. поща: presv_stefan@abv.bg
Телефон:
+359 888 90 82 30 - GSM