Храм Св. Николай-гр. Русе

СИМВОЛ НА ВЯРАТА начало
Ние, вярващите православни християни, сме длъжни да живеем съобразно с вярата си, акоискаме да спасим душите си. Св. ап. Павел казва: "Без вяра не е възможно да се угоди на Бога" (Евр. 11:6). Но що е това вяра? Св. ап. Павел я обяснява така: "Вяра е жива престава за онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда" (Евр. 11:1). Това значи, че онзи, който истински вярва, е уверен в невидимото като във видимото, и в очакваното като в настоящето. Във времето на Иисуса Христа една жена-езичница имала дъщеря, която била обхваната от зъл дух. Тая жена била чула, че Иисус Христос е милостив към страдащите и че има власт да изгонва бесовете. С цялото си сърце тя повярвала в това и взела горещо да се надява, че Иисус Христос ще излекува и нейната дъщеря. Затова, когато Спасителят се приближил веднъж до града, дето тя живеела, тя излязла насреща Му и взела да вика с пълна вяра: "Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!" Но Иисус Христос не й отвърнал нито дума. Въпреки това, жената била толкова твърдо уверена, че ще получи очакваното, че продължавала да се моли. Учениците я съжалили и започнали да се застъпват за нея пред Господа. "Отпрати я казали Му те, защото вика подире ни." Тогава Иисус рекъл: "Аз съм пратен само при загубените овце от дома Израилев" (т.е. само при избрания от Бога еврейски народ). Но и сега увереността на жената, че Спасителят ще излекува дъщеря й, не се разколебала. Тя се приближила до Него, взела да Му се кланя и да дума: "Господи, помогни ми!" А Той, като че ли отказвайки да я удовлетвори, и отговорил: "Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата", т.е. не трябва да се правят благодеяния на езичниците, когато засега тия благодеяния са предназначени само за евреите. Но увереността на жената, че ще получи очакваната милост, не отслабнала и сега. С още по-голяма вяра тя казала: "Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им." Тогава Иисус Христос й рекъл: "О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в същия час дъщеря й оздравяла (Мат. 15 : 22-28) В това евангелско събитие ние виждаме най-ясно потвърждение на св.ап. Павловите думи, че вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, т.е. увереност, че ще получим онова, което с вяра очакваме. Но вярата, както казахме, е още увереност в невидимото като във видимото. Това особено ясно се вижда от следния пример. Дълбоко вярващият в Бога св. цар Давид говори за себе си: "Винаги виждах пред себе си Господа" (Пс.15:8). Ние знаем, че "Бога никой никога не е видял," (Йоан 1:18). Как трябва да разбираме тогава думите на св. цар Давида? Ясно е, че не в буквален смисъл, а в преносен смисъл. Свети цар Давид е искал да каже: макар Бог да е невидим, но за мене, който вярвам твърдо в Бога, Той е толкова несъмнено съществуващ, колкото са несъмнено съществуващи видимите предмети. И както аз тях виждам, тъй мога да кажа и за невидимия Бог, Когото силно чувствувам, че Го виждам винаги пред себе си. От тук става ясно, че вярата е несъмнена увереност в невидимото както във видимото. Вярата е зрението на душата. Както с очите си виждаме физическия свят, тъй с вярата живо си представяме истините и събитията от духовния свят - например истината, че Бог е Творец на вселената, и събитията като възкресението на Иисуса Христа от мъртвите и всеобщото възкресение на телата преди страшния съд. Това, което разумът не може да разбере, схваща го душата чрез вярата. Вярата не отхвърля знанието, а го допълва. Когато усвояваме истините на вярата, ние трябва да проявяваме не само склонност към знание, за да научим, какво е съдържанието на нашето Верую, но и доверие към божествените истини, за да ги почувстваме. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата. Вярата се основава на доверието ни в Спасителя, в св.апостоли и в старозаветните праведни мъже, чрез които е говорил Сам Бог. Вярата е една необходимост за човешката душа. Човек си задава хиляди въпроси. На една част от тях му отговаря научното човешко знание. А на другата част идва да му отговори вярата. Православната християнска вяра е изложена накратко в Символа на вярата. Той е съставен от св.отци и учители на Църквата на Първия и Втория Вселенски събори, които са станали през 4 век. Вселенски събор се нарича събрание на църковните пастири и учители по възможност от цялата вселена. В Православната църква е имало всичко седем вселенски събори. Първият вселенски събор е бил свикан в гр. Никея (Мала Азия) в 325 година, а вторият - в Цариград в 381 год. По име на тия два града, дето са заседавали Първият и Вторият вселенски събори, символът на вярата. изработен на тия събори, се нарича Никео-Цариградски. Думата символ е гръцка и означава "знак". На български "символ на вярата" ще рече "знак на нашата вяра" или кратко изложение на нашата вяра. На въпроса, как вярваме? - ние отговаряме със Символа на вярата. За прегледност и по-лесно изучаване Символът на вярата е разделен на 12 члена. Ето ги: 1) Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо. 2) И в единия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове; Светлина от Светлина, истински Бог от истински Бог, роден, несътворен, единосущен с Отца, чрез Когото всичко е станало. 3) Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек. 4) Който за нас бе разпънат при Понтия Пилата, и страда и бе погребан. 5) И възкръсна в третия ден, според Писанията. 6) И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца. 7) И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, царството Му не ще има край. 8) И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който изхожда от Отца, (Комуто се покланяме и Когото славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. 9) И в едната, света, вселенска и апостолска Църква. 10) Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете. 11) Очаквам възкресението на мъртвите. 12) И живота в бъдещия век. Амин. Първата част от Символа на вярата (1-7 членове) е съставен на 1-ви Вселенски събор, а втората част (8-12 членове) - на 2-ри Вселенски събор. Всеки православен християнин трябва да научи наизуст Символът на вярата, за да може да знае, в какво точно вярва, та да бъде всякога готов да отговаря всекиму, който му поиска сметка за неговата надежда (1Петр.З:15). Но християнинът е длъжен не само да вярва и да знае наизуст Символа на вярата. Той трябва и да вникне в истините на своята вяра. Как ще може да вникне? Като все повече и повече опознава изворите на Божественото откровение. А те са: Свещеното Писание, Свещеното Предание, природата и човешката съвест. От Свещеното Писание ние черпим познания за Бога и за Неговите промислителни действия в света. От Свещеното Предание ние узнаваме за много други важни неща, които не са били записани в Св. Писание но които са дошли до нас запазени в църковната памет, в разни молитвени последования и в творенията на светите отци и учители църковни. От изучаването на природата ние достигаме до познанието на Твореца й. Изследвайки своята съвест, тоя Божий глас в човека, ние все повече и повече се доближаваме до богооткровения нравствен закон, открит ни напълно ясно в словото Божие. Нам е нужно да знаем истините на вярата за да не изпаднем в религиозни заблуждения. Правилната вяра води и към правилен живот. Като имаме правилна вяра, ние ще знаем, как да живеем тук на земята, за да угодим на Бога. Словото Божие казва, че без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евр.11:6). Вярата ни трябва да бъде искрена, дълбока, твърда, за да бъде двигател на благодатен евангелски живот. Тя трябва да се разкрива в добри дела, защото вярата без дела е мъртва. (Иак.2:17) Пример на дълбока и непоколебима вяра виждаме в първата християнска община. Ето какво четем за нея в деяния апостолски: "А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. Апостолите пък свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата (4:32-35). "И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха" (2:46-47).

ПЪРВИ ЧЛЕН начало
ВЯРВАМ В ЕДИНИЯ БОГ ОТЕЦ, ВСЕДЪРЖИТЕЛ,
ТВОРЕЦ НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА, НА ВСИЧКО ВИДИМО И НЕВИДИМО
Основата на правилния духовен живот е вярата, че има Бог и че Той е един. Словото Божие казва: "Оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува" (Евр. 11:6). А първата от десетте заповеди, които Бог дал на еврейския народ, гласи; "Аз съм Господ Бог твой... да нямаш други богове освен Мене" (Изх.20:2-3). Първите човеци са вярвали в истинския Бог. Отпосле, вследствие на грехопадението, постепенно се е появило идолопоклонството. Тъй полека лека всички почти човеци се отклонили от истинското богопознание и започнали да почитат вместо Създателя създанията: слънце, луна, звезди, планини, някои знаменити мъже и даже животни. Но сред езическите народи Бог си е запазил един народ - еврейския, който бил носител на истинската вяра в Бога сред древното човечество. На тоя народ Бог е давал многократно откровения за Себе Си. Чрез много праведни мъже Той е разкривал волята Си, записана в Стария Завет на св. Библия. Ние не можем да знаем точно, какъв е Бог. Защото, е Бог непостижим не само за човеците, но дори и за ангелите. В старо време живял един цар на име Гиерон. Той запитал веднъж своя знаменит мъдрец Симонид: "Кажи ми, що е Бог?" Мъдрецът отговорил на царя: "Дай ми един ден за размишляване и тогава ще ти отговоря"! Денят изминал и царят пожелал да чуе отговора, но мъдрецът му казал: "Дай ми два дни за размисъл: след като те минат, аз ще ти дам отговор". Когато изминали и тия дни и царят с надежда очаквал отговора, Симонид рекъл: "Дай ми четири дни за размисъл: след като те минат, ще ти отговоря". Но изминали и тия дни, а Симонид още не отговарял, що е Бог. Той все отлагал и искал всеки път двойно повече време за размисъл, отколкото предния път. Най-сетне царят нетърпеливо запитал, що значат тия нескончаеми отлагания. Мъдрецът отговорил: "Царю, колкото повече аз размишлявам за Божията същност Мъдрецът отговорил: "Царю, колкото повече аз размишлявам за божията същност, толкова по-малко я разбирам. Съществото Божие е непостижимо!" Наистина, Бог е непостижим. Но ние, християните, сме честити, че този непостижим Бог Сам ни се е разкрил и ни е дал да знаем за Него онова, до което по свой човешки път никога не бихме се добрали. В Словото Божие - Библията - е казано, че Бог е вечносъществуващият (Изх. 3:14), че Той е дух (Йоан 4 : 24), светлина (1Йоан 1:5), истина (1Иоан 5:5), любов (Йоан 4:8), живот (Иоан.13 :6), че Той е неизменен, всемогъщ, вездесъщ, всезнаещ, всеблажен, премъдьр, всеправеден, всесвег, всеблаг, всемилостив и дълготърпелив. Св. Библия ни разкрива тайната, че единият и единствен Бог е троичен по лица, разкриващи ни се като Бог Отец, Бог Син, Бог Дух Свети. Това е отличителното в християнското откровение за Бога. Но да поясним. С това ние не изповядваме три божества, а единия и истински Бог - един по същество и троичен по лица. В Стария Завет истината за троичния Бог е била само загатната. Тя е разкрита напълно в Новия Завет. При кръщенето на Иисуса Христа -Сина Божий, второто лице на Св. Троица - Бог Отец произнесъл думите: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение", и Бог Дух Свети се явил във вид на гълъб (Мат. 3:13-17). Трите лица на Св. Троица се отличават едно от друго по следното: Бог Отец не е роден от никога и не изхожда от никого. Той е безначален. Бог Син не е сътворен от Бога Отца и не изхожда от Него, а предвечно се ражда от Него, т.е. вечно е бил, е и ще бъде Син Божий. Бог Дух Свети не е роден, нито сътворен от Бога Отца, а отвека изхожда от Него. И трите лица на Св. Троица имат равно Божеско достойнство. Ние не можем с нашия слаб разум да проникнем в тайната на Св. Троица. Но можем ли да разберем тайната на нашата собствена душа създадена по образ и подобие Божие и носеща като че ли отпечатъка на Божествената троичност в себе си? Тя е една по същността си, а има три различаващи една от друга основни прояви: ум, чувство и воля. Как тия три проявления образуват една душа, е непонятно за нас. Но то е факт който ние приемаме. Тъй ние трябва смирено да вярваме и в троичния Бог. В крайморския град Ипон блажени Августин пишел своята книга "За Света Троица". Уморен от извънредно напрежение на ума си с помощта на който се мъчел да проникне в тая най-дълбока тайна, великият религиозен мислител излязъл на морския бряг, за да се поразходи. Наслаждавайки се на вечерната хладина, блажени Августин продължавал да размишлява върху възвишения предмет на своите изследвания. Изведнъж той забелязал едно момченце на брега, което с мидена черупка черпело вода от морето и я наливало в една малка трапчинка в пясъка. - Какво правиш? - запитал го блажени Августин. - Искам да изчерпя това море и да го налея в тая трапчинка. - Но това е невъзможно! - рекъл писателят и отминал нататък, като се учудвал на наивността на момчето. Но като направил няколко крачки, изведнъж си рекъл: - Не съм ли и аз наивен като това дете! Не искам ли и аз невъзможното! То желае да помести морето в своята трапчинка, а аз искам да изчерпя непостижимата Божествена тайна на Пресветата Троица в своята книга! Наистина, невъзможно е за човека да проумее със слабия си разум тайната на Божията троичност. Все пак ние можем отчасти да хвърлим светлина в тая непостижима област, като си припомним следния разказ за св. Константина философа (св. Кирил), един от двамата равноапостолни славянски просветители. Сарацински учени го запитали: - Как вие, християните, разделяте единния Бог на три божества? Вие говорите за Отец, Син и Свети Дух... - Не хулете Пресвета Троица! - отговорил св. Константин философ. Отец, Син и Свети Дух не са три божества, а три лица на единия Бог. Погледнете слънцето! В него има три неща - кръг, светлина и топлина. Сравнете Това с Пресвета Троица! Слънчевият кръг е подобие на Бог Отец, защото както кръгът няма нито начало, нито край, така и Бог е безначален и безкраен. И както от слънчевия кръг произлизат светлината и топлината, така и от Бота Отца се ражда Синът и изхожда Светият Дух. Светлината е подобие на Бога Син, Който е роден от Отца м е просветил с Евангелието целия свят А топлината е подобие на Светия Дух, Който предвечно изхожда от Отца. И така, разглеждайте слънцето и ще добиете представа за Пресвета Троица. Слънцето се състои от три различни неща, но разделя ли се поради това на три слънца? Така и Пресвета Троица, макар и да има три лица, обаче не се дели на три божества. И тъй, ние вярваме, че Бог един по същество и троичен по лица. Първото лице на Света Троица ние наричаме Отец, не само защото Той предвечно ражда Сина, но защото е и наш небесен Баща. Чрез Сина Той ни е осиновил, след като сме били отдалечени от Него поради греха и ни е позволил да Му се молим така: "Отче наш..", с което изповядваме бащинската Му любов към нас. Ние още вярваме, че Бог е Вседържител, т.е., че Бог всичко държи в Своята власт: Той всичко управлява, всичко ръководи. Със Своята всемогъща воля Той поддържа съществуването на света, действуването на природните закони и порядъка във вселената. Така Той ще поддържа света докато Му е угодно. Ние вярваме, че Бог е Вседържител още и затова, че без Неговата свята воля или без Неговото премъдро допущение нищо не става на света. Спасителят изказал тая истина в думите, че нито едно врабче не пада на земята без волята на Небесния Отец (Мат.10:29). А на друго място Христос казва на Своите ученици: "И косъм от главата ви няма да загине" (Лук. 21:18). Бог Вседържмтел държи в Своят крепка десница дори и злите сили. Само по Негово допущение те действуват. Но всичките им действия против Неговия закон и Неговите верни Бог обръща в добро по Своята непостижима премъдрост и сила. Тъй Той осъществява следователно Своите високи планове дори и чрез злото в света. Историята ма Божиите угодници в светата Православна църква най-силно ни убеждава в това. Когато в първите векове от нашата ера яростните противници на Христа са преследвали християните, спомагали са неволно да се разсее семето на новата вяра по цял свят. А когато са измъчвали и убивали непоколебимите последователи на Христа, против волята си са пращали на небето, при Бога, героите на вярата, увенчани с неувяхващите венци на твърдото изповядване на Христовото име. По-нататък в Символа на вярата Бог се нарича Творец на небето и земята на всичко видимо и невидимо. Под небе тук се разбира невидимият свят на ангелите, които са видими за Бога и невидими за нас. Под земя се разбира целият видим свят и по-частно земята и всичко на нея, което е достъпно за нашето сетивно познание. Бог е сътворил всичко. Той е създал не само формите и разнообразието на тварите. Той е сътворил и самата материя от нищо, само със Своето творческо Слово. Преди сътворението на видимия и невидимия свят не съществувало нищо друго извън Бога. Разумът ни казва, че всичко в света си има начало и причина. А началото, Първопричината и Творецът на света е Бог. Може ли една къща да се, съгради от самосебе си? Не! Тъй и светът не е произлязъл от самосебе си. Точно тъй ни учи и словото Божие: "Всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог" (Евр. З:4). За това, как Бог е сътворил света, ни говори св. Библия в първата глава на книгата Битие. Величието на творението ни говори за величието, премъдростта и всемогъществото на Твореца. Само като хвърлим поглед върху прекрасната природа - ливадите, горите, цветята, планините, моретата, слънцето, звездите, дъхът ни замира в гърдите от възхищение. Ред и целесъобразност цари навред. А при това видимата природа е само като украсена фасада на някое величествено здание, което отвътре крие несравнено по-големи красоти, отколкото се виждат по него отвън. Ако влезем през вратата на видимата природа в невидимия Божий свят, там възхищението пред новооткрилата ни се непостижима красота сигурно ще се увеличи безкрайно. Там сияе по-силно от всяко слънце Сам Царят на славата, обкръжен от светли ангели. Там "око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които го обичат" (1 Кор. 2:9). Като говорим, че Бог е Творец и на Ангелите, трябва да разкрием накратко учението на св. Православна църква за тях. Ангел значи вестител. В Библията се говори на много места за ангели, изпратени от Бога да възвестят волята Му. Ангел, например, се явил на Авраама, когато той се готвел да принесе в жертва сина си Исаака. Ангел се явил на Пресвета Дева Мария и й възвестил раждането на Спасителя. Ангелите са сътворени от Бога, безплътни, духови същества, които живеят на небето и се намират пред Божието лице. Те са надарени с разум и воля. Те виждат, що става с нас. Те се радват при обръщането на грешниците в правия път, както казва Спасителят (Лук. 15:10). Те взимат участие в съдбата на всеки човек. При кръщението всеки християнин получава особен ангел - пазител. Който го съпътствува през целия му живот до самата смърт и който му помага в доброто, внушава му спасителни мисли и го предпазва от злото (Пс. 90:10; Мат. 18 :10). В живота на са. Поликарп, епископ Смирненски, живял през втори век, се описва следният случай. Светецът пътувал със своя дякон. Спрели се да пренощуват някъде. През нощта един ангел се явил пред св. епископ, побутнал го и рекъл: "Поликарпе, стани и излез скоро от тоя дом. Той сега ще рухне." Светителят събудил дякона си и му казал да излязат на открито. Но дяконът не искал да стане. "Ти, рекъл той, непрекъснато размишляваш за Божественото писание, сам не спиш и на другите не даваш да си отпочинат." Ангелът отново се явил и подканил епископа да излезе от къщата. Св.Поликарп пак събудил дякона и му рекъл, че къщата ще се събори. Но дяконът пак не искал да стане. Ангелът се явил и трети път. Когато най-сетне светителят и дяконът излезли, домът, дето нощували, изведнаж рухнал със страшен трясък. Тъй ангелът пазител спасил св. Поликарп и дякона му от явна смърт. За да бъдем ние под покровителството на своите ангели - пазители, трябва да живеем благочестиво, да пазим православната си вяра и да се стремим да изпълняваме волята Божия на Земята тъй, както те я изпълняват на небето, Това е смисълът на думите от Господнята молитва: "Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята" (Мат. 6:10). Освен добрите духове, има и зли. Бог е сътворил всички духове добри, но една част от тях са съгрешили и затова отпаднали от Бога. Те искали да бъдат нещо повече от това, което били, да имат по-голяма власт, да придобият по-голяма слава, да станат като Бога. С други думи, те се възгордели. Значи, гордостта е била първият грях. Затова християнинът повече от всичко трябва да се пази от гордост и да се стреми да придобие спасително смирение което е първата добродетел. Първото от блаженствата гласи: "Блажени са бедните духом защото тяхно е царството небесно" (Мат. 5:3). Бедни духом са смирените. Злите духове образуват цяло царство на богомразци. Върховният им началник е сатаната, който се нарича още дявол, което значи клеветник, прелъстител, измамник. Мислите и желанията на демоните са насочени само към зло. Тия свои лоши мисли и порочни желания те се стремят да внушат и на хората. Те ненавиждат Бога, ангелите и светите люде и непрекъснато се опълчват против тях. Дяволът се нарича лъжец и човекоубиец. Че той е действително такъв личи от историята за грехопадението на първите хора. Бог казал, че те ще умрат, ако вкусят от плодовете на дървото за познание на доброто и злото. А дяволът, напротив, твърдял, че те няма да умрат. Това било лъжа. Дяволът е говорил на Ева, че хората ще станат равни на Бога, щом вкусят от забранения плод. И това е било лъжа. Може ли която и да е било твар да бъде равна на Бога? Дяволът опълчил с хитрините си Адама и Ева срещу Бога и ги повел по пътя на гордостта, на неправдата, непокорността и греха. Той и до ден днешен сее зло и раздори сред хората, разделя ги внушава им греховни помисли и желания и ги учи да грешат. Затуй словото Божие говори "Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава (Йоан. 3:8). Как да се предпазим от хитрините на лукавите духове? Кръстените в името на Св. Троица се наричат от Църквата Христови войници. Войникът е длъжен всякога да е на поста си и да бди, за да не би врагът да го нападне и убие. Точно така и ние сме длъжни да бдим над душите си, да ги пазим от зли чувства, от порочни мисли и всякакви греховни пожелания, за да не паднем в плен на врага - дявола. В това духовно бодърстване особено помага молитвата. Който се моли често и усърдно, възгорява в сърцето си пламъка на вярата. До такова пламенно сърце дяволът не може да се приближи. Демоните са като досадните мухи. Както мухите не смеят да кацнат върху кипящото на огъня вариво, но, щом то се премести и охладнее, нападат го, тъй и демоните не могат да се доближат до пламтящата в ревност душа. Но охладнее ли тя към Бога, лесно става плячка в техните ръце. Прочее, да бодърстваме и да се молим Богу да не ни въвежда в изкушение, но да ни избави от лукавия, т. е. от злия враг на нашето спасение. И Бог, по мярката на нашата ревност, ще ни издига към Своите светли и радостни висини над тъмното бесовско царство на злото и греха. Ето това е накратко съдържанието на първия член от Символа на вярата. Следващите шест члена излагат нашата вяра във второто лице на Св. Троица - Сина Божий, нашия Господ Иисус Христос.

ВТОРИ ЧЛЕН начало
ВЯРВАМ И В ЕДИНИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС,
СИНА БОЖИЙ, ЕДИНОРОДНИЯ,
КОЙТО Е РОДЕН ОТ ОТЦА ПРЕДИ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ;
СВЕТЛИНА ОТ СВЕТЛИНА, ИСТИНСКИ БОГ ОТ ИСТИНСКИ БОГ,
РОДЕН, НЕСЪТВОРЕН, ЕДИНОСЪЩЕН С ОТЦА,
ЧРЕЗ КОГОТО ВСИЧКО Е СТАНАЛО
Тук се говори за Божествената същност на второто лице на Св. Троица Името Господ означава, че нашият Спасител е Бог, Господар на вселената. Имената Иисус Христос пък ни разкриват ролята, която е имал да играе Спасителят на земята като Богочовек. Когато архангел Гавриил възвестил на св. Дева Мария, че от нея ще се роди Спасителят на света, той й открил името Му - Иисус, което значи Спасител. Това име е дадено на Христа, тъкмо защото Той се родил на земята, за да спаси хората от греховете им. Грехът е най-голямото зло в света. Избавлението от греховете е много трудно дело. То не е могло да бъде извършено от човек, нито дори от ангел, а само от Господа Иисуса Христа. Другото име на Спасителя Христос означава Помазаник. В Стария Завет са били помазвани царете, първосвещениците и пророците с елей за особеното им високо служение. Чрез това помазание им се давали даровете на Св. Дух. Иисус се нарича Христос, т. е. Помазаник, защото на Неговата човешка природа са били дадени безмерно всички дарове на Св. Дух тъй, че Той притежавал в най-висока степен и знанието на Пророк, и светостта на първосвещеник, и могъществото на Цар. Помазаник на еврейски значи Месия. Иисус Христос е единственият Месия и Спасител на човечеството, дошъл от Бога. В рождественската нощ ангел се явил на Витлеемските овчари на полето и им казал: "Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци, защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос (Месия) Господ" (Лук. 2:10-11). В Стария Завет, дето се говори, че евреите от дълбока древност очаквали раждането на Месия, се съдържат множество пророчества, които по най-поразителен начин рисуват не само общия образ на бъдещия Месия, но и отделни характерни подробности из Неговия живот. Тъй например, предсказано е рождението Му от девица в Давиловия град Витлеем, Неговото доброволно поемане товара на нашите грехове, продаването Му за 30 сребърника, разпъването Му между разбойници и пр. и пр. Като имаме предвид, че тия пророчества са били изречени някои 500, някои 700, някои 1000 години и дори повече преди идването на Спасителя, трябва да признаем, че те не са били казани от човеци, а от Самаго Бога Духа Светаго, Комуто всичко е известно. А като имаме предвид, че в лицето на Иисуса Христа са се изпълнили всички месиански предсказания на боговдъхновените старозаветни мъже, не остава друго, освен да се съгласим, че родилият се във Витлеем от Пресвета Дева Мария Иисус Христос е именно обещаният от Бога Месия - Спасител на света. Евреите, които разпнали Иисуса Христа и се отказали от Него, очакват и до днес друг Месия. Но Иисус Христос, предвиждайки тяхното заблуждение, и за да предпази Своите верни последователи от лъжливите месии, е казал: "Ако някой ви каже: ето тук е Христос, или там е - не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Мат.24:23-24). Последният самозванец - месия, ще бъде Антихристът, който ще дойде в свое име и в когото мнозина за своя погибел ще повярват като в избавител. Св. Йоан Кръстител, за да утвърди учениците си в убедеността, че Иисус е Месия, праща двама от тях при Него да Го питат: "Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?" (Мат.11:3) Спасителят недвусмислено отговори, че Той е очакваният Месия. По-нататък във втория член от Символа на вярата се казва.че Иисус Христос е Единородният Син Божий, роден от Отца преди всички векове. Че Той е Син Божий, е засвидетелствувал Бог Отец при кръщението и Преображението на Иисуса Христа с думите: "Този е Моят възлюбен Син" (Мат.3:17; Лука 9:35). Сам Иисус Христос се е наричал Син Божий (Йоан 10:36), а Бога е наричал Свой Отец, като подчертавал, че Той и Отец са едно (Йоан 10:30). В беседата Си с Никодмма Той се нарекъл Единороден Син Божий. "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан 3:16). Божият Син е подобен и равночестен във всичко на Бога Отца - и в свойствата Си, м в делата Си. Той е истински Бог, вечен, както е вечен Бог Отец, всемогъщ, вездесъщ като Него. Той няма нито начало, нито край и се отличава от Бога Отца само по това, че вечно се ражда от Него, докато Бог Отец е нероден и неизхождащ от никого. Както на земята всичко живо има природа еднаква с природата на своите родители, така и Божият Син като роден от Бога Отца, има еднаква същност с Него; затуй се нарича Единосьщен с Отца. Затова Той несравнено превъзхожда всички свети ангели и свети люде, които се наричат синове Божии по благодат (Йоан 1:12) Раждането на сина от Отца е станало преди всички векове. Това значи, че не е имало време, когато Синът не е съществувал. Той е съвечен на Отца. Тия високи мисли са предадени така в началото на св. Евангелие от Йоана: "В началото беше Словото" (под Слово тук се разбира Син Божий), значи още преди началото на света Син Божий е бил, т.е. е съществувал; "и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (т.е. Синът Божий има Божествена същност)... "Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало" (Йоан 1:1 - 3). "Светлина от светлина", се говори по-нататък в Символа на вярата. Що значи то? Видимата вселена се осветлява от слънцето, месеца и звездите. А в невидимия - в духовния свят няма физически слънца. Там изворът на светлината е Сам Бог (Исаия 60:19; Откр.21:23). "Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина" (1Иоан 1:5), казва св. Йоан Богослов. Както Бог Отец е светлина, тъй и Бог Син е светлина. Защото Бог Син се ражда от същината на Бога Отца, както светлината се ражда от слънцето. "Аз съм светлината на света" (Йоан 8:12) - свидетелствува за Себе Си Бог Син. "Истински Бог от истински Бог". Тия думи значат: както Бог Отец е истински Бог, тъй и Неговият Единороден Син е истински бог. Св.ап. Филип се осмелил на Тайната вечеря да каже на Спасителя: "Господи, покажи ни Отца и стига ни". На това Иисус Христос му отговорил: "Който е видял Мене, видял е Отца... Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене?" (Йоан 14:8 - 11). От истинския Бог Отец е роден истинският Бог Син. Колкото и да е непостижимо това за нашия ограничен разум, то не престава да е вярно, тъй като ни го е разкрил Сам "Единородният Син, Който е в недрата на Отца" (Йоан 1:18) и Който "не стори грях, нито се намери лъст (лъжа) в устата Му" (1Петр. 2:22). Синът Божий е роден, а не сътворен. Той е Бог, а не твар. Лъжеучителят Арии, който е живял през IV в.; твърдял, че Иисус Христос не е истински Бог, че Той не е роден от Бога Отца, а е сътворен. Православната църква е осъдила Ария и неговата ерес. В словото Божие и хората се наричат понякога синове Божий. Но това е съвсем друго и има друг смисъл. Ние не можем да се сравняваме със Сина Божий по богосиновство. Един богат човек имал един единствен син. Понеже по сърце бил много милостив, той отишъл по околните села, събрал всички сирачета и ги въвел в своя дом, за да ги отгледа. Той ги наричал "деца мои", и ги направил дори наследници на своите богатства. Но с това не се заличила разликата между неговия собствен син и осиновените сирачета. Неговият син е бил негово дете по естество, по кръв, по рождение, а сирачетата били негови деца по милост, по снизхождение, по осиновяване. Някои казват: Ние вярваме, че Иисус Христос е Син Божий, но така както сме и ние всички синове Божии. Такова твърдение е напълно погрешно. Иисус Христос - Безгрешният - е Син на Безгрешния Бог, а ние грешните твари сме осиновени от Бога по милост, по благодат. Ние нямаме и не можем да имаме божествени свойства, които има Спасителят. Затова и Той никога не се отъждествява с хората и не назовава никога заедно с тях Бога "Нашия общ Отец", а говори всякога "Вашият Отец" и "Моят Отец", за да подчертае, че Той е Син по същество, а ние - синове по благодат (Йоан 20:18). Ние сме сътворени от Бога, а Иисус Христос е роден от Отца. Роденият има Същите свойства, същото битие, които има родителят му. А творението няма същите свойства, нито същото битие. Примерно казано, синът на грънчаря има същата природа, каквато има баща му. Но грънците, неговите изделия, нямат природата на грънчаря, нито неговите свойства. Иисус Христос е истински Бог. Чрез Него е произлязло всичко в света. Значи, Той не само че не е твар, както е учел това еретикът Арий, но Сам е Творец на тварите наравно с Бога Отца. Затова истинските православни християни всякога са въздавали на Сина еднакви божески почести, както на Отца, и са учели и другите да правят същото. Ето един поучителен пример от древната църковна история. Император Теодосий още приживе дал на сина си Аркадий царска власт и заповядал на поданиците си и нему да въздават същата чест, каквато се въздавала на самия император. Макар и да бил християнин и да се считал за истински православен, Теодосий, по някакво недоразумение, не почитал Иисуса Христа като Единороден Син Божий и не Му се покланял като на Бог. По това време епископ в престолния град бил св. Амфилохий. Светителят често говорел на императора, че греши, като не въздава божеска чест на Иисуса Христа. Но всички доводи на епископа останали безплодни. Веднъж св. Амфилохий дошъл в императорския дворец. С подобаваща почтителност той се поклонил на цар Теодосий, като на сина му Аркадий не обърнал никакво внимание. Това учудило Теодосий, и той се видял принуден да напомни на светителя, че не бива да се забравя и царския син. Амфилохий отговорил, че е достатъчно, дето той се е поклонил към бащата; не било нужно и на сина да се въздава царска почит. Като чул тоя отговор, императорът силно се разгневил на светителя. Но св. Амфилохий съвсем спокойно казал: - Царю ти скърбиш, че хората не оказват на твоя син такава чест, каквато оказват на тебе. Помисли сега, какво ще каже Небесният Цар на ония, които по твоя пример не искат да почитат Сина Му, както почит Него. Между това Той нееднократно е обявявал, че Иисус Христос е Негов възлюбен Син и истински Бог. Като чул това, императорът се замислил. Той започнал да почита от това време Божия Син по същия начин, както почитал и Бога Отца. Всички, които правилно вярват в Бога Отца, Бога Сина и Бога Дух Свети, се наричат православни християни. Светото име на Господа Иисуса Христа, произнасяно в молитва с вяра, може да ни спасява от беди и грехове. Православните подвижници са ни оставили една чудна молитва, наречена Иисусова молитва, която те са произнасяли по 100, 200, 500 и 1000 пъти на ден, а някои дори денонощно и непрекъснато, като са намирали в нея благодатна услада за душата си и силно оръжие против демоните. Тая молитва е: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме грешния!" Колкото по-често и ние произнасяме тая молитва, токова по-близко ще бъдем до Христа, нашия Спасител. Тогава тая молитва като духовен меч ще прогонва далече от нас злите сили.

ТРЕТИ ЧЛЕН начало

(БОЖИЯТ СИН) ЗАРАДИ НАС ЧОВЕЦИТЕ
И ЗАРАДИ НАШЕТО СПАСЕНИЕ
СЛЕЗЕ ОТ НЕБЕСАТА И СЕ ВЪПЛЪТИ ОТ СВЕТИЯ ДУХ
И ДЕВА МАРИЯ И СТАНА ЧОВЕК
В този член се говори за човешката природа на Иисуса Христа. От състрадание и любов към падналия в грехове човешки род Иисус Христос слязъл от небесата при нас, за да ни изкупи от проклятието, греха и смъртта и да ни спаси. Роден от Бога Отца преди всичките векове, Той се е родил преди 1996 години на земята като човек по свръхестествен начин от св. Дева Мария без намесата на мъж. Във втория член от Символа на вярата се разкрива истината, че Иисус Христос, второто лице на Св.Троица, е истински Бог. А тук, в третия член се обяснява, че Той е и истински човек. Той е и Син Божий, и син на Дева, роден е на небето от Отца без майка, роден е и на земята от Майка без баща. Значи, в Господа Иисуса Христа има две естества: божествено и човешко. Според учението на Църквата тия естества у Него са неслети и неразделни. Той има съобразно с това и две воли: божествена и човешка. Той е истински Бог и истински човек - с тяло и душа човешка. Затова Той се нарича и Син Божий, и Син Човечески. Но тия две естества в Него образуват едно единствено лице - Богочовекът Христос. Това е най-велико чудо, непостижимо за човешкия ум. То се Марийо, Господ е с тебе. Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души." С раждането на Спасителя се завършва Старият Завет и започва Новият. Иисус Христос е дошъл на земята, за да ни покаже със Своя пример и със Своята проповед пътя към спасението. Цялото Негово учение се свежда към това, как грешните люде могат, с Божията помощ, да се очистват от страстите си, да се издигат към светостта и да се приближават до Бога. Ако се запитаме, по какъв начин Христовото учение има силата да ни спасява, ще трябва да си отговорим: спасява ни, като го приемем с всичкото си сърце и живеем според него. Защото, както лъжливото слово на дявола, като било прието от първите люде, станало в тях семе на греха и на смъртта, така и истинското слово Христово, което е дух и живот (Йоан 6:63), приемано с усърдие от християните, става в тях семе на свят, блажен и вечен живот. Заради нас човеците и заради нашето спасение Иисус Христос се е и въплътил, и проповядвал, и чудотворил, и умрял, и възкръснал. На всяка стъпка Той показвал Своето велико милосърдие към каещите се грешници, лекувал болни, утешавал скръбни, възкресявал мъртви и възвестявал на бедните радостната вест за приближаването на царството Божие. Той всички призовавал към покаяние, като казвал, че само през тази врата могат грешниците да влязат в рая, заключен след грехопадението на първите люде. Спасението на грешниците - ето това е целта на Христовото идване на земята и главното съдържание на Неговото учение. Ето защо това учение се нарича Евангелие. Евангелие е гръцка дума, която, преведена на български, значи благовестие, т.е. блага, радостна вест за спасението на хората от злото, проклятието и смъртта. Това е Евангелието за царството Божие, или, иначе казано благата вест за спасението и вечното блаженство на изкупените от Христа люде. Св. Православна църква и до днес проповядва туй спасително Христово учение, с което изпълнява своя дълг, възложен й от Господа. Иисус Христос ни е спасил от греха, проклятието и смъртта. Грях е всяко престъпване на закона Божий. Затуй е казано в Свещеното Писание: "Грехът е беззаконие" (1Иоан. 3:4). Първият човешки грях станал тогава, когато Адам и Ева нарушили Божията заповед в рая и яли от забранения плод. Това престъпление отделило нашите прародители от Бога и от Неговата благодат. Оттук се появили като естествени последици проклятието и смъртта. Проклятието - това е злото, което е произлязло от греха и което, според праведния Божий съд, само наказва хората, които вършат грехове. "Проклета да е земята заради тебе" (Бит3:17), е казал Бог на съгрешилия Адам. От грехопадението последвала и смърт за човеците, смърт двояка: телесна, която се състои в лишаване на тялото от душата, и душевна, която се състои от лишаване душата от Божията благодат и от Светия Дух, Който е живот и дихание на нашата душа. Телесната и душевната смърт не са еднакви. Когато тялото умира, губи усещанията си и се разрушава. А душата, когато умира поради греховете си, не престава да съществува, а се лишава от духовната си светлина, от радостта и блаженството, като остава в мрак, скърби и страдания. След съгрешилия Адам всички хора започнали да умират, защото всички Адамови деца са се раждали заразени с грях и сами грешели. Както Лекарят, който желае да окаже помощ на човека, поставя пластир не към някое дърво или камък, а към раната на болния човек. Така и Бог прилепил Единородното Свое Слово като целебен пластир не към дърво, не и към камък, но към човешката природа, смъртно заразена от болестта на греха. При това, прилепил тоя целебен пластир здраво, като благоволил, щото Словото да се всели чрез действието на Св. Дух в чиста девствена утроба, а не в каквато и да е женска утроба; да се въплъти и да се роди, както е предсказал за това пророк Исаия: "Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил" (7:14), Пророкът тук ясно говори за Бог Син, Който трябвало да се роди на земята от чиста и безбрачна Девица. Още след грехопадението Бог благоволил да открие на първите човеци, че Семето на жената ще смаже главата на змията (Бит.3:15), т.е. че Спасителят, роден от Дева (това значи "Семето на жената", забележи: не семето на мъжа!) ще победи дявола и ще спаси човешкия род от злото, проклятието и смъртта. От тогава всички вярващи в Бога очаквали идването на Спасителя, Още в Стария Завет пророците, просветени от Светия Дух (2Петр.1:21), са предсказали, че Месия ще се роди от Дева във Витлеем. Но никой не знаел, коя девица ще бъде удостоена да стане оная "стълба", по която Господ ще благоволи да слезе на земята. И св. Дева Мария дори не знаела това, макар че денонощно четяла словото Божие. Тя била дъщеря на праведни родители. Баща й се казвал Иоаким, майка й Ана. Те били от рода на цар Давида. Още като дете св. Дева Мария била посветена да служи Богу при Иерусалммския храм. Като поотраснала, тя дала Богу обет никога да не встъпва в брак. Тогава я поверили на праведния и благочестив Йосиф, за да пази той девството й. Св. Дева Мария се настанила да живее в неговия дом в Назарет. Тук един ден й се явил св.архангел Гавриил й и казал, че тя ще роди Син, Който ще се нарече с името Иисус. Св.Дева Мария изказала недоумението, как ще бъде това, когато тя не познавала мъж и е дала обет да остане девица. Архангелът й отговорил, че Синът й ще се роди по свръхестествен начин от Дух Свети (Лука 1:26-38). Точно така се и случило. Иисус Христос се родил не така, както се раждат всички хора по земята, а от Светия Дух и Дева Мария. Затова тя се нарича от св. Православна църква Богородица. Тя останала завинаги (присно) Дева. Тя била Дева до рождението, останала Дева при рождението и пребъдвала като Дева и след раждането до края на живота си. В знак на това на православните икони я изобразяват с три звезди: две на раменете и една на главата, символизиращи девството й преди, във и след раждането. Като Майка на нашия Господ Бог св. Богородица по благодат превъзхожда всички Божии угодници и дори херувимите и серафимите. Тя стои най-близо до Бога и всичко, каквото поиска от Него, получава. Тя се застъпва най-много измежду всички светци за християнския род. Затова в Православната църква толкова много молитви се възнасят към нея. Тя измолва от праведния Съдия милост за всички ония, които с вяра и любов й се молят. Тя е ходатайка за нас пред Бога. Измежду всички молитви към св. Дева Мария православният християнин трябва обезателно да знае и често да повтаря поне тази: Богородице Дево, радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе. Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души." С раждането на Спасителя се завършва Старият Завет и започва Новият. Иисус Христос е дошъл на земята, за да ни покаже със Своя пример и със Своята проповед пътя към спасението. Цялото Негово учение се свежда към това, как грешните люде могат, с Божията помощ, да се очистват от страстите си, да се издигат към светостта и да се приближават до Бога. Ако се запитаме, по какъв начин Христовото учение има силата да ни спасява, ще трябва да си отговорим: спасява ни, като го приемем с всичкото си сърце и живеем според него. Защото, както лъжливото слово на дявола, като било прието от първите люде, станало в тях семе на греха и на смъртта, така и истинското слово Христово, което е дух и живот (Йоан 6:63), приемано с усърдие от християните, става в тях семе на свят, блажен и вечен живот. Заради нас човеците и заради нашето спасение Иисус Христос се е и въплътил, и проповядвал, и чудотворил, и умрял, и възкръснал. На всяка стъпка Той показвал Своето велико милосърдие към каещите се грешници, лекувал болни, утешавал скръбни, възкресявал мъртви и възвестявал на бедните радостната вест за приближаването на царството Божие. Той всички призовавал към покаяние, като казвал, че само през тази врата могат грешниците да влязат в рая, заключен след грехопадението на първите люде. Спасението на грешниците - ето това е целта на Христовото идване на земята и главното съдържание на Неговото учение. Ето защо това учение се нарича Евангелие. Евангелие е гръцка дума, която, преведена на български, значи благовестие, т.е. блага, радостна вест за спасението на хората от злото, проклятието и смъртта. Това е Евангелието за царството Божие, или, иначе казано благата вест за спасението и вечното блаженство на изкупените от Христа люде. Св. Православна църква и до днес проповядва туй спасително Христово учение, с което изпълнява своя дълг, възложен й от Господа. Иисус Христос ни е спасил от греха, проклятието и смъртта. Грях е всяко престъпване на закона Божий. Затуй е казано в Свещеното Писание: "Грехът е беззаконие" (1Иоан. 3:4). Първият човешки грях станал тогава, когато Адам и Ева нарушили Божията заповед в рая и яли от забранения плод. Това престъпление отделило нашите прародители от Бога и от Неговата благодат. Оттук се появили като естествени последици проклятието и смъртта. Проклятието - това е злото, което е произлязло от греха и което, според праведния Божий съд, само наказва хората, които вършат грехове. "Проклета да е земята заради тебе" (Бит3:17), е казал Бог на съгрешилия Адам. От грехопадението последвала и смърт за човеците, смърт двояка: телесна, която се състои в лишаване на тялото от душата, и душевна, която се състои от лишаване душата от Божията благодат и от Светия Дух, Който е живот и дихание на нашата душа. Телесната и душевната смърт не са еднакви. Когато тялото умира, губи усещанията си и се разрушава. А душата, когато умира поради греховете си, не престава да съществува, а се лишава от духовната си светлина, от радостта и блаженството, като остава в мрак, скърби и страдания. След съгрешилия Адам всички хора започнали да умират, защото всички Адамови деца са се раждали заразени с грях и сами грешели. Както от заразен извор тече заразена вода, така и от родоначалника, заразен от грях, произхожда заразено от грях потомство. А заплатата за греха е смърт (Римл.6:23). Ние сами никога не бихме могли да се избавим от греха, проклятието и смъртта. Това е извършил въплътилия се за нас Иисус Христос. Той е понесъл нашите грехове (Исаия 53:4-6). Той е снел от човешките души проклятието и го е взел върху Себе Си (Гал.3:13). Той ни е избавил от вечната и страшна духовна смърт, като доброволно умрял за нас грешните (Римл.5:6-8). Евангелието сравнява греховното човечество с погиналата овца, която Спасителят е намерил и понесъл на раменете Си, за да я донесе при Своя Небесен Отец (Лука 15:1-10). Победата на Иисуса Христа над смъртта особено тържествено се възпява на Великден: "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари". Вярващите в Господа по силата на тая Христова победа над смъртта чрез земната си смърт отиват във вечния си живот, а неразкаяните грешници и умиращите без вяра в Бога, както и всички отчаяни, които са напуснали земния живот без надежда в Божията милост, отиват и след смъртта си във вечната мъка. Истинските християни, които вярват от всичкото си сърце в Спасителя и са се старали, според силите си, да изпълнят волята Му, изпитват след смъртта си не страх, а радост. Защото те знаят, че от смъртния живот минават към безсмъртния. Така са посрещали смъртта си много Божии угодници. Например, св.архидякон Стефан ни най-малко не се е ужасявал, когато са го убивали с камъни, защото видял небето отворено и Иисуса Христа да стои отдясно на Бога (Деян.7:55-56). Няма по-голяма радост за истинския християнин от тая да знае, че след смъртта си отива при своя Създател. Всичко туй е станало възможно само благодарение въчеловечаването на Сина Божий, второто лице на Св. Троица. Той заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Св.Дух и Дева Мария и стана човек.

ЧЕТВЪРТИ ЧЛЕН начало
(ХРИСТОС) ЗА НАС БЕ РАЗПНАТ ПРИ ПОНТИЯ ПИЛАТА,
И СТРАДА, И БЕ ПОГРЕБАН
Иисус Христос извиквал възхищение с дивното Си учение и необикновените Си дела (Мат.22:33). Целият народ тръгнал подир Него. Това възбудило завист у еврейските старейшини. Завистта им се превърнала в омраза, когато Спасителят взел да изобличава тяхното лъжливо учение и беззаконен живот. Затова те почнали да Го преследват. Наклеветили Го пред римската власт, представлявана тогава от Понтия Пилата. Набързо осъден, Иисус Христос бил разпнат на кръст, претърпял големи страдания, умрял и бил погребан. За кого бил прикован на кръст Иисус Христос? - За нас, грешните люде, за да ни изкупи от греха и да ни даде възможност да влезем в блажения вечен живот. "Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Мат.20:28). Заради нас и вместо нас Христос бил разпнат и страдал. Чрез тия Свои страдания и смърт Богочовекът ни е изкупил от греха, проклятието и смъртта, т.е. платил дълга вместо нас и ни е примирил със Своя Небесен Отец. Ние сме грешили и сме трупали, тъй да се каже, дългове пред Бога, които не сме били в състояние да изплатим. И понеже правдата Божия иска възмездие, явил се Иисус Христос - Безгрешният, приел върху Себе Си отговорността за всичките наши грехове и пред лицето на Божията правда понесъл доброволно и последствията на греховете, наказанието за тях, тъй като всеки грях може да бъде унищожен, само след като бъде изкупен, изстрадан и заплатен. Че за нашите грехове и пострадал Иисус Христос, се казва още в Стария Завет: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония: наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме" (Исаия 53:4-5). Един църковен отец така изяснил изкупителното дело на Спасителя: "Един истински приятел видял своя любим другар смъртоносно наранен от меча на врага и започнал усърдно да се грижи за неговото изцеряване. Лекарите му казали, че тази рана е неизлечима и че сигурна смърт очаква неговия другар. Но, добавили те, той може да оздравее, само ако някой би го изкупил от смъртта с цената на своя живот, т.е. ако би прилепил устата си към раната му, и ако би изсмукал заразата от раната, следствие на което сам би умрял. Тогава истинският приятел се решил да пожертвува живота си за своя мил другар, изсмукал отровата от неговата рана и, като го изкупил по такъв начин от сигурната смърт, сам умрял. Така и нашият Господ Бог е постъпил с нас, наранените със смъртоносната отрова на греха. Той, Носеният върху крилете на херувимите, съвършеният Лекар на душите и телата, прилепил Своята уста, т.е. Своя Единороден Син, към раната на нашата природа; и Бог Слово, съединен с изранената наша природа, изтеглил от нея греховната отрова върху Себе Си. Той взел върху си греха на света, понесъл всички наши немощи и, като положил живота Си за нас, спасил ни е." За да ни направи по-понятна тайната на изкуплението, словото Божие сравнява Иисуса Христа с Адама. Адам е глава на цялото човечество, което заедно с него образува едно единство, тъй като произхожда по плът от него. Иисус Христос, в Когото се съединили Божествената с човешката природа, благодатно станал нов Глава на човечеството. Чрез вярата Той съединява всички люде със Себе Си. Поради това, както и Адама ние сме попаднали под властта на греха, проклятието и смъртта, така в Иисуса Христа се избавяме от греха, проклятието и смъртта. Неговото доброволно страдание и кръстна смърт за нас, имайки безпределна цена и достойнство пред Бога като смърт и страдания на безгрешния и невинен богочовек, представляват съвършено удовлетворение на Божието правосъдие, което ни е било определило смърт за греховете. Неговото доброволно страдание и кръстна смърт по същата причина представляват и безмерна заслуга пред Бога, вследствие на която Спасителят има право, без да накърнява Божието правосъдие, да дава на нас грешните опрощение на греховете ни и благодат за побеждаваме на греха и смъртта. В тоя смисъл св.ап. Павел пише: "Ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот" (Рим. 5:17-18). Изкупителната жертва на Иисуса Христа осветила целия човешки род. Тя е дала сила на всички повярвали да се борят с греха, приближила е човека до Бога и го е примирила с Него. Тая изкупителна жертва е ни само акт на правосъдие, но и дело на безкрайна Божия любов към хората. От безгранична любов към нас грешните Спасителят е взел върху Себе Си нашите грехове и, като че Сам бидейки виновен за тях, е пострадал вместо нас, с което ни е изкупил (Йоан 3:16). В Символа на вярата е казано, че Иисус Христос е страдал и е бил разпънат и погребан през времето на Понтия Пилата. Защо името на тоя езичник е вмъкнато от светите съставители на нашето "Верую" в такъв свещен текст? В отговор ще изтъкнем главно две причини. 1. Със споменаването на Понтия Пилата св. отци са искали да покажат, че Иисус Христос е историческа личност. Той е живял във времето на Пилата. Последният бил наместник на римския император в Иудея, която по това време се намирала под властта на римляните. Както никой не се съмнява в историческото съществуване на римския прокуратор Пилат, тъй не е оправдано да се съмняваме в историческото съществуване и на Иисуса Христа. 2. Със споменаването името на Понтия Пилата св. отци са искали още да покажат, че именно пострадалият при Пилата Иисус, а не друг някой е истинският Месия; че Той именно е бил обещан от Бога и бил очакван в Стария Завет и че най-сетне всички други месии, които са издигали или ще издигат за себе си претенцията за богопратеничество, са лъжливи. По-нататък в четвъртия член от Символа на вярата се казва, че Иисус Христос бил страдал и бил погребан. Това е споменато нарочно, понеже се у появили лъжеучители, които казвали, че Иисус Христос привидно бил страдал и привидно бил умрял. Ние обаче изповядваме, че със Своята човешка природа Спасителят действително страдал на кръста и действително умрял за нас. Вярно е, че като Бог Той не е страдал, защото Бог не подлежи на страдания. Но това не намалява физическите Му страдания като човек. Иначе как биха могли да се обяснят тия Негови? думи: "Душата ми е прескръбна до смърт" (Мат.26:38); или думите: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" (Мат.27:46) и др. На недоумението, може ли Богочовекът Иисус Христос да страда, Св. Силвестър, папа римски, е дал прекрасен отговор. "Нашият Господ Иисус Христос, казва той, е имал две естества: божествено и човешко, но в едно лице. Неговото човешко естество е пострадало за нас. Божеството Му обаче не е било подхвърлено на страдания. Както дървото, озарено от слънчеви лъчи, когато бива посечено, само пострадва, защото слънчевият лъч не се посича заедно с него, така и човешкото естество в Христа Само претърпяло страдания, тъй като Божеството не е страдало". Иисус Христос е показал във време на страданията Си най-велик пример на любов към враговете. Той се е молел за враговете Си така: "Отче, прости им, понеже не знаят, що правят" (Лука 23:34). От кръста Той се е погрижил за Майка Си, като я поверил на любимия Си ученик св. Йоан Богослов. На кръста, най-сетне, Той спасил каещия се разбойник, с което доказал, че е дошъл наистина да изкупи грешниците и да ги избави от вечните мъки в ада, стига да има желание у тях за това. Когато каещият се разбойник казал на Христа: "Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си", чул веднага отговора: "Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:41-43). И станало нечувано досега чудо: тоя злодей и разбойник в последните минути на живота си се удостоил със спасение. Неговата душа заедно с Господа първа влязла в Божия рай. Оттук се вижда какви са изкупителните заслуги на Иисуса Христа за грешниците и как вече и последните престъпници могат да се спасят, ако само се покаят пред Бога, изповядат греховете си, повярват в Христа и помолят съкрушено за прошка. Тук може да се постави въпросът: за всички ли е пострадал Спасителят? Словото Божие казва, че за всички. Христовата изкупителна жертва обхваща всички хора от всички времена, живели и преди и след Иисуса. Но от благодатните и спасителни плодове на тая жертва се ползуват само ония, които повярват и се кръстят в името на Отца и Син и Светаго Духа, които вършат дела на вяра и любов и които от своя страна доброволно взимат участие в Неговите страдания и в Неговата смърт (Фил.3:10). Всеки човек има свой житейски кръст, свои страдания. Ако той ги понася безропотно, със смирение, с търпение и с вяра в Господа Иисуса Христа, той взима, все едно, участие в Голготските мъки на Изкупителя. При твърда, жива и сърдечна вяра християнинът става тъкмо чрез скърбите и изпитанията си едно с божествения Голготски Страдалец. Ние взимаме участие в Христовите страдания още и като разпъваме в мъчителна самоборба със себе си своята плът с нейните страсти и похоти (Гал.5:24). Който тъй разпъва себе си, достига до най-тясно общуване с разпънатия Христа и може да каже за себе си, подобно на св. Павла: "Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене" (Гал.2:19-20). Разпъването на страстите и похотите се постига чрез въздържане от (Тях и чрез вършене противното на тях. Например, когато гняв ни подбужда да злословим врага си и да му напакостим, като му направим нещо лошо, ако ние се противим на това желание, ако се въздържаме от отмъщение, ако си спомняме, как Иисус Христос на кръста се е молел за Своите врагове, и ако се молим и ние за своя враг, то ние разпъваме по такъв начин в себе си страстта, наречена гняв. Тъй трябва да постъпваме и с всички други страсти в нас: и с блудната страст, и с гордостта и със сребролюбието, и с пиянството, и с чревоугодието, и с всяка друга порочна наклонност на нашето сърце. Тогава наистина ще се саморазпъваме, за да живеем с Христа. Тогава наистина ще носим достойно кръста си, който ще ни въведе във вечния живот. Нека тук припомним, че кръстът е благо за духовния живот на човека. Гой не е посрама, а прослава. Защото, както Христос чрез кръста Си се прослави, тъй и нас Бог ще прослави, ако безропотно носим кръста си като християни. Спасителят увисна на кръста за нашето спасение и, като принесе Себе Си в жертва, спаси всички от робството на сатаната. Тъй и ние, ако се саморазпъваме, ще спасим себе си от погибел. Христовият кръст е истинска емблема на победа и спасение, на жертвена любов и изкупление. Затуй, прав е св.ап.Павел, когато се хвали с кръста Христов (Гал.6:14). "На Твоя кръст се покланяме, Владико, и славим Твоето свето възкресение!" За възкресението на Христа говори петият член от Символа на вярата.

ПЕТИ ЧЛЕН начало
И ВЪЗКРЪСНА В ТРЕТИЯ ДЕН СПОРЕД ПИСАНИЯТА
Най-силното доказателство за това, че Христовите страдания и смърт са наистина изкупителни за нас човеците, е славното Христово възкресение от мъртвите. Богочовекът възкръсна и с това положи основа и на нашето блажено възкресение и окончателно избавление от греха, проклятието и смъртта. "Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20). Тия думи значат, че и ние след смъртта си ще възкръснем, подобно на Иисуса Христа, при второто Негово пришествие, за да се радваме с Него, ако сме се старали да Му угодим през земния си живот. В една църковна песен, описваща неописуемия Иисус Христос непосредствено след смъртта Му и преди възкресението Му, се казва: "Христе, Ти Си бил в гроба с плътта Си, в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа. Ти изпълваш всичко, Неописуемий!" Защо е бил Иисус Христос и в ада, в тая духовна тъмнина, дето са били заключвани всички души на починалите до Христа човеци? Христос е слязъл в ада, за да избави от него всички души, които с вяра са очаквали Неговото идване и са се надявали на избавление чрез Него (1Петр.З:19). Туй, че Иисус Христос е слязъл с душата Си в ада, показва, че нашият Спасител е умрял действително, а не привидно. Тялото Му е било погребано в земята, а душата Му е слязла в ада. Когато Иисус Христос възкръснал, душата Му се върнала в тялото и то отново оживяло. Дивно и непостижимо е възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Неговото възкръснало тяло, без да бъде дух, придобило след възкресението свойствата на духа. Вечерта на същия ден, когато Христос възкръснал, апостолите се били събрали в една иерусалимска къща, на която здраво заключили вратата поради туй, че се страхували да не дойде при тях някой от евреите. Никой сега не можел да влезе при тях през заключените врати. Но ето, най-неочаквано посред тях застанал изведнъж възкръсналият Христос. Това явление на Иисуса било необикновено. През затворени пространства могат да проникват само духове. А ето, Господ Иисус се явил тук със Своето тяло, по което личели раните от кръста. Той показал на учениците Си ръцете и нозете Си, прободени от гвоздеите. И след като рекъл на учениците Си: "Мир вам", - по същия начин, по който им се явил, Той станал изведнъж невидим. След възкресението Си Иисус Христос станал пълен господар на времената и пространствата. Той се явявал на Своите верни последователи когато поискал и където поискал. И можел да става невидим по същия начин. Тъй например, когато Лука и Клеопа, двама Негови ученици от числото на седемдесетте, пътували от Йерусалим за Емаус и беседвали за разпъването Му на кръста, Сам възкръсналият Христос се приближил до тях и тръгнал редом с тях, като че да докаже истинността на Своите думи: "Дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз посред тях". Но учениците Му не Го познали. Той им обяснявал писанията, утвърдявал ги във вярата им и тъй незабелязано стигнали до Емаус. Христос направил вид, че иска да пътува по-нататък, но учениците Го помолили да остане с тях; тъй като вече се свечерявало. Той влязъл с тях в къщата. Тук, когато седнали да вечерят, Христос благословил храната и, когато преломявал хляба, учениците Го познали, но Той станал невидим за тях (Лука 24:13-32). Тъй и след апостолските времена Иисус Христос невидимо е бил около много Свои верни последователи, неочаквано им се явявал и пак ставал невидим. Той се е показвал на много св. мъченици за вярата, като ги е укрепвал в мъките им. Явявал се е и на много св. отшелници, преподобни отци и чисти девици през цялата история на Църквата до ден днешен. Явявал се е на яве и на сън и на много измъчени, отрудени и обременени в живота християни, на много разкаяли се грешници, явявал се край болничното легло на умиращи, явявал се е в бедни къщурки, сред сиянието на храмовите олтари, в тъмници и пр. Явявал се е и се явява вред, дето намира дълбоко смирение, чиста, православна вяра и непокварени и покайни сърца. Той е бил и е винаги около Своите верни, понеже Сам е обещал: "Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат.28:20). Възкресението на Иисуса Христа е било предсказано още в Стария Завет. Затова в Символа на вярата се казва: "възкръснал в третия ден според писанията" (1Кор.15:4). На разни места в Свещеното Писание (Пс.15:10; Ос.6:3; Ис.53:10-11) могат да се намерят пророчества и предобрази за страданията, смъртта и възкресението ма Господа Иисуса Христа. Особено ясно се говори за това в 53-а глава от книгата на св. пророк Исаия. След като е обрисувал там изкупителния подвиг на Онзи, Който е бил "изпоранен" за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония, пророкът казва: "А когато душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. С доволство Той ще гледа подвига на душата си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе" (Исаия 53:10-11). Сам Спасителят не веднъж свидетелствувал пред народа и учениците Си, че ще Го убият, но че Той ще възкръсне. Така, не много преди страданията Си Той казвал на учениците Си: "Ето, възлизаме за Йерусалим, и ще се извърши на Сина Человечески всичко, писано чрез пророците, понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, и ще Го оскърбят, и оплюят, ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне" (Лука 18:31-33). Друг път Иисус Христос посочва знамението на пророка Йона, което символизирало Неговото възкресение в третия ден. Както Йона бил погълнат и като че погребан в утробата на кита, дето прекарал три денонощия, и след това отново бил изхвърлен жив от утробата му на сухо, тъй и Иисус Христос прекарал три дена в гроба, след което възкръснал. Подир възкресението Си Иисус Христос пребъдвал още 40 дни на | земята, като се явявал на Своите ученици, разкривайки им тайните на царството Божие (Деян.1:3). Той беседвал често с тях, укрепявал ги във вярата им и в убедеността, че наистина Той е възкръснал. И действително, апостолите се уверили, че Иисус Христос е възкръснал от мъртвите. Когато започнали гоненията срещу тях и когато ги заставяли да мълчат и да не проповядват за възкръсналия Христа, те смело казвали: "Ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули" (Деян. 4:20). Свидетелството на апостолите имало голяма сила, защото те били очевидци на всичко (1Иоан.1:1). Те осезавали, пипали възкръсналия Христа (Йоан 20:27). Сам Христос ги уверил напълно в Своето възкресение, за да могат те да разкрият по най-убедителен начин величието и действителността на това славно събитие. Чудото на възкресението потвърдило не само божеството на Иисуса Христа, но и светостта и силата на Неговото божествено учение. За християните няма по-велик празник от великия ден, когато се чествува Христовото възкресение. Защото, ако рождество Христово е поставило начало на спасението ни чрез въплъщението на Божия Син, възкресение Христово представлява славен завършек на спасителното Христово дело на земята. Чрез възкресението Си Иисус Христос е победил смъртта, премахнал проклятието, обезсилил злото и посрамил дявола. Затова Възкресение Христово се нарича "празник на празниците" и "тържество на тържествата". Още първите християни са го наричали цар на всички празници, "велик ден на Господа" и, когато се срещали, в знак на голяма радост" се поздравявали с думите: "Христос воскресе!" и си отговаряли взаимно: "Наистина воскресе!" Оттогава е останал и у нас обичаят от Пасха до Възнесение да се поздравяваме с този радостен победен поздрав. Тропарът, който се пее на Възкресение Христово, е следният: "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари!" Тия свещени думи най-добре разясняват великата победа на Христа над последния враг на човечеството - смъртта. Христовото възкресение е направило смъртта за християните нестрашна. Със Своята смърт и с възкресението Си Христос победи смъртта. Тъй тя загуби своя зловещ смисъл. Истински вярващите в Иисуса Христа я посрещат сега вече със спокойствие и радост. "По-скоро желая да напусна тялото и да се прибера у Господа", казва за себе си св.ап. Павел (2Кор.5:8). "Смъртта за мене не е страшна; тя по-скоро ще ме съедини с Христа", говорели за себе си св. Василий и св. Йоан Златоуст. Много св. угодници Божии са виждали как душите на праведниците след земната им смърт са били възнасяни от ангелите в царството Божие. Тъй например, св. Григорий Двоеслов разказва, че св. Венедикт станал една нощ на молитва. Посред нощ той видял светлина, която тъй блестяла, че нощта станала по-светла от деня. Удивен от това, той вдигнал погледа си и видял в огнено сияние душата на праведния епископ Герман, която ангелите възнасяли към небето. В житието на преподобни Антоний Велики се разказва, че веднъж, когато той ходел из пустинята, видял полкове ангели и много апостоли, между които радостно сияела праведната душа на св. Павел Тивейски, който току-що се бил представил в Господа. А за кончината на великия Божий угодник св. Серафим Саровски се знае следният забележителен факт. Далеч от Саровската обител, в закътания сред природата Глински манастир, живял във времето на св. Серафим един праведен старец - о. Филарет. Той бил игумен на манастира. На 2 януари 1833 г. той бил излязъл рано сутринта пред килията си и неочаквано видял на изток необикновено сияние. В лъчите на това сияние той забелязал как ангели Божии с песен носели към небето душата на св. Серафим. Дълго съзерцавал о.Филарет това видение, па извикал на случилите се там братя: - Ето как душите на праведниците се възнасят към небето! Това е душата на о. Серафим! Всички се загледали в указаната им посока. Само двама се удостоили да видят отчасти сиянието. О. Филарет забелязал по часовника кога се е случило видението му и едва след няколко седмици узнал, че точно по това време св. Серафим предал Богу дух. Всичко това ни пояснява по най-убедителен начин какво е донесло на вярващите и добродетелни християни славното Христово възкресение.

ШЕСТИ ЧЛЕН начало
И ВЪЗЛЕЗЕ НА НЕБЕСАТА И СЕДИ ОТДЯСНО НА ОТЦА
В шестия член от Символа на вярата се говори за възнесението на Господа Иисуса Христа на небесата. Това станало на четиридесетия ден след възкресението. Поради това празникът Възнесение всякога се пада в четвъртък. Иисус Христос като някакъв дивен Гост посетил земята, поживял с хората, научил ги на волята Божия и, като завършил мисията Си, пак се върнал в небесата, отдето дошъл. За възнесението на Христа разказват няколко свидетели. Първият от тях е Сам Иисус Христос, Който преди още да иде на кръстни страдания и смърт, е казал на учениците Си: "Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца" (Йоан 16:28).

А в часа на най-дълбокото свое унижение, когато в първосвещеническия двор Го хулели и заплювали, Иисус Христос е предрекъл възнесението Си на небето: Отсега Син Човечески ще седи отдясно на Божията сила" (Лука 22:69). Св. евангелист Марко свидетелства за фактически станалото вече възнесение: "А след разговора Си с тях (учениците), Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога" (Марко 16:19). По-подробно описва това величествено събитие св. евангелист Лука. Ето какво казва той в своето евангелие: "И ги изведе (апостолите) вън до Витания и, като вдигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост" (Лука 24:50 - 52). А в Деяния апостолски се съдържат други забележителни подробности: "И като рече това, както Го те (апостолите) гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (1:9-11). Както виждаме, при това велико събитие се явили ангели Божии, както се явили и при рождество Христово, и в пустинята след кръщението Господне, и в Гетсиманската градина преди страданията Му, и при Неговото славно възкресение. Ангелите се явили, за да покажат, че Иисус Христос е Цар на небесата и земята. Възнесението на Иисуса Христа е било предсказано още в Стария Завет от св.пророк Давид, който казва: "Рече Господ Господу моему: седни от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти" (Пс. 109:1). Св.ап.Петър, който лично е видял възнесението на Господа, свидетелствува, че Христос, "като се възнесе на небето, е отдясно Богу" (1Петр.З:22). А св.ап. Павел, който е бил отнесен до третото небе и е видял чудесата на небесния свят, говори, че Отец е поставил след възкресението Христа от дясната Си страна на небесата по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което се именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покорил всичко под нозете Му (Еф 1:20-22). Св.архидякон Стефан непосредствено пред мъченическата си кончина погледнал към небето и видял "славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога" (Деян. 7:55). Също и св.Андрей Юродивий видял славата Христова в небесата. Най-близките свидетели на Христовото възнесение - единадесетте апостоли - са били удостоени да видят с очите си това необикновено и величествено събитие, защото, според Божия план, те трябвало да отидат и да проповядват по цял свят новото учение и чудесата на своя божествен Учител. Иисус Христос се е възнесъл с тялото Си на небето. С Божеството Си Той всякога е пребъдвал на небето. Следователно, Той е възнесъл на небесата нашето човешко естество. Оттук следва за нас поуката, че много внимателно и целомъдрено трябва да живеем, за да не оскверним телата си с разни грехове, тъй като по свидетелството на Христа и нашите тела ще възкръснат и, ако са опазени от грехове, ще бъдат възнесени на небето при второто пришествие Христово, за да се радват на вечно блаженство в рая. Иисус Христос се е възнесъл преди нас, за да ни приготви място (Йоан 14:2). Със слизането на Иисуса Христа на земята се е започнало Неговото състояние на унизеност. Той се родил безпомощен Младенец в бедна, скромна обстановка и започнал да страда още от първите Си дни. Жестокият Ирод Го подгонил и искал да Го убие. А възнесението на Иисуса Христа било, напротив, Негова прослава. Затуй и Църквата пее на Възнесение (Спасовден): "Възнесъл си се в слава, Христе Боже наш" (тропар на празника). Какво означава, че Иисус Христос седи отдясно на Отца? Бог е дух вездесъщ. Той е навсякъде и всичко изпълва. Той няма дясна и лява страна като човеците. Значи, изразът "и седи отдясно на Отца" е образен и трябва да се разбира духовно. Той значи, че Иисус Христос има еднакво могъщество и слава с Бога Отца, защото дясната страна означава почетното място, което се дава на достойните. Обяснявайки думите: Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти" (Пс.109:1), св. Йоан Златоуст разсъждава: "Защо Господ говори на Христа да седне от дясната Му страна? За да покаже, че Иисус Христос има с Него равна чест и равна власт, а не по-ниска. Слугите не седят пред господаря си, но стоят прави пред него. Седенето е признак на властническо достойнство и на сила, тогава когато стоенето прав издава подчинено служебно положение... Затуй, когато чуеш, че Син Божий седи отдясно на Бога Отца, трябва да си представяш Неговото достойнство не като служебно, но като господарствено достойнство на Владика". След възнесението на Спасителя на небето общението на вярващите с Него не се прекратило. И сега ние можем да се срещнем с Господа, да говорим с Него и да Му прислужваме. Когато се молим, ние говорим с Господа. Когато срещаме бедняк, когато навестяваме някой болен или затворен в тъмница и му помагаме с каквото можем, ние срещаме Господа и Му прислужваме. Защото Сам той е казал: "Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили" (Мат.25:40). Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Господни, ние се срещаме най-близко и се съединяваме с нашия Господ Иисус Христос. Но нас ни очаква още една среща с Господа. Това ще бъде след нашата смърт, когато при второто Христово пришествие бъдем повикани да отговаряме на страшния Христов съд за делата си. За второто пришествие на Господа Иисуса Христа ни говори седмият член от Символа на вярата.

СЕДМИ ЧЛЕН начало
И ПАК ЩЕ ДОЙДЕ СЪС СЛАВА ДА СЪДИ ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ.
И ЦАРСТВОТО МУ НЕ ЩЕ ИМА КРАЙ
Нашата света вяра ни говори за две идвания на Иисуса Христа на земята.

Първото е било при раждането Му от св. Дева Мария. Второто ще бъде след свършена на света. Първото е било в унизеност. Второто ще бъде в слава. При първото Христос е живял на земята 33 години. Второто Му идване ще трае много кратко. Първия път Иисус Христос е дошъл като Изкупител и Избавител на човешкия род от греха и дявола. А втория път Той ще дойде като Съдия на света. Първия път Той е сял: А сега ще дойде да пожъне посятото, да прибере житото, а плевелите да хвърли във вечния огън. Второто Христово пришествие ще бъде радостно за всички праведници и примирили се с Бога люде и страшно за всички непокаяли се грешници, за всички вероотстъпници, защото ще ги сполети тежко наказание за неверието и грехолюбието им. Кога ще настъпи второто пришествие? Мнозина са искали да знаят това. Сами апостолите са питали за това Спасителя. Той им казал: "За оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец" (Мат.24:36). Бог премъдро е скрил от нас тоя ден, за да се стремим да живеем праведно и да бъдем винаги будни. "Затова, бъдете и вие готови, съветвал всички Спасителят, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син откажат приживе, за да заживеят с Бога. При един отшелник дошъл един млад човек, разяждан от съмнения, и го запитал: - Защо Бог не иска да прости на всички, и защо след страшния съд някои ще трябва да отидат в ужасното място на вечната мъка? Денят бил слънчев. Старецът извел госта навън и го подканил да гледа в слънцето. Младият човек подигнал очите си, но още не погледнал към огненото светило, зажумял и навел главата си. - Защо не гледаш? - запитал отшелникът. - Нима не искаш да видиш слънцето? - Не, напротив, бих желал, но очите ми не могат да изтърпят от болка. - Ето, ти сам си даде отговора, който търсиш, казал старецът. Ако ти със здравите си очи не можеш да понасяш огненото лице на слънцето, то кажи ми, как биха могли да го понасят болните очи? За нечистата душа е мъчително да гледа в Божието лице. И ако такава душа би била дори въведена в рая, и там би било за нея също тъй мъчително, както зад стените на ада. Много повече дори тя би се измъчвала да стои под огнените лъчи на Божието сияние, отколкото ние да гледаме слънцето, без да си затваряме очите. Сега ясно ли ти е, защо неразкаяните грешници не могат да бъдат в рая? Те не са способни да се радват, дори да биха били изведени от ада и да биха били допуснати да влязат в царството на непристъпната Божия слава. Истинските християни, като знаят това, се стараят, докато е време, да се очистят чрез покаяние от греховете си, които не дават възможност да се участвува в Божествената радост на чистите души. Умивайки се със сълзите на покаянието, те стават пак способни да се радват с праведниците в небесното царство на Божията слава. Това царство не ще има край, т.е. то ще бъде вечно. Понятието царство Христово има три значения. Под него се разбира първо целият свят, второ вярващите на земята и трето всички блажени души на небето. Светът образува тъй нареченото царство на природата. Вярващите на земята съставят царство на благодатта. Блажените души на небето принадлежат към царството на славата. Думите на Символа на вярата "царството Му не ще има край" се отнасят към царството на славата. Със седмия член се завършва първата половина от Символа на вярата, съставена на Първия вселенски събор в 325 г.

ОСМИ ЧЛЕН начало
(ВЯРВАМ) И В СВЕТИЯ ДУХ, ГОСПОДА, ЖИВОТВОРЯЩИЯ,
КОЙТО ИЗХОЖДА ОТ ОТЦА,
КОМУТО СЕ ПОКЛАНЯМЕ И КОГОТО СЛАВИМ НАРАВНО С ОТЦА И СИНА,
И КОЙТО Е ГОВОРИЛ ЧРЕЗ ПРОРОЦИТЕ
Втората част от Символа на вярата започва с изповядване нашата вяра в Божественото достойнство на Светия Дух. Тая част е съставена на Втория вселенски събор в 381 г. В това време се били появили лъжеучители, които неправилно проповядвали и учели за Светия Дух. Техен водач бил еретикът Македоний. Осмият член от Символа на вярата изразява ясно и точно, въз основа на Христовата проповед, както и на думите на цялото Свещено Писание, вярата на православните християни в Светия Дух. Ето същината на тая вяра. Светият Дух е наречен Господ. Това значи, че Светият Дух не е твар, каквито са другите духове - ангелите, а е Творец, Господ, истински Бог, каквито са Бог Отец и Бог Син. Преди възнесението Си на небето Господ Иисус Христос обещал на учениците Си, че над тях ще слезе Дух Свети и, разпращайки ги на проповед, им заповядал: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат.28:19). В тия думи на Христа Светият Дух е поставен наравно с Отца и Сина като Божествено лице, равно на Тях. В първия член от Символа на вярата стана дума за Трите Лица на Св. Троица и се каза, че Бог Дух Свети е вечен, равен на Отца и Сина, като се отличава от Тях по това, че Той предвечно изхожда от Отца. За това лично свойство на Светия Дух, което Го отличава от Отца и Сина, е дал ясно и твърдо свидетелство Сам Иисус Христос в думите: "А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене" (Йоан 15:26). Въпреки ясното свидетелство на Христа и въпреки категоричното твърдение на Символа на вярата и на всички свети отци, че Дух Свети изхожда от Отца, римокатолиците са си позволили да изменят тоя член от Символа на вярата, като добавили, че Дух свети изхожда от Отца и Сина (filioque)

С това е нарушено определението, дадено от Самия Христа, и е изменен догматът за Св. Дух, установен на Втория вселенски събор. Протестантизмът, възникнал на основата на католичеството, е приел от него тоя изопачен тест на Символа на вярата. Ние, православните, държим неизменно за онова, което ни е открил Господ Иисус Христос и което са приели светите и богомъдри вселенски отци и учители на Църквата. Като Бог, Светият Дух няма ни начало, нито край на Своето битие. Той е вечен, всемогъщ, всезнаещ и вездесъщ, подобен във всичко на Отца и Сина, и отличаващ се от Тях само по личното Си свойство - изхождане от Отца. Понеже по съществото си Светият Дух е истински и съвършен Бог, неразделен от Отца и Сина, то и Нему, както на Отца и Сина принадлежи еднаква слава и поклонение. Това значат думите от Символа на вярата "Комуто се покланяме и Когото славим наравно с Отца и Сина". В Православната църква на Св. Дух всякога се е отдавало Божеско поклонение и прославяне. За това свидетелствуват всички молитви, песнопения и възгласи, където Дух Свети се прославя заедно с Отца и Сина. Когато се кръстим, ние казваме: "В името на Отца и Сина и Светаго Духа" и пр. Вярата в Светия Дух като Бог е загатната и в Стария Завет. Но едва Иисус Христос ни е научил в пълнота как да вярваме в светия Божествен Дух, изхождащ от Отца. Има и много зли духове на тъмнината, има и много добри духове - ангелите. Но всички те са ограничени, тварни. Един е обаче Светият Дух, неограниченият Творец и Господ, Който е навсякъде и всичко изпълва. Народите, които са вярвали в много богове, всъщност са вярвали в злите духове, които са живеели в идолите. Затова в Стария Завет се казва, че идолите са бесове (Втор.32:17; Пс.105:36; срав. 1Кор.10:2). Многобожниците, прелъстени от множество зли духове, не са могли да повярват в единия Свети Дух. В Него вярват само истинските еднобожници, т.е. ония, които познават единия, истински, троеличен Бог. Велико е значението на Светия Дух в нашия живот. Той оживотворява всичко сътворено. Затова се нарича в Символа на вярата "Животворящ". Той твори, поддържа, обновява и възражда живота. Когато Бог създавал света, Дух Божий се носел над водата (Бит.1:2). А при създаването на човека Бог вдъхнал в лицето му дихание за живот; и станал човекът жива душа (Бит.2:7). Св.ап. Павел пише на християните: "Духът Божий живее във вас" (1Кор.З:16). За да не се смесва човешкият дух с Божия Дух, св.ап. Павел прави ясно разграничение, като казва: "Самият Дух свидетелствува, че сме чеда Божии" (Рим. 8:16). Каква радост се съдържа в тия думи! Сам Духът Божий, а не човек, ни свидетелствува, че сме чеда Божий Всеки, който носи в себе си Свети Дух, е Божие чедо. А Светият Дух се дава на всеки кръстен в името на Света Троица! Всеки може да носи в себе си този Свети Дух до края на живота си, ако православно вярва в Бога, ако живее непорочно или при огрешаване искрено се покайва и пак измолва за себе си благодатта на Св. Дух. Значи, човек или трябва да поддържа душата си чиста, или трябва да я очиства, ако иска в него да обитава Светият Дух, Животворящият. Спасителят, за да ни увери, че можем да получим Светия Дух, говори: "Ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри деяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Свети на ония, които Му искат" (Лука. 11:13). Това е най-великият дар, който Бог дава на хората. Защото, давайки Светия Дух, Бог дава Себе Си. Има ли по-висок от този дар? И има ли по-голяма любов от тая? Бог дава Свети Дух и на грешници, които искрено се каят. Ето един пример. В един енорийски храм свещеникът говорел един ден поучение върху думите на св.ап. Павла: "Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата" (1Кор. 16:22). Между слушателите имало и един млад човек, който не се отличавал с особено благочестие. Макар че поучението му направило силно впечатление, но това впечатление бързо се изпарило. Минали години. Много скитал младият човек. Най-сетне той взел да води по-порядъчен живот: оженил се, станал баща на мили деца и бил много доволен от своето положение. Така преживял той до преклонна възраст. Но през всичкото време все чувствувал, че нещо го измъчва тайно, че нещо му не достига. Веднъж той си седял в къщи печален и прекарвал през паметта си всичко, което му се било случило през живота. Спомнил си за своя роден край, за другарите си, за енорийската църква. И ето, изведнъж живо изпъкнали в съзнанието му образът на стария свещеник и неговата паметна проповед: "Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата". - Това беше преди петдесет години, въздъхнал той, а ето от онова време аз нито веднъж не съм отишъл на църква, не съм чул никаква проповед, не съм се причащавал, не съм се каял! Замислил се дълбоко грешникът и тихо взел да чете молитвата към Светия Дух: "Царю Небесний, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълняваш, Съкровище на добрините и Подателю на живота, дойди и се всели в мене и ме очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, моята душа!" Светият Дух се докоснал до сърцето му. Нещо възвишено и отдавна забравено се раздвижило дълбоко в душата му. Семето на дивните молитвени думи, под влиянието на благодатта на Светия Дух, попаднало в съвестта му. Пламъкът на Божията любов запалил огнец в съзнанието му. В светлината на благодатта той изведнъж се почувствувал колко грешен, нещо, което досега не му било минавало през ума. Старецът затреперил и се облял в покайни сълзи. Той отишъл и изповядал пред енорийския свещеник всички свои грехове. От този момент той се преродил под влиянието на благодатта на Светия Дух и станал истински християнин. Библията се превърнала в негова настолна книга, а молитвата - в най-любимо занятие. Той преживял в покаяние още 16 години и умрял в мир с Бога и със своята съвест. Ето как Светият Дух, Животворящият, възражда човека-грешник за нов живот. Св. Тихон Задонски казва много хубаво: "Ти виждаш, че когато огънят се докосне до тамяна или до някоя благоуханна смола, веднага се получава дим и се издига нагоре приятно ухание. Точно така се случва, когато благодатта на Светия Дух се докосне до сърцето на човека. В такова сърце се появяват въздишки и истинска молитва, като благоухание. Тая молитва възлиза нагоре към Небесния Отец и намира у Него благодат и милост. Ето защо ние трябва да просим от Бога Светия Дух, за да събужда Той в сърцата ни истинска молитва." Духовният живот е немислим без благодатта на Светия Дух. Ние не можем да вървим по пътя на спасението без помощта на Светия Дух. Ето защо, на по-големи празници и в някои неделни дни светата Църква пее: "Чрез Светия Дух всяка душа се оживотворява и възвишава в чистота..." Светият Дух освещава човека, т.е. прави го свет. Светият Дух ни очиства от греховете, които ни помрачават, и ни води към добро. Всички светци са носители на Светия Божий Дух. Някои от тях още през земния си живот понякога просто са сияели видимо с някаква особена благодатна светлина. А след смъртта си всички те сияят като слънца в царството Божие. Затова на иконите те се изобразяват с ореол около главата. Светият Дух се проявявал още в Стария Завет. Той очиствал вярващите от греховете им и ги подготвял да посрещнат Иисуса Христа. С особена сила Светият Дух се проявявал тогава в някои благочестиви люде, какъвто бил, например, св. цар Давид. Той се молел така: "Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух нека ме води в земята на правдата" (Пс.142:10). Когато Давид съгрешил тежко пред Бога, повече от всичко се боял да не би Господ да го лиши от Своя Свети Дух и затова умилно викал в покаяние: "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене" (Пс. 50:12-13). Бог го помилвал и му възвърнал, заради дълбокото му покаяние, даровете на Светия Дух. Пред своята смърт Давид казал: "Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми" (2Цар 23:2). От тия думи на св. цар Давид се вижда, че той се намирал под особеното ръководство на Светия Дух, Който е говорил чрез него. Под вдъхновението на Светия Дух той съставил своите дивни псалми. Те и сега се четат във всяко богослужение на Православната църква. Ние често говорим за вдъхновението на поети и художници, които под влияние на вдъхновението си са написали своите произведения. Това е действително така. Без вдъхновение, без обилен приток на особени духовни сили ме може да се създаде нищо прекрасно. Обикновеното обаче човешко вдъхновение не може да се сравни с оня приток на духовни сили, с онова божествено вдъхновение, което се дава на праведните хора от Светия Дух. Това вдъхновение просвещава целия духовен живот и цялото същество на праведниците и им съобщава дивните дарове на Светия Дух. Тия дарове, според както ги изброява св. пророк Исаия, са следните: дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие, дух на страх Божий (Ис.11:2-3). Благодатта на Светия Дух, освен това, нерядко надарява Божиите избраници със свръхестествена сила, с дар на прозорливост и пророчество, и с дар на чудотворство. В Стария Завет имало доста праведници, които, подобно на св. цар Давид, се намирали под особеното ръководство на Светия Дух. Това били светите пророци. По вдъхновение на Св. Дух те отклонявали хората - било чрез увещания, било чрез изобличения и заплахи - от разни грехове и им предсказвали за насърчение и утешение идването на Христа Спасителя. Човек сам по себе си не може да предскаже какво ще стане утре, а камо ли да пророкува какво ще настане след 500, 600 или 1000 години. А ето, старозаветните пророци са предсказали с векове напред идването на Спасителя, като са обрисували просто като очевидци поразителни подробности от живота Му. Това те са могли да сторят само по вдъхновение от Духа Светаго. Затова и св. Петър право казва: "Никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Духа Свети просветявани са говорили светите Божии човеци" (2Петр.1:21). Светият Дух, следователно, е говорил чрез древните пророци. Затова в осмия член от Символа на вярата е казано за Светия Дух, че е говорил чрез пророците. Цялото Свещено Писание е написано под вдъхновението на Светия Дух (2Тим.2:16). Тук е мястото да споменем, че чрез Светия Дух са говорили и апостолите (1Петр.1:12). Преди още да отиде на кръстни страдания и смърт, Иисус Христос им обещал да им изпрати Светия Дух. Ето и Неговите думи: "И аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во-веки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава, а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде" (Йоан 14:16-17). А преди възнесението Си на небето Иисус Христос заповядал на апостолите: "Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий" (Деян. 1:4-5). Това се сбъднало десет дни след възнесението на Господа в деня Петдесетница, когато над събраните в Иерусалимската горница апостоли Дух Свети слязъл във вид на огнени езици. Всички те, изпълнени с Духа Светаго, започнали да проповядват словото Божие на разни езици пред насъбралите се от цял свят иудеи. Тогава станал св.ап. Петър да благовествува за Иисуса Христа. Под благодатното въздействие на Светия Дух той тъй проповядвал, че след неговата реч към Църквата се присъединили изведнъж около три хиляди души, които от всичкото си сърце повярвали в Христа (Деян. 2:2-14). От Петдесетница насетне Дух Свети живее в Църквата, пази я от заблудите на лъжеученията, съхранява я в истината и я ръководи в пътищата на Божията правда. Оттогава насетне Дух Свети непрестанно пребъдва между верните. Тъй те са заобичали Бога Духа Свети, животворящия и възраждащия грешниците за нов, праведен живот. Който иска опитно да се увери в благодатното въздействие на Светия Дух над човешката душа, трябва най-напред да се постарае да очисти сърцето си от пороците и да го облагоухае с тамяна на молитвата. Във всички светци, движещи се в духовния си живот по пътя на покаянието и богоугождението, е живял и действувал същият Свети Дух, Който се е явил над апостолите във вид на огнени езици. Св. Антоний Велики е казвал на своите ученици: "Аз се молих за вас да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите, тъй че Той да пребъдва във вас пренесете най-напред телесни трудове и сърдечно смирение и, възнасяйки помислите си на небето денем и нощем, търсете със сърдечна правота този огнен Дух, и Той ще ви бъде даден завинаги... Защото този Дух пребъдва в правите сърца. И когато бъде приет, Той ще ви открие висши тайни; ще прогони от вас страха от хората и зверовете и вие ще изпитвате небесна радост денонощно. И ще се чувствувате в това тяло като тия, които се намират вече в царството небесно". Всички светци като духоносци, които опитно са узнали неописуемата радост от пребъдването на душата в Светия Дух, са учили, че целта на човешкия живот на земята е да придобием Светия Дух, най-висшето духовно благо. Тоя Дух е Дух на истината. Без Неговата помощ ние не можем да познаем нито истината за себе си, нито истината за Бога, нито смисъла на нашето земно съществувание. Придобиването на Светия Дух изпълва душата с неописуема радост и й дава пълнота на блаженство, за което всъщност тя е и създадена. В житието на св. Серафим Саровски има един много назидателен случай, който ни разказва нагледно що е светият Дух и как се познава Неговото присъствие в човешката душа. Н.А.Мотовилов, човек високо образован и искрено религиозен, стоял в близки духовни отношения с великия Божий угодник св. Серафим Саровски. Веднъж той го посетил в пустинната му колибка в гората и започнал да беседва с него за целта на християнския живот и за придобиването благодатта на Св. Дух. Беседата се водела на открито. Бил снежен зимен ден. Елхите наоколо тънели в сняг. Св. Серафим обяснявал подробно на Мотовилов, че целта на християнския живот се състояла в това да придобие човек благодатта на Св. Дух. Мотовилов искал да разбере всичко колкото е възможно по-добре и затова запитал св. Серафим: - По какъв начин мога да узная, че се намирам в благодатта на Св. Дух? Тогава св. Серафим се помолил, хванал Мотовилов здраво за плещите и рекъл: - Ние и двамата с тебе сме сега в Божия Дух. Защо не гледаш в мене? Мотовилов отговорил: - Не мога да гледам, батюшка, понеже из вашите очи се сипят мълнии. Вашето лице стана по-светло от слънцето, и мен очите ми ослепяха от болка. Св. Серафим обяснил на Мотовилов, че Господ го е удостоил сега ясно с телесните си очи да види слизането на Св. Дух. - Гледайте просто и не се бойте! Господ е с нас, - казал св. Серафим. "Представете си, разказвал отпосле Мотовилов, в средата на слънцето лицето на човек, който разговаря с вас. Вие виждате движението на устата му, сменяващото се изражение на неговите очи, чувате неговия глас, усещате, че някой с ръцете си ви държи за плещите, но не само не виждате тия ръце, но не виждате нито сам себе си, нито неговата фигура, а само една ослепителна светлина, която се простира надалеч. - Какво чувствувате сега? запитал св. Серафим. - Необикновена приятност! отговорил Мотовилов. Аз чувствувам такава тишина и мир в душата си, че не мога да изразя това с никакви думи! - Какво чувствувате още? запитал пак св. Серафим. - Необикновена сладост! - А още? - Необикновена радост в цялото си сърце! - Когато Божият Дух слезе над човека и когато го осени, обяснил св. Серафим, тогава човешката душа се преизпълва с неизказана радост, защото Божият Дух прави радостно всичко, до което се докосне. Но какво чувствувате още? Мотовилов отговорил: - Необикновена топлина (макар че било зима) и с нищо несравнимо благоухание. Св. Серафим обяснил на Мотовилов, че всички тия дивни усещания са дарове на Св. Дух, и че където има искрена православна вяра в Господа, там се излива благодатта на Св. Дух над вярващата смирена душа. Но защо ние днес не чувствуваме благодатта на Светия Дух тъй осезателно в себе си, както я е почувствувал св. Серафим и Н. Мотовилов? Защото сме грешни и обичаме повече плътското, отколкото духовното. Ако се, очистим напълно от греховете си, и ние ще почнем да чувствуваме Светия Дух в нас. Бог иска да се спасят всички хора и да стигнат до познание на истината (1Тим. 2:4). Но там е бедата, че не всички хора искат да се спасят. Някои упорито се противят на Светия Дух (Деян. 7:51). Бог ни е дал такава власт, че, ако искаме, можем наистина да Му се противим. Той не иска насила да ни спаси, ако ние сами не желаем това. Бог ни е създал със свободна воля и зачита тоя велик дар у нас. Ние всички можем свободно да се определим за Бога или против Бога. Нашият всеблаг Небесен Баща по много начини в живота призовава всички ни към обръщане, към покаяние, към вечно спасение. Но ние често пъти съзнателно затикваме ушите си. Не искаме да чуем Божия глас. Не желаем да се откажем от греховния си живот. Такова нежелание и упорито противене на Божия глас е грях против Духа Светаго, който не се прощава нито в тоя, нито в бъдещия век (Мат. 12:31-32). Примери за такова противене на Светия дух виждаме постоянно в живота. Не всички вярващи остават верни на Христа до края на земните си дни. Някои за материални изгоди, за слава и почести изневеряват на православната си вяра и започват да проповядват инославие. Те забравят думите на св.ап. Павла: "Който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде" (Гал.1:9). Други пък от срам пред човеци се отказват от Иисуса Христа и тръгват по широкия път. Те забравят думите на Спасителя: "Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марко 8:38). Трети пък във време на гонения отпадат от вярата. Те приличат на камениста почва, която не дава никакъв духовен плод (Мат.13:30-21). Как ще постъпим ние? Ще бъдем ли докрай твърди във вярата? Ще останем ли предани на Иисуса Христа? Ще се борим ли с всички изкушения, за да не отпаднем от високото си звание - православни християни? Трябва много и усилено да се молим да ни укрепи Бог във вярата, като ни прати благодатта на Своя Свети Дух. Защото без Божествената благодат ние не можем да опазим чиста вярата си и непорочен живота си. Ние трябва също да се молим да ни укрепи Бог със Своята благодат да оделотворим вярата си. Защото само с вяра без съответни дела не можем да се спасим. "И бесовете вярват и треперят" (Иак.2:19). Ние трябва да живеем според вярата си и да придобием чрез усилени духовни упражнения високите християнски добродетели. Благодатта Божия, която ни се дава в св. кръщение и в другите св. тайнства, не ни се поверява, за да я оставим неизползувана, а за да придобием чрез нея спасение. Ако ние не я проявим в живота си чрез изпълнение на Божиите заповеди, ще отговаряме за нея на страшния Христов съд, както оня ленив раб, който бил привлечен под отговорност, задето закопал таланта си в земята, вместо да отиде и да го разработи (Мат. 25:25). Вярно е, че твърде трудно се постига добродетелта. Вярно е, че дори и при помощта на благодатта ние мъчно постигаме доброто поради нашата естествена наклонност към греха. Но ако насилваме ленивата си и грехолюбива воля да върши добро, въпреки че не й се ще да го върши, Бог, като види благочестивото ни намерение и като прецени достойно благородните ни усилия, ще ни прати най-сетне благодатта на Светия Дух, и тогава добротворството леко ще потече от душите ни. Тогава ние ще достигнем плодовете на Духа Светаго, които св.ап. Павел изрежда тъй: "А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание" (Гал. 5:22-23). Макар че врагът на спасението ни - дяволът, - както и нашите собствени порочни наклонности всякога ще изправят препятствия по пътя ни, за да не можем да се доближаваме до Бога, ако ние упорствуваме в доброто и призоваваме на помощ всесилната Божия благодат, всичко ще победим. И каквото сами никога не бихме могли да направим, с Божията помощ ще го постигнем. "Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява" (Филип 4:13), казва за наша поука св.ап. Павел. Трябва да помним, че без усилия на волята не се постига спасение. "Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят" (Мат. 11:12), казва Христос. За да се укрепва във вярата и добродетелта и за да има помощта на Светия Дух, православният християнин е длъжен всякога да се моли на третото Лице на Света Троица със следната молитва: "Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателя на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Блаже, нашите души. Амин". Помощта на Светия Дух се дава на вярващите чрез светите тайнства извършвани в св. Православна църква. За Църквата и за тайнствата говори в следващите два члена от Символа на вярата.

ДЕВЕТИ ЧЛЕН начало
(ВЯРВАМ) И В ЕДНАТА, СВЕТА, ВСЕЛЕНСКА И АПОСТОЛСКА ЦЪРКВА
В обикновения разговор ние наричаме църква храма, дето вярващите се събират на обща молитва и дето се извършва св. литургия. Храмът се нарича още дом Божий. Но освен дом Божий понятието "църква" означава още и обществото от вярващи,

които образуват едно цяло и на които глава е Сам Христос. По-точно, Църква е богоустановено общество от човеци, съединени с една православна вяра, с един закон Божий, с една йерархия и с едни тайнства. Тази Църква образува едно Тяло Христово (1 Кор.12:12- 20, 27-28). Глава на Църквата е Сам Христос, душата на Църквата е животворящият Свети Дух, а членове на Църквата сме ние - православните християни. Църквата, основана от Господа Иисуса Христа, е започнала, тъй да се каже, официално да съществува от деня Петдесетница, когато Светият Дух слязъл над апостолите. Тоя ден е като че ли нейният рожден ден. Светият дух, слязъл над нея, не я е оставил вече никога. Той и сега обитава в нея и я ръководи. В Църквата и чрез Църквата вярващите получават Божията благодат и даровете на Свети Дух. Но как трябва да се разбират думите: вярвам в Църквата? Вярва се в нещо, което не се вижда. А Църквата е видима. Може ли, следователно, да се вярва в Църквата? А все пак, както ще докажем, правилно е да се казва: вярвам в Църквата, защото в нея има покрай видимата страна и невидима. Към невидимата страна на Църквата трябва да отнесем Божията благодат, която пребъдва в нея и я управлява. Към невидимата страна в Църквата трябва да отнесем още и небесната Църква, към която принадлежат всички умрели в истинска вяра и покаяние православни християни и всички светии. Като казваме: вярвам в Църквата, ние като че ли заявяваме: твърдо сме убедени в това, че в Църквата Христова, която се намира на земята и към която принадлежат всички православни християни, пребъдва и действува Божията благодат, и че Църквата Христова е още и на небето, дето тя обединява всички умрели в истинската православна вяра светии и праведници и всички искрено разкаяли се грешници. Но освен по изтъкнатите причини ние казваме: вярвам в Църквата още и поради това, че покрай истинската Църква Христова има и много други религиозни общества, сборища и секти, които имат вид на Църква, но не са Църква. Кой ще ни убеди коя е истинската Църква, ако не нашата праотеческа вяра? Да си поясним това с някои примери. Нашият Спасител Иисус Христос е скрит като обикновен човек между много човеци. Кой ще ни Го разкрие като Богочовек, ако не нашата вяра? Св. Библия, която съдържа думи на вечен живот, е скрита като обикновена книга между многото други книги в света. Кое ще ни помогне да я отличим от останалите книги и да видим в нея Книгата на книгите, ако не нашата вяра? Тъй и св. Православна църква е скрита между многото човешки религиозни общества като едно от тях. Кое ще ни посочи в нея истинската, богоустановена и спасителна Църква, ако не нашата вяра? Ето затова и ние казваме: "Вярвам в едната, света, съборна и апостолска Църква". Църквата, като установление Божие, е основана на земята, за да подготви вярващите за небето. Тя ще съществува вечно. Това е казал Сам Христос: "На тоя камък ще съградя Църквата си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат.16:18). Значи, няма такава сила, която би могла да победи Църквата Христова и да прекрати нейното съществуване. Това се е доказало много пъти в историята. В първите векове на християнството - в епохата на най-страшните гонения, когато римските императори мислеха, че ще унищожат и името християнин, Църквата най-много укрепна и се разпространи. Тя е непобедима, защото я защитава и укрепва нейният Основател и Глава, Сам Господ Иисус Христос. Вярата в св. Църква ни задължава да я слушаме, да й се покоряваме и да не нарушаваме нейните заповеди и установления. Членовете на едно тяло не могат да се подчиняват на други закони, освен на тия, които действуват в цялото тяло. Иначе, ако те не се подчиняват на законите, действуващи в тялото, не ще могат да получават живот от него, ще станат мъртви и ще отпаднат от него. Така и ние, членовете на Христовата Църква, трябва да се подчиняваме на нейните закони и да спазваме нейните установления, ако не искаме да станем мъртви членове и да отпаднем от нея. Ние вярваме в едната, света, съборна и апостолска Църква. Защо тя се нарича една? Тя е една, защото един е Христос, нейният Глава. Църквата се нарича тяло Христово (1 Кор 12:27). Както под една глава не може да има две или повече тела, тъй и единият Христос не може да бъде Глава на две или повече разноизповедни църкви или религиозни общества. Той е основал една Църква, а не много. Той е искал да въведе всички в една кошара. Той се молел да бъдат всички повярвали в Него едно (Йоан 17:21). Отпадащите от едната Църква сами се откъсват от спасителното тяло за своя погибел, като стават мъртви членове. Още от основаването на Църквата са се повили много еретици и разколници. Но единството на истинската Христова Църква се е запазило, по силата на Христовото обещание, до ден днешен. Църквата е една не само по своето начало и основание. Тя е една и по вътрешното си и външното устройство. Тя има един Глава - Господа Иисуса Христа, и се оживотворява от единия свети Дух. Членовете на Църквата се делят на пастири и пасоми. Но всички пастири преподават едно и също православно учение, един и същ Символ на вярата; те извършват едни и същи тайнства и се ръководят от едни и същи божествени закони. Всички пасоми приемат това учение и тоя Символ на вярата, ползуват се от тия тайнства и следват ръководството на своите пастири. Единството на Църквата ни задължава да запазваме "единството на духа чрез връзките на мира" (Ефес. 4:3). Макар че Църквата е разпространена по цялата земя, но има като че ли една душа, едно сърце, едни уста. Църквата е една, въпреки че с умножаването на нейните членове почнали да се обособяват отделни части на едната и единна вселенска Църква. Така са се появили тъй наречените поместни православни църкви -гръцка, българска, руска, сръбска, румънска и пр. Това обособяване е само географско и народностно; то е по местоположение и по административно устройство, но в никакъв случай не е и верско. То не нарушава основното единство на Църквата, не й пречи да си остане една по вяра, по закон Божий, по тайнства, по йерархическо и по каноническо устройство. Св. Киприан казва: "Слънцето има много лъчи, но светлината му е една. На дървото има много клони, но дънерът е един... Отдели слънчевия лъч от неговото начало, - единството няма да допусне да съществува отделна светлина. Отдели клона от дървото, - отчупената част ще загуби способността да расте... По същия начин Църквата, озарена от Господнята светлина, разпръсква по целия свят своите лъчи. Но светлината, разливаща се навсякъде, е една, и единството на тялото остава неразделно. Тя разпространява по цялата земя своите клони, отежнели от плодове... При все това, главата остава една..." От едната изначална Църква са се отклонили католичеството и протестантството. Те са изневерили на вярата на древната и единна Православна църква, понеже са възприели разни нови вероучителни особености. Католичеството се е отделило от Православната църква през XI в., а протестантството е възникнало още по-късно - XVI в. Впоследствие протестантството се е раздробило на още много секти. Днес някои ги наброяват над 2000. Ако сравним всички днешни вероизповедания с древната Църква, която е просъществувала в единство от основаването си до разделението, ще видим, че само нашата Православна църква се покрива напълно с нея, понеже Светият Дух, Духът на истината. Който я ръководи още от основаването й, я предпазва от еретически нововъведения, каквито са се промъкнали в отделилите се от нея други изповедания. Православните християни трябва да помнят, че те са членове на едната, света, вселенска и апостолска Църква и че вън от нея те не могат да водят правилен духовен живот и ще погинат. Вън от Православната църква няма спасение. Само в Православната църква се пази напълно неповредено учението на Господа Иисуса Христа, което ни е предадено чрез апостолите в Новия Завет, и което се съхранява още и в Свещеното Предание, за което знаем от църковните молитви, от древните църковни обичаи и от творенията на светите отци и учители на Църквата. Св. Църква се нарича една, макар че се състои от две половини -земна и небесна. Към небесната Църква се числят всички ангели и всички покойни светци и праведници, както и всички разкаяли се грешници, отминали отвъд и помилвани от Бога. А към земната Църква принадлежат всички живеещи на земята православни християни. Как може да се говори за една Църква, щом има земна и небесна Църква? Тяхното единство се състои в това, че един е техният Глава - Господ Иисус Христос, Който е, казал: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята" (Ефес. 28:18). За същото говори и св.ап. Павел, когато пише, че Бог Отец е съединил всичко небесно и земно под една Глава - Христа (Ефес 1:10). Освен това, в небесната и в земната Църква действува един и същи Божий Дух и се изпълнява една и съща воля Божия. Общението между земната и небесната Църква също говори за тяхното единство. Това общение се чувства особено силно в божествената литургия, когато свещеникът при извършване на св. проскомидия споменава от небесната Църква Майката Божия, всички светци и всички покойни християни, а от земната Църква - имената на живите. Всеки православен християнин чувствува връзката си с небесната Църква, когато се моли на св. Богородица и на светиите. Бог е дал на избраниците Си от небесната Църква чудотворна сила и благодат да помагат на ония от земната Църква, които с вяра и усърдие призовават тяхната помощ. Ето един характерен случай. Една монахиня от Дивеевския манастир, който бил ръководен от великия Божий угодник св. Серафим Саровски, заболяла от очи. Тя се молела на починалия вече Саровски светец да я излекува. Веднъж тя вижда на сън, че се намира в църквата на Тихвинската Божия Майка. Св. Серафим излиза от царските врати в бяла одежда, подава на болната една от покривките, с които се покриват светите дарове, и й казва да отрие с нея очите си. - Ти ли си това, батюшка? - пита в недоумение монахинята. - Каква си невярваща, радост моя, отвръща й той. - Сама ме помоли да ти помогна, а сега не вярваш. Аз служа тук св. литургия. След тия думи дивният Божий угодник станал невидим. А монахинята почувствувала очите си съвършено излекувани. Има безчислено множество примери за това, как светци, отминали отвъд, помагат на вярващите люде. Затуй и ние често трябва да се обръщаме към тях с думите: "Свети Божии угодници, молете се Богу за нас!" Св. Православна църква вярва, въз основа на словото Божие, в чудотворната сила не само на молитвите на светиите (Иак. 5:16), но и в чудотворната сила на предмети, останали от тях (Деян. 19:12), както и в чудотворната сила на светите им мощи (4 Цар. 13:21). По-нататък в Символа на вярата Църквата се нарича света. Светостта е несъединима с греха, тъй както тъмнината не може да се слее със светлината. Светостта предполага безгрешност. Църквата като света няма в себе си нищо греховно, никаква сквернота или порок (Еф. 5:25-27). Тя е света, защото е осветена от Иисуса Христа чрез Неговото учение, чрез Неговите молитви, чрез Неговите страдания. Господ осветява Своята Църква и чрез тайнствата, посредством които се дава на вярващите благодатта на Светия Дух, която освещава и укрепява хората. Църквата се нарича света още и затова, че нейните членове са призвани да бъдат свети, очистени от всичко нечисто в тоя свят, в който живеят и през който пътуват. Но ние виждаме, че към тая света Църква не принадлежат само светци, но и грешни люде. Как може църквата да бъде света, щом в нея влизат и грешници? Съгрешаващите, които се очистват с истинско покаяние, не пречат на църквата да бъде света. Чрез покаянието си те се окъпват в благодатта, която е в Църквата, и по непостижим начин стават сами свети. Христос не е дошъл да призове праведните, но грешните към покаяние. Има много удивителни примери в църковната история, които ни посочват как велики грешници са се прераждали основно и са ставали светци. Тук е достатъчно да споменем само примера на св. Мойсей Мурин, който бил по-преди разбойник, а после станал велик Божий угодник и чудотворец, и примера на св. Мария Египетска, която от блудница станала светица. Всеки член на Църквата трябва да се стреми към светост, тъй като без нея никой няма да види Господа (Евр.12:14). С благодатната помощ на Светия Дух светостта става достижима за всеки вярващ, стига той да се стреми с всички сили към нея. Неразкаяните пък грешници, упорствуващи в злото, сами отпадат като мъртви членове от единното тяло на Църквата. Тъй че те оскверняват чрез греховете себе си, а не светата Църква. Те се отлъчват от нея или чрез решенията на църковната власт, или чрез невидимия Божий съд. В Символа на вярата Църквата се нарича още вселенска. Това значи, че тя събира вярващи от цялата земна шир, или че тя е пръсната по цялата земна шир. А земната шир на църковен език често се нарича вселена. Оттук вселенска, т.е. разпространена по целия свят. Църквата може да бъде навред по земята. Пространствата и времената не я ограничават. Сам Господ Иисус Христос е казал на Своите ученици: "Идете по цял свят й проповядвайте Евангелието на всички твари". (Марко 16:15). Апостолите изпълнили завета на Спасителя. Техният звук се понесъл по цялата земя, и техните думи по краищата на вселената (Пс. 18:5). И днес ние виждаме православни храмове буквално из целия свят. Църквата Христова не предпочита една народност или друга. За нея няма "ни елин, ни иудеин, ни обрезвание, ни необрезвание, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободник, а всичко и във всичко е Христос" (Кол.3:11). Не е било така по-рано. Елините (старите гърци), като образовани, с пренебрежение гледали на варварите. Свободните презирали робите. Необрязаните не могли да принадлежат към Старозаветната църква. На евреите било забранено да се сближават с другородците. В Христовата църква е съвсем иначе. Тя не се ограничава с един какъвто и да е народ или съсловие, а включва в себе си вярващите от всички народи, съсловия, раси и възрасти. Тя не отхвърля никого, освен оногова, който нея отхвърля и с това сам отлъчва себе си от нея. Тя не е ограничена и по време. Прибира в себе си вярващите от всички времена. Нейната всеобхватност се простира не само от Христа напред, но и от Христа назад. Тя включва освен новозаветните вярващи още и всички ония старозаветни праведни души от Адама до св. Иоана Кръстителя, заради които възкръсналият Христос слезе в ада, за да ги изведе в царството небесно. Църквата обхваща и живите, и покойните свои членове. Над нейната съборност и смъртта няма власт. Тя ще съществува вечно, защото няма сила, която да прекрати нейното съществуване (Мат.16:18). Най-сетне Църквата се нарича още и апостолска. Причините за това са следните: апостолите са били първите нейни членове, първите последователи на Христа, първите свидетели на Неговите дела, първите вестители на Неговите чудеса и поучения, първите разпространители на новата вяра. Те първи след Христа са проляли кръвта си и с това са заякчили основите на св. Църква. Св.ап. Павел пише на ефеските християни, че те са се утвърдили върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък" (Еф. 2:20). Цялото учение на вярата, всички правила на благочестието светата Църква е приела от апостолите, които пък на свой ред са получили всичко това от Иисуса Христа. На Петдесетница Светият Дух слязъл над апостолите и пребъдвал оттогава всякога с тях. А те, като възлагали ръце над своите приемници - епископите и свещениците, - преподавали им от своя страна благодатта на Светия Дух. Оттогава, по пътя на ръкоположението, чак до наши дни тази благодат минава върху новоръкополаганите приемници на апостолските приемници, и така ще бъде до свършена на света. Това верижно преподаване на Светия Дух в Православната църква чрез ръкополагане се нарича апостолско приемство. И тъй. Църквата се нарича апостолска, защото е разпространена от апостолите, защото пази апостолското учение и предания, защото чрез свещеното ръкоположение предава от апостолско време до днес и ще предава и занапред до свършека на света от поколение на поколение даровете на Светия Дух и цялото църковно достояние. Затуй, ако ние искаме да бъдем истински православни християни, трябва да държим здраво апостолските правила, учения и предания и да бягаме от такива учения и такива учители, които нямат в основата си апостолските предания. В тоя смисъл св.ап. Павел съветва солунските християни: "Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2 Сол.2:15). Всяка ерес не е нищо друго, освен отклонение от апостолското учение. Ние трябва да се пазим от еретици и от еретически учения, ако искаме да не погинем. Защото вън от Православната църква няма спасение. Скъсаме ли връзката с апостолите, скъсваме връзката и с благодатта на Светия Дух. А без Божията благодат, която действува в Православната църква, никой не може да се спаси. Божият угодник Кириак, един дълбоко просветен подвижник на Православната църква, се подвизавал в една тясна килия около река Йордан. Веднъж дошъл при него един изпаднал в ерес монах на име Теофан, който се бил увлякъл по несторианските заблуди. Св. Кириак настоятелно го убеждавал да се откаже от еретичеството си и пак да се върне в лоното на едната, света, съборна и апостолска Църква "Единственият път на нашето спасение", казал той, "е този да мислим и вярваме така, както са мислили и вярвали св. отци"... На това Теофан отговорил: - Всички ереси казват същото, че, ако нямаш с тях общение, няма да се спасиш. И аз не знам, кого да вярвам. Моят разум е така слаб, че не може да постигне истината и да я различи от заблудата. Но помоли се Богу за мене, Той да ме вразуми по някакъв начин с откровение свише! Теофан съвсем не бил упорит еретик. Той изпаднал в ерес не от зла воля, не и поради нечестив живот, а поради незнание. Св. Кириак се зарадвал силно, като видял готовността на тоя брат да приеме истината и му казал: - Остани в моята килия, и аз се надявам, че Божията благост ще ти открие правата вяра. След това преподобни Кириак се отдалечил на едно уединено място и започнал усърдно да се моли за вразумяването на Теофан. Бог чул молитвата на Своя угодник. И ето, на следващия ден около три часа след пладне Теофан видял, че някой се приближил до него и със строг глас му казал: - Ела да познаеш истината! Непознатият го повел към едно тъмно и смрадно място и му показал сред адския огън еретиците Арий, Несторий, Евтихий, Диоскор и друг, които издавали ужасни стенания и скърцали със зъби от непоносимите мъки. - Ето, - казал му той, - това е мястото на ония, които еретически мислят, както и на ония, които ги следват. И тъй, ако ти харесва това място, остани си в своята заблуда. А ако не искаш да се подхвърлиш на такова наказание, обърни се към светата, съборна и апостолска Църква, към която се числи преподобни Кириак. Истина ти казвам, че, ако човек извърши всички добродетели, но не вярва православно, ще дойде в това място на мъките. След тия думи вестителят на Божията воля станал невидим. А Теофан се присъединил към светата Православна църква. Ние трябва да обичаме нашата спасителна, православна, апостолска вяра. Трябва да я пазим като зеницата на очите си и за нея трябва да бъдем готови дори и кръвта си да пролеем. Християнската история ни дава много примери на велика твърдост в изповядване светата апостолска вяра. Ето един от тия примери. В VIII в. царувал византийският император Константин Копроним. Той се отклонил от апостолските предания, като престанал да почита св.икони и като поддържал иконоборната ерес. В това време живял твърдият защитник на Православието св. Стефан Нови. Императорът, мислейки да го спечели на своя страна, изпратил при него двама свои придворни чиновници, чрез които му предлагал скъпи подаръци. Св. Стефан приел царските дарове. Но когато му предали волята на царя да подпише решенията на иконоборския еретически събор за унищожаване на иконопочитането, св. Стефан мъжествено се обявил против това искане на императора. Той казал: - Аз няма да преподпиша вашия събор, изпълнен с празнословие и лъжа. Кажете на царя, че никога аз няма да назова горчивото сладко и тъмнината - светлина... а за светите икони аз съм готов и да умра и не ме е страх от царските заплахи. - След това той прострял ръката си и, като събрал шепата си, продължил: "Ако бих имал в себе си кръв само колкото тая шепа, то и нея не бих се поколебал да пролея за Христовата икона. Кажете това на императора. А тия дарове отнесете обратно... Пратениците се върнали при царя без всякакъв успех. Тъй св. Стефан не се уплашил и от царя, въстанал срещу провежданата от него ерес и останал верен на апостолските предания. Тъй и ние трябва да държим здраво учението на св. апостоли и да въставаме против всяко изопачаване на св. православна вяра. В заключение ще припомним прекрасните сравнения на Църквата, които намираме у св. Йоан Златоуст, велик праведник и проповедник, живял в IV в. Той уподобява живота на море, което всички трябва да преплуваме. Единственият кораб, който не потъва, защото е пазен от всемогъщия Бог, това е св. Църква Христова. Господарят на тоя кораб е Бог Отец. Кормчията е Единородният Му Син. Благоприятният вятър е Светият Дух. Подчинените управители на този кораб са апостолите и техните приемници - църковните пастири. Плуващите в тоя кораб са православните християни... Мачтата е св. кръст Христов. Платната са любовта. Котвата е надеждата. Този кораб привежда живеещите благочестив и православно вярващи християни през бурите на времето в тихото пристанище на царството небесно. Който отпада от тоя кораб, обрича се сам на погибел. И тъй, да стоим твърдо в св. Православна църква, която е за нас единствен спасителен кораб. И като изповядваме: "Вярвам в едната, света, вселенска и апостолска Църква", да се стараем да потвърждаваме вярата си със съответни богоугодни дела.

ДЕСЕТИ ЧЛЕН начало
ИЗПОВЯДВАМ ЕДНО КРЪЩЕНИЕ ЗА ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ
Тук се говори за св. тайнства на Православната църква. Тайнствата са свещенодействия, установени от Бога, чрез които при строго определена молитвена формула се измолват над вярващите благодатните дарове на Светия Дух. Без тия благодатни дарове човек не може да живее духовно, нито да се спаси, тъй като първородният грях, разпространил се в целия човешки род, прави хората врагове Божии - Иисус Христос, Който слезе на земята, за да ни примири с Бога, основа Църквата Си, в която установи да се извършват от апостолите и техните приемници св. тайнства. Чрез тия тайнства текат към нас като струи от жива вода Божии милости, които умиват, обновяват, подкрепяват душите ни. В тайнствата видимите действия на свещенослужителя се съединяват с невидимите, благодатни, тайнствени действия на Светия Дух. Поради това се наричат тайнства. Не всеки вярващ може да извършва тайнствата, а само епископите, като приемници на апостолите, и свещениците, ръкоположени от епископите. Епископите и свещениците извършват при това само видимите действия в тайнствата. Невидимата сила на спасителната благодат се дава при тия действия от Самаго Бога. В Православната църква има 7 тайнства: кръщение, миропомазваме, причащение, покаяние, свещенство, брак и елеосвещение (маслосвет). В кръщението човек се умива от първородния грях и от всички грехове, сторени до кръщението, и се ражда за нов, духовен свет живот. В миропомазването той получава благодатта, която му дава възможност да расте духовно, която го укрепява в духовния живот и му дава способността (а се бори с враговете на своето спасение, да преуспява във вярата и в християнските добродетели. В причащението християнинът приема като духовна храна истинското Тяло и истинската Кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете и за придобиване на вечен живот. В покаянието човек се лекува от духовните си недъзи, от порочните си наклонности и от греховете, които е сторил след кръщението. В брака той получава благодат, която освещава съпружеството, раждането на деца и възпитаването им. В елеосвещението християнинът чрез изцеряването от духовните си немощи се лекува и от телесните си болести. В свещенството получава благодатта за извършване богослуженията и за духовното възраждане и възпитаване душите чрез преподаване здравото Православно учение и чрез извършване на тайнствата. Ето това са тайнствата на Православната църква, чрез които вярващите получават Божията благодат, необходима им, за да се очистят, възродят, подкрепят за нов живот и да достигнат светост и спасение, крайната цел на християнския живот (1 Петр.1:9,16). В десетия член на Символа на вярата се говори само за кръщението, но това не значи, че Църквата е пренебрегвала останалите тайнства. Св. отци, които са съставили втората част от Символа на вярата, са държали и за останалите св. тайнства и сами са ги практикували. Те са споменали тука само за кръщението, понеже за него е имало спор дали не трябва някои хора (като еретиците) да се кръщават втори път. Освен това, те са намерили за нужно да споменат кръщението като първо основно тайнство, което ни вписва като членове на Църквата и ни дава възможност да приемаме и другите тайнства. Десетия член от Символа на вярата ни разкрива духовното богатство на тайнствата. Св. Православна църква има в тайнствата цяла неизчерпаема съкровищница от Божия благодат, предназначена за духовния живот на човека. От нас се иска да вярваме и да желаем да се ползуваме от тия духовни богатства. Ако ние се подкрепяме чрез приемане на св. тайнства с Божията благодат, никакъв враг на душата ни не би могъл да ни попречи да живеем на земята по християнски и да достигнем след смъртта си жадуваното спасение в царството небесно.

ЕДИНАДЕСЕТИ ЧЛЕН начало
ОЧАКВАМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ
Последните два члена от Символа на вярата говорят за бъдещето - за възкресението на мъртвите и за живота във вечността. Ние вярваме, че всички умрели ще оживеят при свършека на света, за да застанат пред Божието съдилище и да получат пълно и окончателно възмездие за делата си. Това значат думите: Очаквам възкресението на мъртвите. Възкресението на мъртвите ще бъде най-дивна и величествена гледка. Представете си огромно множество птици накацали по земята. И изведнъж всички те се вдигат във въздуха и полетяват. И все пак тази величествена гледка не е нищо в сравнение с очакваното възкресение на мъртвите. Ангелите ще затръбят, и милиарди покойници ще излязат от гробовете, за да срещнат идещия в облаците Съдия на вселената. Но нима това е възможно? Как ще бъде това? Една звездна нощ Бог извел праведния и бездетен Авраам на открито и му рекъл: Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброй. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци" (Бит.15:5). Тогава Авраам е бил твърде стар... И на Сарра, Авраамовата жена, Бог обещал, че тя ще роди син, макар че е била в много напреднала възраст. Сарра са засмяла, като чула това и рекла: "Аз ли ще имам тази утеха, след ката остарях? Па и господарят ми е стар. И рече Господ на Авраама: "Защо Сарра се засмя?... Има ли нещо мъчно за Господа?" (Бит.18:12-14). Й наистина, каквото Господ обещал, изпълнил. От престарелите Авраама и Сарра се родило такова потомство, което по броя си съперничи на небесните звезди. Ето как се изпълнило Божието обещание за създаване безчислено потомство от бездетните и престарели родители. Тъй ще се изпълни и другото Божие обещание за възкресяването на мъртвите. Защото има ли нещо мъчно за Господа? Ако Той е създал човеците, които не са съществували, нима не може да пресъздаде човеците, които са съществували? Бог ще възкреси всички мъртви без изключение: ония, които са изтлели в земята, и ония, които са били разкъсани от хищни зверове, и ония, които са се удавили из моретата и реките, и ония, които са били погълнати от рибите. Иисус Христос, Който не е казал нито една празна дума, говори: "Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат; които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за обсъждане" (Йоан 5:28-29). Тъй са учили след Иисуса Христа и светите апостоли. Тъй учи и до днес св. Православна църква. Гръмогласна тръба ще събуди мъртвите от дълбокия им многовековен сън, и те ще възкръснат. Милиарди човеци, подобно на огромни ята птици, ще се дигнат във въздуха, за да срещнат идващия Христа. Нашата вяра, че мъртвите ще възкръснат, почива върху твърдия камък на Божието обещание. От словото Божие ние знаем, че каквото Бог е обещал, все е изпълнил. Щом Христос ни казва, че мъртвите ще възкръснат, то непременно ще стане, колкото и невероятно да ни се вижда това на пръв поглед. "По-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от закона да пропадне" (Лука 16:17). Иисус Христос не само говори за възкресението на мъртвите. Той е и възкресявал мъртви, за да покаже, че между думите и делата Му няма разлика. Тъй по една Негова дума е оживяла мъртвата Иаирова дъщеря. Така Той възкресил с едно властно слово и умрелия син на Наинската вдовица. Тъй, най-сетне. Той възкресил и погребания и разлагащ се вече Лазар, умрял четири дена преди това. Христос застанал пред гробницата и извикал: "Лазаре, излез вън!" (Йоан 11:43). И Лазар излязъл. Както тук Христовият глас достигнал до ушите на бездушните трупове, както проникнал в гробовете и мъртвите оживели, тъй и при второто пришествие, всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат" (Йоан 5:28). Телата на покойниците ще се съединят с душите си и ще оживеят. Това необикновено събитие е показано нагледно във видението на св. пророк Иезекиил, описано в 37 глава на неговата книга. Пророкът видял едно поле, осеяно с кости от умрели люде Бог запитал пророка дали ще оживеят тия кости. Пророкът отговорил, че само Бог знае това. Тогава Бог рекъл на пророка: "Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух - и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, - и ще оживеете, и ще познаете, че Аз съм Господ" (Иез. 37:5-6). Когато било изречено словото Господне, чул се шум, появило се движение, и костите взели да се събират и сглобяват една с друга, израснала плът, покрила ги кожа отгоре, явил се дух в мъртвите кости, и те оживели. Това забележително пророчество показва по какъв начин, под въздействието на Божието всемогьщество, при второто пришествие телата на умрелите ще се съединят с душите и ще оживеят. Телата на възкръсналите тогава не ще бъдат като нашите сегашни тела - тленни и груби, а нетленни, безсмъртни, леки, духовни. Св.ап. Павел говори: "Сее се тяло душевно (т.е. погребва се нашето естествено смъртно тяло), а възкръсва тяло духовно" (т.е. ще се появи на негово място одухотворено, безсмъртно тяло). Духът не се спира пред граници като тялото, нито се ограничава от времето. Духом ние можем да проникваме навсякъде, даже и през стените и в един миг да се пренасяме в най-отдалечени места. Ако възкръсналите тела бъдат духовни, то значи, че те ще имат същите свойства, каквито и духът, т.е. в рамките на своята тварност няма да бъдат ограничени от времето и пространството. Такова прославено и духовно е било тялото на възкръсналия Христа. То се явявало бързо от едно място на друго и могло да минава през затворени врати. Възкресението на мъртвите е непостижимо за нас явление. Как ще се съберат пак всички ония частици, които са съставяли нашите тела и които след смъртта ни са се разпаднали и разпилели? Кой ще ги събере! Кой ще ги нареди? Кой ще ги оживи? Много хора, задаващи си тия въпроси, не вярват. Но ние, като помним примера със Сарра, и като знаем за много други чудеса, обещани и изпълнени от Бога, трябва да им кажем: "Има ли нещо мъчно за Господа?" Макар че телата на мъртвите се разсипват на прах, Господ може от праха да възсъздаде телата. Кой би повярвал, че Бог може от прах, т.е. от пръст да направи нашето тъй удивително и хармонично устроено тяло? А ето че Бог от пръст го е направил. Нима Той не може пак да го възобнови? Кое е по-трудно: да създадеш нещо, което не е съществувало, или да възобновиш нещо, което е вече съществувало? И ако ние, които преди не сме съществували, сега съществуваме по силата на Божиите творчески закони, нима след като умрем не можем да бъдем пак възобновени от всесилния Бог? Има ли нещо мъчно за Господа? Ако едно детенце може със своите кубчета да си направи къщичка, да я разруши и пак да я направи същата, нима Бог не ще може да възкреси човешкото тяло, тая къщичка на душата? Веднъж големият учен Нютон бил поканил гости у дома си. В разговора станало дума и за възкресението на мъртвите. Някои изразили съмнение, че това може да стане. "Кой ще събере пръснатия прах от умрелите тела, за да направи нови тела за душите?" запитали те. Нютон мълчаливо взел една шепа железни стърготини, смесил ги с пясък, и попитал: "Кой от вас ще може да отдели железните стърготини от тая смес?" При общото недоумение ученият мъж взел един голям магнит и разбъркал с него сместа. Изведнъж железните стърготини станали чувствителни, раздвижили се и полетели към магнита. Скоро по него се полепили всички железни частички. Тогава Нютон сериозно изгледал присъствуващите и рекъл: "Онзи, Който е дал такава сила на този метал, нима не може да извърши нещо по-велико чрез нашите души, когато дойде времето те да се облекат в предишните, но обновени вече тела при възкресението?" Много неща в природата ни говорят за възкресението на мъртвите. Ето, посятото зърно изгнива в земята, за да поникне от него нов живот. Св.ап. Павел говори: "Това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си поиска, и на всяко семе собственото му тяло" (1 Кор.15:36-38). Но най-силно ни уверява във възкресението на мъртвите възкресението на Иисуса Христа, защото това дивно събитие е доказало победата на Христа над смъртта. Ето защо и св. Църква пее на Великден: "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари". Някои основателно се питат: какво ще стане с хората, които доживеят до второто пришествие? Ще умрат ли те? На това отговаря св.ап. Павел: "Всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим" (1 Кор. 15:51-52). Това значи, че всички във време на общото възкресение ще станат безсмъртни; техните тленни тела ще се изменят в нетленни, каквито ще бъдат и телата на възкръсналите мъртъвци. Но кога ще стане всичко това? При свършека на света, непосредствено преди второто пришествие на Господа Иисуса Христа. Тогава не само човеците, но и целият видим свят ще се измени от тленен в нетленен. Това ще стане със силата Божия посредством стихията на огъня, както казва св.ап. Петър (2 Петр. 3:7-12). "Самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии" (Рим. 8:21). И тогава ще настъпи ново небе и нова земя, на които обитава правда (2 Петр. 3:13). Тук е уместно да си поставим един друг въпрос - къде са душите на покойниците след смъртта и в какво положение се намират те до възсъединяването им с телата, което ще стане при всеобщото възкресение на мъртвите? От Христовата притча за жестокия богаташ и за бедния Лазар ние знаем, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния мир и продължават да живеят там съзнателен живот. За душата на богаташа се казва, че отишла в ада, в мястото на мъките, дето продължавала да живее, да мисли, да има желания. Душата на Лазаря пък отишла в рая, дето се наслаждавала на небесните блага. Всичко това издава лъжовността на онези сектантски възгледи, според които след смъртта на телата душите прекарвали в някакво безсъзнателно сънно състояние до второто пришествие. Спасителят ясно говори: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, дето живеят, чувстват, мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, дето страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните предвкусват мъките си, а другите - блаженството си. Пълното възмездие ще бъде раздадено след възкресението на телата. Причината за това е следната. Човек се състои от тяло и душа. В добрите му, както и в лошите му дела участвуват и тялото, и душата му. Поради това не бива да бъде възнаградена или наказана само душата, а цялостния човек - и душата и тялото. Ето защо праведният Божий съд е оставил пълното възмездие за след възкресението на телата. Тъй говори и св.ап. Павел: "Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си" (2 Кор. 5:10). Понеже положението на отминалите отвъд не е още окончателно, то за ония грешници, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаянието, има още надежда за спасение. Говорейки за греха против Духа Светаго, Иисус Христос казва, че тоя грях няма да се прости на човеците нито на този, нито на онзи свят (Мат. 12:32). Оттук се вижда, че има грехове, които могат да бъдат простени и на онзи свят, т.е. след смъртта на човека. Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрит много грехове. Особено помага тук заупокойната литургия. От св. Библия ние знаем, че Иуда Макавей е принесъл умилостивителна жертва за падналите в бой войници (2 Мак. 12:43). В новозаветната Църква всякога е била предвиждана в последованието на божествената литургия и молитва за покойниците. Още в литургията на св.ап. Иакова виждаме това. Св. Василий Велики казва в своята молитва на Петдесетница, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада, за да бъде смекчена тяхната участ, или дори да бъдат те освободени от мъките. Св. Йоан Дамаскин разказва, че някой си свет старец имал ученик, който живеел безгрижно и много съгрешавал. В такова състояние Юношата умрял. Светецът много искал да узнае каква е задгробната участ на неговия ученик и затова със сълзи на очи взел да се моли Богу да му я открие. Господ чул молитвата на стареца и във видение му показал Юношата, който горял до шията в страшен пламък. Светецът се ужасил и почнал усърдно да моли Бога за спасението на грешния младеж. Тогава във второ видение Господ му показал Юношата, който пак бил в огъня, но тоя път пламъците стигали да пояса му. Подир това утешително видение старецът продължил с още по-усилен подвиг да възнася молитви за прощаване греховете на Юношата, и Господ му показал младежа и трети а път. Сега вече ученикът стоял вън от пламъка. Има много случаи, разказвани от духовно опитни подвижници за избавлението на грешници от ада по молитвите на техни близки. Св. Православна църква знае добре това и затуй постоянно се моли за покойниците на проскомидията, при извършване на панихиди, при заупокойни литургии и при погребения. Ние трябва да се молим за покойниците, и в своите частни молитви, които извършваме у дома си. Добре е, ако можем, според силите си, да даваме милостиня на бедните за тях, тъй като милостинята извънредно много помага за облекчаване задгробната участ на починалите. Един свет старец, на име Лука, имал брат монах, който малко се грижел за спасението на душата си. След смъртта му св. Лука намерил в килията му много пари, което показвало, че покойният бил грубо нарушил монашеския обет за нестяжание. Всичко намерено старецът раздал на бедните за спасение душата на неговия брат. Често в молитвите си той се обръщал към Бога с думите: "Господи, открий ми задгробната участ на моя брат!" И ето веднъж той вижда на сън душата на покойника, около която стояли ангели и спорели със злите духове. - Тая душа е наша! - викали демоните. - Тя вършеше нашите дела. - Не, отговорили ангелите, - тая душа е вече избавена от вашата власт с милостинята, която е раздадена за нея. Но злите духове възразявали: - Нима сам покойникът е раздал милостинята? Брат му я раздаде! И те посочили при тия думи св. Лука. Тогава той се намесил в разговора и рекъл живо: - Да, наистина аз раздадох милостинята, но не за себе си, а за душата на моя грешен брат. След тия думи демоните изчезнали посрамени ... Колко е утешително да знаем, че мъртвите ще възкръснат, че душата е безсмъртна, и че нашите молитви и особено молитвите на св. Църква могат да помагат на скъпите ни покойници, умрели като човеци в грехове!..

ДВАНАДЕСЕТИ ЧЛЕН начало
(ОЧАКВАМ) И ЖИВОТА В БЪДЕЩИЯ ВЕК. АМИН
Възкресението на мъртвите ще бъде последното велико чудо, което Господ ще извърши на земята. След това тоя свят ще се свърши, и ще настъпят ново небе и нова земя, на които ще царува правда (2 Петр. 3:13). Ще започне нов живот. Надеждата за тоя нов живот се изразява в последния член от Символа за вярата: "Очаквам и живота в бъдещия век. Амин. Този живот ще настъпи след възкресението на мъртвите и всеобщия Христов страшен съд. За тоя вечен живот е проповядвал Христос. За да ни даде блаженството на тоя вечен живот, Той е слязъл от небето на земята, пострадал, умрял, бил погребан, възкръснал от мъртвите, възнесъл се на небето и изпратил Светия Дух над вярващите. Този вечен живот е целта на земния наш живот. Без вяра във вечния живот ние напразно живеем на земята. Напразно се и трудим да постигнем добродетелност. Само вярата във вечния живот осмисля старанията ни да спасим душите си. Но какъв ще бъде тоя вечен живот? Животът в бъдещия век е противоположен на нашия сегашен временен живот. Временният живот започва с раждането и завършва със смъртта. Той има начало и край. А животът в бъдещия век, имайки начало, няма да има край, т.е. той ще бъде безконечен, вечен. Това е първата огромна разлика между временния и вечния живот. Животът в бъдещия век ще бъде за вярващите и обичащите Бога -толкова блажен и щастлив, че ние не можем да си представим даже това блаженство. Всички мъки на земния живот в сравнение с него ще изглеждат като капчици горчивина в сравнение с океан от сладост. И св.ап. Павел твърди, че "страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас" (Рим. 8:18). Там няма да има нито болест, нито страдание, нито въздишки, а всичко ще бъде неизказана радост. Там ще царува вечно Господ Иисус Христос, Победителят над злото и смъртта. Около Него ще бъдат Неговите апостоли и всички верни Негови последователи, които са Го обичали от сърце и са били готови и живота си да положат за своята вяра. Там ще бъдат и всички праведници, мъченици, девственици, пастири и учители на Църквата, които са се борили за Неговото дело на земята и са победили сатаната. Там ще бъдат всички те, защото Сам Спасителят е обещал: "Ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм аз (Йоан 14:3). Там те ще се радват на неописуеми радости. Св.ап. Павел, който е видял рая, като не е намерил на земята подобия и образци, за да го опише, изказал се за него с думите на св. пророк Исаия: "Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9). Най-голямото блаженство за праведните ще бъде постоянното им пребъдване с Бога и съзерцаваме славата Му, както пише св. Йоан Богослов: "Ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както си е" (1 Йоан 3:2). Спасителят е изказал същото с думите: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:8). Вярващите и приближените с чистия си живот до Бога още в тоя временен живот чувствуват неизказана радост и утешение от общението си с Него. Но колко по-голяма ще бъде тая радост, когато те ще видят Господа на престола на Неговата вечна слава и ще чуят безчисленото множество блажени, светли, праведни души, които пеят на своя Бог! Това именно ще бъде раят! В словото Божие раят се нарича още светият град. Новият Йерусалим. Със своята красота този град превъзхожда всяко сравнение. Той блести в драгоценни камъни, бисери и злато. Чистите души, които побеждават злото и греха в тоя свят, ще наследят след скърбите и нещастията на временния живот, блаженството на рая. "И ще отрие Бог всяка сълза от очите им" (Отк. 21:4). "А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел". (Отк. 21:8). Те няма да наследят рая (1 Кор. 6:9-10). Заедно с душите ще бъдат поставени в рая и телата на праведниците. В настоящия живот поради греха тялото на човека е подхвърлено на болести и разни немощи. Там ще бъде иначе. Праведните няма да чувствуват нито глад, нито жажда, нито горещина, нито студ. телата им ще бъдат славни и светоносни, както е било свето и преобразеното на Тавор тяло Господне. Но блаженството няма да бъде еднакво за всички. Всеки ще се радва съобразно нравствената си издигнатост, защото Господ ще въздаде всекиму според делата му. За същото това свидетелствува и св.ап. Павел, като казва: "Един е блясъкът на слънцето, друг е пък на звездите, па и звезда от звезда се различава по блясък. Тъй е и възкресението на мъртвите" (1 Кор. 15:41-42). Св. Андрей Юродиви, който достигнал по пътя на страданията голямо съвършено на духа и заради чистия си живот и безкрайно смирение бил надарен от Бога с велики духовни дарби, видял веднъж подобно на св.ап. Павел неописуемите красоти на рая. Това е описано подробно в живота му. И св. Серафим Саровски, който е умрял през 1883 г., се е удостоил да посети духом райските обители, от което безкрайно се е усладила душата му. Когато той разказвал за това свое видение на един свой почитател, цял просиял от благодат само при спомена за видяното на небето! Като искал да подчертае колко велико и драгоценно е удостояването с рая, той казал на посетителя си: "О, ако ти би знаел каква радост, каква сладост очакват на небето душата на праведни, то ти би се решил в тоя временен живот да понасяш всяка скръб, гонение и клевета с благодарност. Ако и цялата тази наша килия би била изпълнена с червеи, и ако тия червеи биха гризали нашата плът през целия наш временен живот, би трябвало с пълна готовност да се съгласим и на това, стига само да не се лишим от оная небесна радост, която Господ е приготвил за ония, които Го обичат." А какво ще бъде състоянието на невярващите и на неразкаяните грешници? Както праведниците ще се радват неизказано и вечно, така грешниците ще се мъчат вечно. За праведниците се прекратяват със смъртта всички страдания, болести и скърби, които те понасят в тоя живот. А за грешниците, които са отхвърлили Божията любов, тъкмо напротив, със смъртта започват мъките. Това се вижда от Христовата притча за богаташа и бедния Лазар. "Аз се мъча в тоя пламък", казал богаташът, намиращ се в ада. Но никой не можел да му помогне. Спасителят е предупредил, че ще каже на неразкаяните грешници при последния страшен съд следните думи: "Идете от Мене, проклети, в огън вечни, приготвен за дявола и неговите ангели" (Мат. 25:41). Толкова ужасно ще бъде състоянието на грешниците, че те ще огласят вечно с писъците си тъмните бездни на ада. Вечното мъчение на грешниците не противоречи на Божията любов. Бог иска всички хора да се спасят. За тази цел Той изпратил в нашия грешен свят Своя Единороден Син Иисуса Христа да учи хората на добро и да ги изкупи от злото, проклятието и смъртта, като умре на кръста за тях. Божията любов личи и от туй, че Христос ни е открил истината за вечните мъки, за да ни предпази да не паднем в тях. Хората сами решават съдбата си. Който злоупотребява със свободната си воля, върши съзнателно и упорито грях след грях, презира Бога и Неговия свет закон, той сам не иска да бъде в обществото на Бога и Неговите ангели. Той дори и да бъде поставен в рая, няма да иска да стои в него, защото раят повече ще го мъчи дори, отколкото адът, тъй както светлината повече мъчи болните очи, отколкото тъмнината. Само онзи, който от цялата си душа обича Бога, може да иде при Бога и да Му се радва. Който ненавижда Бога, става неспособен да се радва на райското блаженство във вечността. Да помним всякога края на нашия земен живот! Да не забравяме ада и вечните мъки в него! Да се стараем да живеем с пълна вяра в Бога, както ни учи това разгледаният от нас Символ на вярата, и да се стремим да живеем съобразно с тая наша вяра. Сили за това ще получим в обилните благодатни дарове, които ни дава св.наша Църква чрез тайнствата. Тогава нашето християнство ще бъде делово християнство. И тогава ще се научим да живеем така, че да бъдем готови всеки миг да посрещаме смъртта. Св. Тихон Задонски казва: "Виждаш ли как навитият часовник непрекъснато върви и, спим ли или бодърстваме, работим ли или седим, той следва своето непрестанно движение и се приближава към своето спиране. Такъв е и нашият живот - от раждането до смъртта непрекъснато тече и се скъсява... И сега е по-близко до своя край отколкото беше вчера и завчера... Тъй незабелязано се съкращават дните ни, тъй минават часовете и минутите! А кога ще се свърши веригата и махалото ще престане да чука, ние не знаем това. Божият промисъл е скрил това от нас, за да бъдем всякога готови за смъртта, когато ще ни повика при Себе Си нашият Господар - Бог, Блажен е този, когото Господ намери буден (Лука 12:37). Горко на оногова, когото Той намери потънал в греховен сън! Тия разсъждения те учат, християнино, на следното: 1. "Времето на нашия живот непрекъснато се скъсява. 2. Невъзможно е да се върне отлетялото време. 3. Миналото и бъдещето не са наши, а само настоящето, което имаме сега. 4. Краят не ни е известен. 5. Следователно, всякога, всеки час, всяка минута трябва да бъдеш готов за смъртта, ако желаеш да умреш блажен. 6. Оттук следва, че християнинът трябва да се намира в непрекъснато покаяние, в подвиг на вярата и благочестието. 7. Кой какъвто желае да бъде при смъртта си, такъв трябва да се старае да бъде през живота си, защото никой не знае дали от сутринта ще доживее до вечерта, и от вечерта ще дочака ли утрото. Ние виждаме, че някои, които сутринта са се движили здрави, вечерта са лягали без дихание на смъртния одър; а някои, които вечерта са си заспивали, сутринта не са се събуждали, понеже са заспивали навеки до архангелската тръба. А каквото се случва с другите, същото това може да се случи и на тебе и на мене"... Като помним тия мъдри наставления на св. Тихон, ние можем да избегнем опасността да се отделим от Бога и да попаднем във властта на сатаната. Преповтаряйки си ги по-често, ние можем по тях да изградим плана на нашия временен живот и да достигнем до пълна любов към Бога, която и заключава в себе си пълнотата на райското блаженство.

КРЪЩЕНИЕ начало
Първото тайнство, което се извършва над човека, който иска да стане член на Църквата Христова, е кръщението. В тайнството кръщение човек умира за греховния живот, духовно се възражда и влиза в Божието семейство. Без кръщение човек не може да стане християнин и да се спаси. "Ако някой се не роди от вода и Дух (т.е. ако не се кръсти), не може да влезе в царството Божие", казва Сам Христос (Йона 3:5). Той е установил значението на това св. тайнство с примера Си, като се кръстил на река Йордан, и установил за всички това тайнство, когато рекъл на апостолите: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат.28:19). В кръщението човек се очиства, умива и избавя от греховете си. За да може да приеме човек това тайнство, трябва да има вяра, да се разкае за всичките си грехове, трябва да се откаже от сатаната и от всичките му дела и да пожелае да се съедини с Христа. В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътствува цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението. "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден", говори Христос (Марко 16:16). Тайнството кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря. То е духовно раждане. Както човек телесно се ражда само веднъж, той се кръщава само веднъж. Св.ап. Павел говори: "Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението" (Еф. 4:5). Затова и в Символа е казано: "Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете". Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Иисус Христос е казал: "Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат.19:14). И св. апостоли следвали това правило и приемали децата в Христовата Църква. Когато св.ап. Петър отишъл при езичника Корнилия, кръстил него и целия му дом - и малки, и големи. С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се запълва недостигът от съзнание в децата. Благодатта Божия действува при това независимо от възрастта. Кръстниците обаче се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра. Някои лъжеучители проповядват, че не бивало да се кръщават деца. Но ние знаем, че кръщението в Новия Завет застъпва мястото на обрезанието в Стария Завет. Както обрязването се е извършвало и над децата, тъй и кръщението може да се извършва и над децата. Ако детето умре некръстено, как ще се спаси? А сега ония дечица, които са починали след кръщението, са като ангели на небето. Кръщението се извършва така: на кръщавания се дава име обикновено на някой светец. След това се четат заклинателни молитви за прогонване на злия дух от кръщавания, понеже всеки, който има в душата си първородния грях, е като роб на дявола. Кръщаваният (а при децата кръстникът) се отказва от сатаната, обещава да вярва в Христа и да Му служи и прочита Символа на вярата. После се освещава водата и кръщаваният се потапя три пъти във водата с думите: "Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин". Това е най-главният момент на кръщението. Върху новокръстения невидимо слиза в това време Светият Дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дава бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа. Некръстеният не може да приема никакви други тайнства. А кръстеният, станал веднъж член на Църквата, добива право да се ползува от всички нейни благодатни тайнства. В случай на смъртна опасност за некръстено дете, ако наблизо няма свещеник, кръщенето може да се извърши от всеки християнин или християнка. Взима се чиста вода, потапя се или се поръсва с нея болното дете, като се произнасят думите: "Кръщава се Божият раб (дава му се име) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин". Ако след това детето оздравее, кръщението над него не се повтаря. Свещеникът прочита само пропуснатите молитви и извършва над детето светото тайнство миропомазване. През времето, когато се е разпространявало християнството между езичниците, често се е случвало да се кръщават възрастни хора. Потопени във вода, те са получавали чрез Свети Дух прошка за всички свои предишни грехове и започвали нов живот. Голяма промяна настъпвала при това у тях. Животът им се очиствал от всичко греховно и порочно. Нравите им се облагородявали. Жестоките ставали кротки и милостиви. Гордите се смирявали. Живеещите разпътно ставали целомъдрени. Виждали това неповярвалите и сами начевали да чувствуват превъзходството на новата религия над езичеството. В първите векове на християнството имало случаи, когато езичниците, неочаквано озарени от вяра в Христа, били убивани, без да им се оставяло време да се кръстят с вода и Дух. Св. Църква е приемала проливането на кръвта им за Христа като пълноценно и валидно кръщение, наречено кръвно кръщение. Сам Иисус Христос е нарекъл Своето страдание на Голгота и проливането на кръвта Си кръщение (Мат. 22:22).

МИРОПОМАЗВАНЕ начало
Светото тайнство миропомазване се извършва непосредствено след кръщението. Ако кръщението ни ражда за нов живот, миропомазването ни дава благодатна сила, която ни служи за възрастване в духовния живот и за укрепване в доброто. oМиропомазването низвежда над нас благодатните дарове на Светия Дух, благодарение на които разумът на човека се просвещава, за да може да познае истината, чувствата се очистват, за да могат да обичат Бога, и волята се укрепява, за да може да върши добри дела. Видимата страна на тайнството се състои в кръстообразното помазване със свето миро разните части на тялото, при което се произнасят думите: "Печат на дара на Светия Дух, амин!" Печатът обикновено служи като знак на принадлежност или потвърждение на някоя изява. Печатът, сложен върху една вещ, означава, че тая вещ принадлежи на оногова, чието име носи печатът. Печатът на Светия Дух показва, че човекът, който е получил този печат, е осветен от Светия Дух и принадлежи Богу. С печата на Светия Дух се помазват кръстообразно челото - за освещаване ума и мислите; гърдите - за освещаване сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устата - за освещаване чувствата; ръцете и нозете - за освещаване делата на човека и цялото му поведение. По такъв начин целият човек се освещава, става храм Божий и жилище на Светия Дух. Оттук следва за нас поуката, че трябва строго да се пазим от всяко зло и от всеки грях, за да не оскверним душата и тялото си, посветени Богу, и да не изгубим благодатта на светия Дух, дадена ни чрез светото тайнство миропомазваме. Първоначално апостолите извършвали св. тайнство миропомазване чрез ръковъзлагане. Това било за тях по-удобно. Но в последствие, когато числото на вярващите в Иисуса Христа се увеличило във всички страни твърде много, нито апостолите, нито техните приемници - епископите, ръкоположени от тях могли да отиват лично при всички новокръстени и да им низвеждат благодатта на Светия Дух чрез ръковъзлагане. Тогава се наложило, вместо ръковъзлагане, да се помазват кръстените със св. Миро. Това могли да извършват и свещениците (презвитерите) по поръчение на апостолите и на епископите. За да се запази обаче и при миропомазването чрез свещеници елементът на личното апостолско или епископско благословение, Мирото се освещавало от апостолите, а после от техните приемници - епископите. Първоначално то се освещавало във всяко време, когато нуждата наложела. А после се затвърдила практиката да се освещава на Велики четвъртък. За св. тайнство миропомазване се споменава още в първото послание на св.ап. Йоана. Там се казва: "И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко... И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазване ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило" (Йоан. 2:20, 27). Ние, огрубелите от греховете съвременни християни, сме загубили усет за благодатните плодове и дивни последствия от кръщението и миропомазанието. Но ето какво пише за тях св. Киприан Картагенски: "Когато се намирах в тъмнина сред мрачната нощ, когато плавах по морето на настоящия живот насам-натам без надежда и опора, без да знам пътя, лишен от всякаква истина и от всякаква светлина, тогава смятах за необикновено трудно и неосъществимо обетованието на Божественото милосърдие, че човек може отново да се роди и като получи в св. купел нова душа и нов живот, да остави всичко предишно и, още в това тяло живеейки, да стане нов човек по дух и по сърце. Как е възможно, си казах аз, човек да остави тъй скоро и тъй напълно онова, с което се е родил и което от дълговременна привичка е станало негова втора природа? Как може да се научи на въздържание този, който е свикнал с шумни пиршества и изискани ястия? Как може да се примири със скромно и просто облекло този, който е блестял с разкошни одежди? Който се е радвал на чинове и почести, той не може да живее в неизвестност и без тях. Този, който е бил окръжен от тълпа почитатели, който е бил съпровождан от многочислени почитатели, готови всякога на услугите му,,той би се измъчвал, ако остане сам. Така мислех аз в себе си затуй, защото тогава сам бях все още пленен от заблудите на своя предишен живот, от които не виждах възможност да се освободя. Аз бях се предал на пороците и, понеже се бях отчаял в по-доброто, представях си гибелта като естествена и необходима. Но впоследствие, когато се умих в банята на възраждането от своето нечисто минало, и когато нова чиста светлина се изля над очистената ми душа, когато аз приех Духа свише и станах нов човек, по един непостижим начин съмнителното стана за мене вярно, скритото - открито, тъмното - ясно. Аз получих сила за постигането на онова, което преди смятах за трудно и неизпълнимо."

ПРИЧАЩЕНИЕ начало
Най-тясно ни съединява с нашия Спасител св. тайнство причащение. В него вярващите приемат под вид. на хляб и вино истинското тяло и истинската кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете си и за живот вечен. Както човек не може да поддържа силите на тялото си, ако не приема физическа храна, тъй не може да поддържа силите на душата си, за да води правилен духовен живот, ако не приема св. причастие. Сам Иисус Христос говори: "Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, й кръвта Ми е наистина питие" (Йона 6:54-56). Св. тайнство причащение е установено от Господа на Велики четвъртък на Тайната вечеря, когато Иисус Христос причастил учениците Си за първи път. Ето как разказва за това очевидецът св. евангелист Матей: "И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки го на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат.26:26-28). По какъв начин хлябът и виното се превръщат (претворяват) в истинско тяло и истинска кръв Христови е непонятно за нас. Това не могат да разберат не само човешките умове, но дори и ангелите на небето. То е чудо на Божието всемогъщество. Св. Иоан Дамаскин говори, че при извършването на това велико тайнство не слиза от небето тялото Христово, което Спасителят е възприел от св. Дева Мария, а се претворяват хлябът и виното в тяло и кръв Христови, и продължава: "Ако питаш за начина, как става това, достатъчно ти е да чуеш: - чрез Светия Дух, по същия начин, по който Господ направи чрез Духа Светаго плът за Себе Си и в Себе Си от Богородица. Нищо повече не знам освен това, че Божието слово е истинно, действително и всемогъщо, а начинът - неизследим". В житието на св. Григорий Двоеслов, римски папа, се разказва за едно знаменателно чудо, което станало с пречистите Христови тайни по молитвите на светителя. Една знатна римлянка донесла просфори за извършване на св. тайнство причащение. Сам св. Григорий извършвал тоя ден Божествената служба. Когато дошло време да се подава на вярващите св. причастие, и тая жена пристъпила да се причасти със св. тайни. При думите на светителя: "Дава ти се животворящото тяло на Господа нашего Иисуса Христа", жената неволно се усмихнала. Св. Григорий се сепнал от смеха и преди да й подаде св. причастие я запитал: "Защо се засмя?" Жената отговорила: "Чудно ми се видя, владико, че ти наричаш тяло Христово тоя хляб, който аз измесих и изпекох със своите ръце". Св. Григорий, като видял нейното неверие, помолил се Богу и веднага хлябът добил вид на същинско човешко тяло. Това чудо видяла не само жената, но и всички останали богомолци в храма. Те прославили Христа Бога и се утвърдили във вярата си, че наистина в пречистите тайни под вида на хляба се дава истинското тяло Христово и под вида на виното - истинската кръв Господня. След всичко това св. Григорий отново се помолил, и св. причастие пак добило вид на обикновен хляб. Със страх и жива вяра жената приела хляба като Христово тяло и виното като Христова кръв. Св. причастие ни съединява по най-тесен начин с Иисуса Христа, служи ни за извор на вечния живот, очиства ни от греховете и ни укрепва за духовен живот. Затова ние трябва да се стараем колкото можем по-често да пристъпваме към това тайнство. Самоволно отклоняващите се от св. причастие вършат голям грях по отношение на собственото си спасение, като не искат да приемат св. тайни Христови. Чрез това те служат на дявола, тоя заклет враг на нашето спасение. Св. Йоан Златоуст говори: "Мнозина, виждам, се причастяват твърде рядко. Това е дело на дявола. Той им внушава да не приемат Христовото тяло често. А знае се, че, който не се причастява често, дава възможност на дявола да придобие власт над него, тъй че действително дяволът взема връх над него и почва да го води към всяко зло". В "Кормчая книга" се разказва, че един подвижник запитал злите духове, от какво те най-много се боят. Бесовете му отговорили: "От това, което вие приемате при причастие. Ако християните с добра съвест биха пазили онова, което вкусват при причастието, то те биха били непристъпни за нашите козни". Ние трябва да помним това и колкото е възможно по-често да пристъпваме към Божествената трапеза. Съзнавайки дълбоко своето недостойнство, трябва да възлагаме надеждата си на Божието милосърдие. Св. Димитрий Ростовски учи така: "Бог е твой лекар, а не враг. Той иска да те изцери, а не да те погуби. Защо тогава бягаш от Неговата Божествена чаша? По-добре е за тебе да вземеш това духовно лекарство и да се изцериш, отколкото бягайки от лекарството, да паднеш в големи духовни болести и да погинеш". Древните християни са се причащавали всяка неделя. От днешните християни малцина имат такава чистота в живота си, че да бъдат готови всякога да пристъпват към това велико тайнство. Затова св. Църква задължава чедата си след надлежна изповед да се причащават поне четири пъти през годината (през четирите пости). Ние трябва да знаем, че св. причащение не всякога е спасително. Само по себе си то не може магически да ни спаси и без никакви усилия от наша страна да ни доведе до вечния блажен живот. Ако ние сме потънали в грехове и не се каем за тях, а пристъпваме да се съединим със Спасителя, св. причащение, вместо за живот и спасение, ще ни послужи за осъждане. За да пристъпим що годе достойно към св. причастие, трябва предварително да изследваме съвестта си пред Бога, да се изповядваме пред свещеника с дълбоко разкаяние, по тоя начин да се очистим от греховете си, сторени след св. кръщение, да простим на всички всичко, да се примирим с ближните си и тогава чак да пристъпим към св. причащение. Без такава подготовка св. причастие може да ни послужи вместо за здраве - за телесно разслабление и дори за смърт, а във вечността - вместо за оправдание - за съд и осъждане, както говори св.ап. Павел (1 Кор. 11:28-31). Св. тайнство причащение се извършва през време на св. литургия. Свещенослужителите се причащават след възгласа "Светая святим", т.е. "Светинята е за светии", а миряните - на края на литургията, след възгласа: "Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете". За да не става безредие при такова велико тайнство, миряните трябва да пристъпват благоговейно към св. чаша с кръстообразно сложени на гърдите ръце и с искрено разкаяние в душите. Тежко болните могат да се причащават и у дома си. Свещеникът там им занася св. дарове и след надлежна изповед и прочитане на полагаемите се молитви ги причастява. Нерядко св. причастие спасява от смърт тежко болни. В живота на великия праведник о. Йоан Кронщадски имало много случаи, когато той въздигал от смъртния одър болни, след като ги причащавал със светите Христови тайни.

ПОКАЯНИЕ начало
Ние казахме, че, за да се причасти що годе достойно с тялото и кръвта Христови, християнинът трябва да се очисти от греховете си, сторени след св.кръщение. Това става в св. тайнство покаяние или изповед. В това тайнство Сам Господ очиства каещите се от греховете, извършени след св. кръщение. Защото, макар че свещеникът слуша пред св. кръст и св. евангелие изповедта на каещия се, но Сам Господ Иисус Христос, Който невидимо присъствува при изповедта, приема разкаянието на грешника и чрез свещеника му дава прошка за греховете. Подготовка към установяване на това тайнство виждаме още при св. Йоана Кръстителя. Идващите при него да се кръстят изповядвали греховете си (Марко 1:5). Същинското установяване на това тайнство имаме обаче при Иисуса Христа. Той дал на Своите апостоли и в тяхно лице на техните приемници власт да прощават греховете на каещите се, като им казал: "Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат.18:18). А след възкресението Си Спасителят преповторил и окончателно утвърдил тая власт на апостолите, като рекъл: "Приемете Духа Светаго, На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Йоан 20:22-23). Това право за прощаване на греховете минало от апостолите върху епископите и свещениците. Прощаването на греховете става след изповедта, когато свещеникът произнася словото: "Господ и Бог наш Иисус Христос, с благодатта и щедростите на Своето човеколюбие, да ти прости, чедо (името) всички твои съгрешения; и аз, недостойният свещеник, с Неговата власт, която ми е дадена, прощавам и развързвам те от всички твои грехове в името на Отца и Сина и Светаго Духа, Амин". Ние трябва да вярваме, че тия думи, казани от свещеника на земята, се потвърждават на небето, защото свещеникът от името на Господа Иисуса Христа, Който му е дал тая власт, прощава греховете на каещия се. Затова на изповедта християнинът трябва да разкрие без стеснение всички свои грехове, защото, ако съзнателно скрие нещо, натоварва душата си с двоен грях. Който се изповядва с искрено разкаяние, с дълбоко съкрушение, с вяра в Христа, с надежда в Неговото милосърдие и с твърда решимост да изправи живота си, непременно получава прошка на греховете си. И, ако след такава основна изповед той почине, не може да бъде задържан за сторените си грехове от демоните, а по Божия милост получава спасение. Ето един пример за това. Преподобни Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божи престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: "Защо ни отнемате тая душа? Не знаете ли, че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове" - "Знаем", отговорили ангелите; "Знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости". - "Ако и тая душа е получила прошка от Бога, закрещели демоните, тогава вземете при себе си всички грешници! А ние тогава за какво ще се трудим?" Ангелите отговорили: "Помнете, че всички грешници, които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас". Словото Божие ни дава много примери на истинско разкаяние. Ето примера на св. пророк Давид, който, след като сторил два велики гряха, със съкрушено сърце се покаял и написал дивния 50 псалом, образец на покайна молитва. Ето примера на каещия се на кръста разбойник, който с вярата си в Иисуса Христа и със смиреното изповядване, че е грешен и затова достоен за кръстна смърт, отишъл пръв с Христа в рая. Ето примера на св.ап. Петра, който три пъти се отрекъл от Христа, но после се опомнил, излязъл вън от първосвещеническия двор и горко оплаквал своя грях. За своето дълбоко и искрено разкаяние той бил простен и възстановен в своето апостолско достойнстово. Искреното разкаяние трябва да бъде потвърдено с плодове на покаяние. Каещият се трябва да се откаже от порочния си живот и да почне друг, нов, по-добър живот. Това ще бъде най-сигурната гаранция, че греховете му са простени. Добрите християни се готвят за изповед чрез пост, усърдна молитва, размишления и спомняне на греховете. Някои дори си записват на листче всички грехове, за да не ги забравят от смущение пред свещеника. Нерядко изповедникът налага на каещите се особена епитимия за облекчения на съвестта им и за изкупване на греховете им. Според случая, свещеникът може да наложи или особени благочестиви упражнения, или усилен пост, или други някои лишения, даване милостиня, правене поклони и пр. Понякога свещеникът може да откаже да опрости греховете на някой упорит грешник и да го лиши за известно време от св. причастие. Запрещенията на свещенослужителите, произнесени на земята, имат значение и на небето. Особено тежко е запрещението или отлъчването, произнесено от архиерей. Един епископ отлъчил за някакъв си голям грях един свещник от Божествената служба. Забранил му да извършва каквото и да било богослужение. Случило се така, че тоя свещеник по пътя за друга област бил хванат от езичници. Те взели да го принуждават да принесе жертва на идолите. Но свещеникът мъжествено изповядал своята вяра в Иисуса Христа и отказал да принесе жертва на бесовете. За тая своя дързост той бил зверски убит. Християни прибрали тялото на мъченика в близкия град. От мощите на мъченика взели да стават чудеса. Като видял това, началникът на града, християнин по вяра, направил прекрасен ковчег за тялото на новия мъченик и го внесъл в току-що построения храм. Когато взели да освещават храма и да служат всенощно бдение, ковчегът с мощите се вдигнал от мястото си и излязъл от църквата. Всички се ужасили от случилото се и внесли ковчега отново в храма. Но щом подхванали прекъснатата служба, ковчегът пак сам се понесъл във въздух и излязъл от храма. Вярващите недоумявали, как трябва да си обяснят това чудо и се разотишли по домовете си. През нощта светият мъченик се явил на сън на местния епископ и му рекъл: "Не скърби, че аз не оставам с вас в храма Господен. Но те моля, иди в еди-кой си град при архиерея и го помоли да ме развърже от запрещението. Аз съм отлъчен от Божията служба и затова не мога да оставам с вас в църквата, макар че съм приел мъченически венец. Аз не виждам Христовото лице, понеже съм недостоен извършител на Неговите св. тайнства. Сам ти не се опитвай да ме развържеш от запрещението. Който ме е свързвал, той да ме развърже." Като казал това, мъченикът станал невидим. Сутринта епископът се отправил към посочения му в съня архиерей и му разказал случилото се. Архиереят се запътил незабавно към чудотворните мощи на мъченика и, като се надвесил над ковчега му, извикал: "Христос, Който те е свързал чрез мене, Своя смирен раб, да те развърже сега, загдето си пролял кръвта си за слава на Неговото име. Влез в храма Господен и бъди с нас!" След това внесли с подобаваща чест ковчега с мощите в храма и започнали да служат всенощно бдение, а на следващата сутрин - литургия. Мощите стояли вече спокойно на своето място и почнали отново да вършат чудеса. За да завършим разсъжденията върху св. тайнство изповед, трябва да кажем, че колкото по-често свикне да се изповядва човек, толкова по-добре ще води духовния си живот. Покайното чувство трябва да съпътствува всякога християнина. То трябва да се проявява не само на изповед, а всеки ден. Затова добре правят ония, които всяка вечер, след като направят в стаята си своите вечерни молитви преди лягане, се замислят, как са прекарали деня, в какво са съгрешили, кого са обидили, и които принасят покаяние пред Бога за всички свои волни и неволни прегрешения, като обещават пред всевиждащия Създател да се поправят. Това е тъй наречената ежедневна изповед на греховете пред Бога. Който не следи всеки ден своето поведение, загубва - при всичката си духовност - съзнанието за грях и, когато се изправи на изповед пред свещеника, не знае, какво да каже. Дотук разглежданите тайнства: кръщение, миропомазване, причащение и покаяние са необходими за всички християни, защото в тях ни се дава благодат, необходима за нашето спасение. Но освен тия необходими за всички християнски тайнства, Господ е дал на Своята Църква още други три особени тайнства, които не са безусловно задължителни за всички християни. Тия тайнства са: свещенство, брак и елеосвещение.

СВЕЩЕНСТВО начало
Тайнството свещенство е необходимо за ония лица, които се посвещават на пастирско служение. В Православната църква не всеки може да извършва богослуженията, както това е в някои протестантски общини. Само особени лица, които са приели тайнството свещенство, могат да извършват св. тайнства, разните видове богослужения, както и да учат другите във вярата и да ги наставляват в благочестието. На тия лица в св. тайнство свещенство, чрез ръкополагане от страна на епископ, се дава благодатта на Светия Дух за извършване всички обязаности на свещенослужителя. Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте Си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новооснованата Църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небесата, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети за извършване всички обязаности на свещенослужителя. Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте Си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новооснованата Църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небесата, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за изпълнението на тая тежка и велика задача. Те я изпълнили прекрасно. Проповядвали навред вярата, избрали достойни лица измежду повярвалите и ги ръкополагали за пастири, като им предавали благодатта на свещенството. Така, установено от Иисуса Христа, възникнало и се оформило в св. Православна църква тайнството свещенство. Св.ап. Павел, като пътувал из Мала Азия, събрал в гр. Милит пастирите от Ефеската църква и им казал следните забележителни думи: "Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Свети ви е поставил епископи да пасете Църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се вдигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си" (Деян.2:28-30). От тия думи се вижда, че Светия Дух, а не човек поставя пастирите на Църквата, и че една от най-високите обязаности на свещенослужителите е да пазят Христовото стадо от лъжеучители и Христовата Църква - от вътрешно разделение. В свещенството има три степени: епископи, свещеници и дякони. Дяконът помага на свещениците и епископите при извършване на св. тайнства и другите богослужения. Свещеникът извършва по пълномощие от епископа всички треби и тайнства, освен, ръкоположението. Свещеникът, следователно, е зависим в своята служба от епископа. А епископът не само извършва всички богослужения и тайнства, но има власт и на други да преподава чрез ръкоположение благодатния дар за извършването им. Пълнотата на властта следователно принадлежи по право на епископа. Епископите са пълноправни приемници на апостолите. Тайнството свещенство се извършва от времето на апостолите до наши дни чрез полагане ръка над кандидата, което се придружава с особена тайноизвършителна молитва. Ръкоположения могат да извършват само епископи и то непременно в олтара над престола през време на Божествената литургии. За високото и изключително достойнство на епископския сан, който е наследил апостолското звание, може д се съди от следните думи на св.ап. Павла: "Нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии" (1 Кор. 4:1). На друго място св.ап. Павел нарича апостолите, а следователно и епископите "съработници Христови" (2 Кор.6:1). Затуй, който оскърбява епископа или презвитера, оскърбява Самия Христа. Бог тежко наказва всички, които зле се отнасят към Божиите служители, а особено към епископите. Ето един поразителен пример от живота на св. Тихон Задонски. Преди да се отдаде на молитва и усилен духовен подвиг, св. Тихон Задонски управлявал Воронежката епархия. Една есен, като пътувал по Московския път за погребението на някой свой познайник, той спрял в село Хлевное, за да бъдат сменени уморените коне с други. Селяните не му давали коне и в своето озлобление дръзко говорели: Ти не си губернатор, за да ти търсим коне". Св. Тихон кротко им възразил, че те трябва да почитат и архипастира си. Вместо да се вразумят от това, те продължили да го обсипват с нови грубости. Ти си - казали те - пастир над поповете и над дяконите". Св. Тихон не знаел какво да прави, безпомощен да се справи с неотзивчивостта им, той само ги умолявал: "Бойте се от Бога! Не ме мъчете!" След много настоявания те едва се съгласили да му услужат. В последствие, когато св. Тихон се бил вече оттеглил на уединение в Задонск, виновните селяни дошли при него, за да искат прошка. Светителят бил болен и не могъл да ги приеме. На неговия килиен прислужник те изповядали вината си. Той - казвали те - ни прокле, и оттогава всичките ни добри коне умират*. Светителят им отговорил чрез килийния си прислужник, че не той ги е проклел, а че, загдето са оскърбили своя пастир, Сам Господ ги наказва, за да се опомнят. След всичко това, като разбрал, че се каят, светителят с любов им простил.

БРАК начало
Тайнството брак е необходимо за ония, които встъпват в съпружески живот. В тайнството брак се дава Божията благодат, която съединява и освещава мъжа и жената, чийто съпружески съюз има за висок образец съюза между Христа и Църквата (Ефес.5:32). В брака се създава ново християнско семейство. В семейството се раждат и възпитават в християнски дух деца. Семейството на истинските християнски съпрузи трябва да образува нещо като малка църква и школа за духовен живот. Добрият християнски брак по начало е неразторжим. Защото Господ е казал: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Мат.19:6). Не всички християни са длъжни да встъпват в брак. Девството заради Бога стои по-високо от съпружеството (1 Кор.7:8-9, 32-38). Но в безбрачие могат да пребивават само онези, на които е дадено от Бога (Мат.19:11). Тайнството брак се извършва посред храма, пред масичка, на която са положени кръстът и Евангелието. Младоженецът и невестата заявяват пред свещеника, че встъпват в брак по любов и доброволно съгласие. Свещеникът ги благославя в знак на радост със запалени свещи, после ги обручва с пръстени, прочита съответна молитва, възлага венец на главите им и, благославяйки ги три пъти, произнася молитва, при която се извършва самото тайнство. След това се прочита апостолско четиво, гдето се говори за значението на тайнството брак и за взаимните обязаности на мъжа и жената (Ефес 5:20-35), както и св. Евангелие за сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1-11). Свещеникът благославя чашата с вино и дава да отпият от нея новобрачните в знак на новия техен задружен живот. В Православната църква се позволява встъпване в брак до три пъти, а в крайно уважителни случаи и с особено разрешение от църковната власт може да се разреши и четвърти брак. Според църковното схващане жената съпруга трябва да бъде ангел на мира в къщата. Тя не бива да се грижи за суетни украшения и модни дрехи, а да облагородява в постоянна молитва сърцето си, като го украсява с кротост и доброта. Св.ап. Петър казва: "Вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист, богобоязлив живот" (1 Петр. 3:1-2). Св. Моника, майката на бл. Августин, била женена за езичник. Той се казвал Патрикий, бил сприхав, с груб нрав и се отнасял към своята жена жестоко и несправедливо. Въпреки това, тя, като християнка, била винаги внимателна и добра към него. Бл. Авгуетин свидетелствува за нея: "Тя се подчиняваше на своя мъж като ма Господа и се стараеше да го обърне към Христа. Затова и говореше с него за Иисуса Христа повече със своите дела, отколкото с думи. Така тя го спечели за себе си и заедно с това спечели неговата любов и уважение. Недостатъците му тя понасяше с такава кротост и търпение, че никога не му отправи нито един упрек. Когато забелязваше, че е гневен, тя гледаше да не му противоречи с дума или с дело. И когато го виждаше спокоен, му даваше отчет за себе си и заедно с това му доказваше, че той несправедливо й се е гневил". Така между тия съпруг и съпруга не само се е запазил мирът в семейството, но благоразумната съпруга спечелила мъжа си и за небето, защото под нейното благотворно влияние той приел християнството, покръстил се и умрял във вяра.

ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ (МАСЛОСВЕТ) начало
Тайнството елеосвещение е предназначено за болните. В него болният се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесните недъзи. То трябва да се извършва от 7 свещеника, но в крайна нужда може да го извърши и един. За това тайнство говори св.ап. Иаков: "Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако е грехове сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-15). Видимата страна на тайнството се състои в помазване болния с осветен елей при произнасяне полагаемите се молитви. Помазването става 7 пъти. Четат се при това тайнство 7 откъслека от Апостола и 7 от Евангелието. Невидимо над вярващия болен действува Божията благодат, която изцерява болестта, дава прошка на греховете и успокоение на съвестта. На Велики четвъртък това тайнство се извършва в храма за всички християни, които се нуждаят от Божия помощ за своите телесни и душевни недъзи. От практика се знае, че това тайнство помага според вярата на болния. Някои след извършване на елеосвещението получават временно облекчение и благодатна подкрепа да носят с търпение и благодарност болестта си, която при безропотно понасяне и при покайно настроение е спасителна за душата. Други пък след елеосвещението получават бързо оздравяване. Ето един достоверен случай. Един свещеник разказва за някой си благочестив сляп 80-годишен старец, че се отличавал с дълбока вяра в Бога, че пръв идвал в Божия храм на служба и че се препитавал от подаянието на добри хора. Веднъж той силно заболял, започнал да се готви за смърт, изповядал се, причастил се и и поискал да се извърши над него св. тайнство елеосвещение. През време на маслосвета той се молил със сълзи на очи и с велика вяра в Божията милост. Неочаквано за него Бог го въздигнал полека-лека от болничния одър, тъй че след известно време той бил вече на крака. Свещеникът взел пак да го среща пред Божия дом. Един ден след св. литургия старикът отишъл в жилището на свещеника. На лицето му била изписана някаква голяма радост. Сам той не бил вече оня прегърбен старец, който едва се движел с помощта на своята тояжка. Сега той пристъпвал бодро и без бастун. - Отче, - казал той - аз получих велика радост от Господа! - Каква именно? Кажи, дядо! - рекъл свещеникът. - Аз виждам с едното си око, което ми се беше затворило преди двадесет години, и виждам ясно - виждам вас и вашата презвитера и всичко в света. Ето и без тояжка дойдох при вас, а преди това не можех без нея да сторя ни крачка. - Слава Господу Богу! - казал свещеникът. - Но кажи ми, дядо, отдавна ли си се удостоил да получиш такава милост от Господа? - Да, от оня ден, когато вие, отче, извършихте над мене светото тайнство маслосвет. През време на тайнството като че някаква голяма светлина блесна пред очите ми. От това око (тук той показал прогледналото свое око) потече сълза. Щом сълзата капна, аз започнах да виждам. Досега криех, но отсега ще възвестявам великото Божие благодеяние.

ВЪПРОСИ ПРИ ИЗПОВЕД НА ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ начало

Пред Вас са няколко напътствия към православните християни как трябва да се подготвят за изповед. Какво трябва да направят, за да породят покайно чувство и сърдечно съкрушение. По какъв начин могат да осъзнаят и признаят греховете си. Много важно условие за изчерпателната изповед на каещите се е да проследят своя живот. Как са прекарали юношеството си, как са преживели младостта си, какво поведение са имали в службата, в дома и т. н. Този кратък въпросник за изповед се издава, за да улесни и подпомогне най-вече тези, които за първи път пристъпват към това спасително тайнство. Главно място в този въпросник заемат седемте смъртни гряха с подразделенията им. Св. Петър Дамаскин е записал около 300, а тук се споменават около 180 гряха. Причастявал ли си се без изповед? При възможност ходиш ли в православната църква? Слушаш ли проповедите на свещеници-те? Интересуваш ли се от духовни книги и четеш ли жития на светиите, които подпомагат и усил-ват вярата в Бога? Състрадателен ли си към самотните, болни-те и нещастните? Почиташ ли родителите си, караш ли се с тях, оскърбяваш ли ги? Проклинал ли си ближните си и роднините си? Ако пък са починали, винаги си длъжен да се молиш Богу за техните души. Псувал ли си? Празнословил ли си?

ГРЕХОВЕ ПОРАДИ СЛАДОСТРАСТИЕ: начало
Блудни грехове: блудни сношения между мла-деж и девойка, блудни мисли, представи и жела-ния; прелюбодейство - блудно общуване между невстъпили в брак и встъпили в брак. Ръкоблудствувап ли си? Ръкоблудствувал ли си взаимно с друг? Блудствувал ли си или прелюбодействувал ли си с роднини? Имал ли си полово сношение с животни, птици? Помятала ли си? Сквернословил ли си - тоест произнасял ли си мръсни и цинични думи? Произнасял ли си двусмислени думи? Чел ли си сладострастни книги, гледал ли си неморални картини и филми? Осквернявал ли си се в сънно или будно състояние? Имал ли си блудно доближаване и оскверняване? Имал ли си блудно гледане или пък блудно мечтание, пожелание и пленение? Имал ли си блудна наглост и безсрамие? Вършил ли си мъжеложство (блудно сношение между мъже и между жени)? Осквернявал ли си душевните си и телесни чувства? Ходил ли си на съблазнителни зрелища? Целомъдрен ли си встъпил в брак? Сключил ли си църковен брак?

ГРЕХОВЕ ПОРАДИ ЧРЕВОУГОДИЕ: начало
Преяждал ли си? Опивал ли си се с алкохол или наркотик? Пушиш ли? Заставял ли си някого да пуши? Заставял ли си някого да се напива? Спазваш ли постите? Постиш ли в сряда и петък през годината и в определените за това дни? Проявяваш ли въобще лакомство, изразено в търсене само на вкусни и изискани ястия? Имаш ли болезнен страх, излишна и греховна любов към тялото си? Имал ли си самолюбие, самоугодничество и самонаслаждение? Съединяваш ли телесния пост с духовен, то ест обуздаване на страстите с въздържание от грехове. На болен се разрешава да блажи, само през великия пост не се разрешава месо.

ГРЕХОВЕ ПОРАДИ СРЕБРОЛЮБИЕ: начало
Бил ли си скъперник, алчен, користолюбив - въобще имал ли си болезнена привързаност към пари, злато, и всичко земно преходно? Крал ли си, даже и в най-дребното? Извършвал ли си разбойничество? Забогатявал ли си по нечестен начин - например с насилие, хитрост, измама в търговията чрез продажба на лоша стока и неверно теглене? Занимавал ли си се с подкупничество, комарджийство? Вземал ли си на заем без да върнеш? Крал ли си църковни предмети? Продавал ли си вредни и упойващи питиета, които съдействуват за извършване на някакъв грях? Имал ли си неверие, че Бог се грижи за нас? Имал ли си жестокосърдие към бедните братя и сестри и въобще към всички нуждаещи се? Имал ли си такава силна привързаност и любов към парите, че си ги поставял за цел и чрез тях си постигал греховни плътски или други удоволствия в този живот? Придобил ли си материални блага по несправедлив начин?

ГРЕХОВЕ ПОРАДИ ЗАВИСТ: начало
Не завиждаш ли на успехите на своите ближни? Не пакостиш ли от завист на твоите съседи или други хора? Не си ли желал някому зло, болест, смърт? Не си ли във вражда и непримиримост с твои ближни или съседи? Ако не им простиш и Бог няма да ти прости! Пожелавал ли си в сърцето си девойка или чужда жена, за да грешиш с нея? Пожелавал ли си нещо чуждо, за да го имаш ти?

ГРЕХОВЕ ПОРАДИ ГОРДОСТ: начало
Гордееш ли се със знатния си род, имоти, красота, къщи, вили? Презираш ли, унижаваш ли, подиграваш ли се с другите хора? Предпочиташ ли себе си пред всички? Винаги ли искаш твоето мнение да бъде изпълнявано? Превъзнасяш ли се над другите хора? Славолюбив и властолюбив ли си? Хвалиш ли се? Самоизтъкваш ли се? Роптал ли си против Бога? Бил ли си злонравен, хулил ли си Бога? Имал ли си хулни и непристойни за божията святост и въобще за свети предмети мисли? Подигравал ли си се със свещени предмети? Произнасял ли си Божието име без благоговение и по време на суетни разговори? Заклевал ли си се лъжливо, нарушавал ли си клетвата? Егоист ли си? Самолюбив, честолюбив и тщеславен ли си? Оплакваш ли се, че ти е много тежък и непоносим земният живот? Имаш ли лицемерие? Когато те хвалят, нараства ли ти самочувствието и тщестлавието? Във всичко търсиш ли Божията слава и чест? Когато те поправят, сърдиш ли се? Имал ли си непокорност, високоумие, преструване, непослушание към светата православна църква? Не си ли влагал свои разсъждения при тълкуване на Свещеното писание? Трябва да вярваме и приемаме тълкуванието на светите отци! Имал ли си своеволие, непокорство, упорство, съперничество? Вършил ли си дела, които са подхранвали твоята гордост и суетност? Търсил ли си човешки почести, слава, имал ли си чувство, което да те е поставяло винаги над другите човеци? Имал ли си греховни грижи за красотата на тялото и лицето си? Бил ли си дързък и нахален към другите? Ходил ли си при иноверци, сектанти, теософи, окултисти? Гледал ли си на карти и ходил ли си да ти гледат? Суеверен ли си? Ако винаги си недоволен и неблагодарен - това е също издънка на гордостта? Имал ли си крайно угодничество към хората и не си ли предпочитал да угодиш повече на хората, отколкото на Бога? Желал ли си и търсил ли си първенство, отличия и земни награди? Гордял ли си се с някакво дарование, което имаш, а другите го нямат в такава мярка? Обичаш ли да те хвалят и с наслада ли слушаш всичко това? Бил ли си подозрителен, че всички хора са нечестни и грешни?

ГРЕХОВЕ ПОРАДИ ГНЯВ: начало
Избухлив ли си? Приемаш ли и задържаш ли гневни мисли и произнасяш ли гневни думи? Имаш ли гневни чувства, гневен поглед, гневно настроение? Изпитваш ли радост при страданието и нещастието на твоите врагове? Нанасял ли си побой? Получавал ли си нещо чрез изнудване? Имал ли си омраза към хората? Мразиш ли ближните си? Осъждал ли си? Клеветил ли си? Унижавал ли си? Подигравал ли си се? Присмивал ли си се на недостатъците, слабостите и греховете на твоите ближни или на хората въобще? Имал ли си паметозлобие? То може да бъде с дума, с дело, с поглед, с желание. Бил ли си отмъстителен? Въздавал ли си зло за зло? Лъгал ли си? Лукавствувал ли си? Упорствуваш ли винаги да се изпълнява твоята воля и желание? Преструвал ли си се и, знаейки, че някои не те обичат и ти не ги обичаш, но се представяш, че нямаш никакво лошо чувство в сърцето си? Злорадствувал ли си? Зложелателствувал ли си? Давал ли си зли и греховни съвети на ближните и хората въобще? Бил ли си в безчувствие и пълна апатия към молитвата и към духовния живот? Гневът най-много пречи за чистата молитва. Прощаваш ли на хората и на ближните си обидите? Скривал ли си грехове пред изповедника? Бог всичко знае и всичко вижда! Умалявал ли си греховете си и самооправдавал ли си се пред изповедника? Имал ли си хитрост, коварство, посявал ли си свади и кавги? Разправял ли си на хората за недостатъците и слабостите на ближните си или въобще на хората? Клюкарствувал ли си? Подслушвал ли си чужди разговори? Правиш ли раздори между хората? Имал ли си неотстъпчивост и неуслужливост към хората? Отвръщаваш ли се от болните и нещастните? Говорил ли си зло против хората? Предизвиквал ли си хората да говорят зло? Подстрекавал ли си ги към зли дела? Ставал ли си съучастник с другите, когато са говорили зло против хората? Позориш ли с думи и дела хората, било от завист, лъжа, клевета, когато тези дела са добри и похвални? Дразниш ли ближните си? Ругаеш ли ги? Казвал ли си им тежки и обидни думи? Бил ли си непримирим? Искал ли си прошка от ближните си при оскърбяване? Бил ли си немилосърден? Доносничил ли си? Хулил ли си хората или пък изпитвал ли си доволство и радост, когато другите ги хулят и твоето настроение одобрява това хулене и унижаване?

ГРЕХОВЕ ПОРАДИ ЛЕНОСТ: начало
Леност или мързел към всяко добро дело. Молил ли си се разсеяно? Бързал ли си през време на молитва? Имал ли си безчувствие и безразличие към молитвата? Имал ли си небрежност и неблагоговение към всичко Божествено и църковно? Не си ли бил немарлив към душеспасението? Имал ли си излишно успокояване със сън и греховно излежаване, когато силите ти са вече възстановени? Казвал ли си непристойни, лекомислени и греховни шеги? Имаш ли надежда в Божието милосърдие? Укоряваш ли се за своите грехове? Имаш ли страх от Бога? Безделието или празност - това е начало на всякаква греховност и порочност! Помниш ли постоянно Бога - това е начало на всякакво добро! Изпълнявал ли си небрежно служебните си задължения? Безмерно ли скърбиш за твоите покойници? Имал ли си греховни и порочни развлечения? Укоряваш ли се и скърбиш ли за твоите грехове? Трябва да благодариш на Бога за всичко - Той е вселюбящ наш Отец!

УБИВАЛ ЛИ СИ? начало
Мислил ли си за самоубийство? Допуснал ли си някой да умре от отчаяние или от глад? Имал ли си отчаяние и униние? Съблазнил ли си някого с грях, което е духовно убийство? Не си ли се отклонявал от православната вяра? Отхвърлил ли си надеждата в Бога? Имал ли си съмнения в Божиите обещания? Твърдо ли вярваш във всичко онова, което е изрекъл Бог? Имал ли си малодушие? Вярата в Бога е велика сила!

ВЕНЧАН ЛИ СИ ОТ ПРАВОСЛАВЕН СВЕЩЕНИК?

ПОЛЗВАШ ЛИ СЕ ОТ ДУХОВНАТА СИЛА НА СВЕТИТЕ ТАЙНСТВА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА?

КАЖИ, БРАТЕ (ИЛИ СЕСТРО), КАКВО ДРУГО ТИ ТЕЖИ НА ДУШАТА И СЪВЕСТТА И КАКВО ТЕ МЪЧИ, ЗА КОЕТО НЕ СЕ СПОМЕНА В МОИТЕ ВЪПРОСИ? начало

КАТЕХИЗАЦИЯ

РАЗЯСНЕНИЕ
НА СЕДЕМТЕ ЦЪРКОВНИ ТАИНСТВА

КАТЕХИЗАЦИЯ

РАЗЯСНЕНИЕ НА СЕДЕМТЕ ЦЪРКОВНИ ТАИНСТВА

РАЗЯСНЕНИЕ
НА СЕДЕМТЕ ЦЪРКОВНИ ТАИНСТВА