БОЖИЯТА РЪКА

 

Запитаха един арабин: - Как се увери

Че съществува Бог? Той каза: - Господ се не крий.

Преко пустинята животни всякакви минават

И отминават,

Ала низ пясъка стъпунките им ги издават. . .

Така -

В световните неща кога се взираме –

Следи от пипане на Божия ръка

Намираме!

 

БОГ И ДОБРОДEТЕЛТА

 

Яви се Добродeтелта

Пред Бога

И каза му: -Напразно ходя, Боже, по света,

Напразно проповядвам обновление; не мога

Души заспали да пробудя, мрачни умове

Да осветля! И мойте трудове

За да не сгинат без следа, на мене

Е нужно мощно подкрепленье!

- Върни се между земни племена и родове,

Отвърна Господ. . . „Давам ти другар. Той се зове

Търпенье!” начало

 

МАГАРЕ И БОГОМОЛЦИ

 

Едно магаренце вървеше

Посред голям един пазар

И мъкнеше, в дисаги тежки,

Икони, кръстове и мощи,

Черковнослужителски товар …

Пред него сума* богомолци

Припадаха на колене. . .

И мислеше, горкото муле,

Че тази чест за него беше,

И почна гордо да реве, —

И взе да рита, да подскача,

Да се търкаля из кала …

Но няколко дебели сопи

Му дадоха да разумее

Кому се кланяше света … начало

БОНАПАРТ ПРЕД РАЙСКИТЕ ВРАТИ

 

Яви се Бонапарт пред входа на Едема*

И силно взе да чука. . . Ангелът вратар

Запита: - „Кой е?" - Френецът му отговори:

- На род велик аз съм върховен господар!

Аз покорих Европа, рой царе заробих,

И мойто име се въспява в целий свет. . .

Пред Божий блясък всеки други блясък гасне,

Издума ангелът. . . „Тук ти си непознат!" начало

 

 

 

КИРМИДЧИЯ И БОСТАНДЖИЯ

 

Замолил Бога кирмидчия

За слънчов пек. Замолил Бога бостанджия

За дъжд — в туй също време. Ала слънце не изгряло,

Нито дъжд завалял, —

А с облаци небето се настлало,

И после вятър лют завял —

И облаците пропилял. . .

***

Просете от Бога благодат;

Ала помнете

Че Бог душа закриля — не закриля занаят. начало

 

 

БУБА И ПАЯК

Пред мощната създателка на светлата коприна,

Пред Първомайсторката Буба,

Нищожния Паяк, бездарна гадина,

Ревнива и груба,

Взе еднъжки да се пери

И да се превъзвишава,

Да бърбори най-нелепи

Самохвалства:

— Я гледай какво платно

Изящно, деликатно*,

Аз зная да така! . .

Има ли по-прекрасно,

По-здраво и по-трайно

Изделье по света? . .

Ела, Госпожо Копринарко,

Ела, да се поучиш малко,

Умът си да поукрасиш,

Искуството да присвоиш!

Ела де, що се тъй свениш, —

Не е срам

Ако не знаеш туй що знам. . . —

Тъй бърбореше глупака . . .

Но слугинята Иванка

(Бог да я благослови!)

Ненадейно се вести

С метла

На ръка,

И без всяко Извинете!

Паяжината измете ...

Паякът намери дупка

И способността си скри,

А обидената бубка

Промърмора тез речи:

— Върху ни има Съдник вещ, той бърже оценява,

И бърже награждава! начало

 

ДЪБ

Балкански дъб се възгордя и каза: — Тоз Балкан

От мен, за мен и в мен живее!

Аз съм гигант! Аз съм титан*!

И естеството*

Пред мен благоговее! —

Самопоклонство дълго време не вирее. . .

Гръм падна от небето

Връх дъба — повали го —

И с най-нищожните трънаци приравни го. . .

***

Ти който себе си наричаш господар, —

В какво се различаваш ти от простий колибар?

И ти, и той, еднакво немощна човешка твар, —

Днес оживена кал,

А след два дни безжизнен прах. . .

У тебе и у него — заран п e сен, смях,

А вечер охкане и жал. . .

О, да, и той, и ти,

Пред Божията слава вий сте суети

Безславни,

А пред гробовний червей мърши равни! начало

 

 

ПЪРВЕНСТВОТО НА КРАКАТА

 

Краката рeкли: — Наша е земята,

Понеже ний вървим по нея! —

Ръцe, език, очи, уши и мозък

Отвърнали: — Да, вий вървите по земята,

Това е знайно!

Ала опитайте се да вървите —

Подир като се раздeлите

От нас! —

***

Чираци, калфи, ръкоделци всевъзможни,

Които кряскате: „Свeтът чрез нас живее!"

Разбрахте ли каква поука

Се крие в тази басня! начало

 

 

ЗЛАТО И ПЛАМЪК

— Ах, колко се боя от грозний плам! —

Заохкало златото. . .

Чул пламъкът — и отговорил: — Знам

Че многома в мен виждат въплощение на злото;

Но мамят се: аз испълнявам блага рол в света!

И ако ти владееш днес блескавина и чистота —

Едничък аз можах да ти ги дам!

***

Тегловници, тъз басня посвещавам вам.

На вашата съдба схванете смисълта.

Притиска ви тъгата —

Ала пречистя ви душата! начало

 

 

ОРЕЛ И ОХЛЮВ

На върха на една липа

Всрeд Стара Планина

Орелът съгледал гадинка нищожна,

Гърбата,

Рогата,

По-мръсна от зъмята,

От дявола по грозна...!

• Какво ли е туй нещо тука?

Извикал Царьт на въздуха;

А, виждам, охлюв! . . Игралото

На естеството*

Животец в една чурупка,

Подвижна кратунка,

Гневът, или смехът на Божеството . . .

Кажи ми, жалко ти творенье,

Как се покачи тъй високо ?

• С пълзенье! —

Извика

Рогатата гадинка. начало

 

 

БУХАЛ И СВЕТУЛКА

 

Измежду полските треви

Блестеше, в нощните тъми,

Една светулка лъчезарна . . .

(С това си качество, уви! и тя е тъй злощастна

Кат другите светители на нашата земица!)

Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини,

Най-грозната, най-злостната и най-коварна птица,

Подгони светлата мушица

И най-подир я улови . . .

- Какво ти сторих? . . - Ти ми пречиш!

Умри! . . - Че как ти преча ? .. - Светиш!. . начало

 

 

СЕКИРА И ТЪРНОКОП

 

Един ръждясал Търнокоп, незнам къде забравен

Попитал лъскава една Секира: — Що блести

Всегда лицето ти?

И аз съм от желязо уж направен,

Защо не съм кат тебе гладък, чист,

Лъчист?

От где исхожда между нас

Подобна разлика?... — Секирата тогаз

Отвърнала: — Аз всекий ден отивам на гората,

Сека дърва... Лъскавината

В труда намервам аз,

В труда стои, другарю мой, хубавината... начало

 

 

ЕХИДНА И ОРЕЛ

— Къде се скиташ там из небесата!

Попитала ехидната орела . . .

Защо си истощаваш тъй крилата

И мирен не съдиш на наший свът в предела?

В безвестните онез пространства, птицо смела,

Каква намерваш тайна благост?

Орелът отговорил: — Аз осещам,

В безкрайното си хвъркане, една безкрайна радост:

Пълзящи гадове не срещам! ...

***

Така и ваший дух, поети

Лети към идеалните височини, където

Искуството всевечно свети;

Там вий не виждате на злобата лицето. начало

 

 

СЛЪНЦЕ И СВEТУЛКА

Мухата

Попитала светулката: — Защо страниш от нас?

От дневни зрелища що се боиш? —

Светулката отвърнала: — Виделината не ми додева;

И денем — както нощем — мирно си живувам;

Но слънце щом изгрей — не се познава

Че съществувам!

***

Напразно с игрословия детински

Днес всякакъв ритмач* се мъчи да блести;

Тъз глъчка ще изчезне без следа, същински

Поет щом се вести начало

 

 

МОТИКА И ТОПОРИШКА

 

Една мотика нащърбена,

Истрита вече, исхабена,

Бе хвърлена незнам къде ...

И топоришката й взе

Еднъж да се окайва, да реве: —

— Защо ли ме държат

В студений този кът?...

О, кой ли ще ме отърве

От туй острило грозно и омразно,

От туй страшилище желязно,

Покрито с ръжда и кал?..

Защо да ми огаснат дните

Едновременно със съдбите

На скверний* тоз метал?..

Аз съм от орех топоришка,

И Господ Бог ме е създал

Другарка да бъда едничка

На българска здрава ръчичка!..

Ден доде

Най-после

Да се копае лозе; —

И пъргавий домовладика

Намери вехтата мотика,

Но топоришката извади —

И изгори я,

И замени я,

Със друга, нова!... Люде млади,

Тъз басня значе

Че който плаче

От свойто положенье

В бъда голяма падна-ще, и в грозно униженье!... начало

 

 

КИРАДЖИЙСКИ КОН*

Куц, крантав, кираджийски кон, съгледал угоена

Свиня, — лежаща всред една смрадлива, кална бара...

• Кажими, я попитал той, от свест ли си лишена?

Да киснеш в мръсота, и да се цапаш, кой те кара?

Свинята отговорила: —Тъз локва е гнуснава;

Но в тъзи локва, друже, аз добрувам, дебеля!

Аз не ламтя за почести и за световна слава,

И предпочитам в тинята, ей тъй, да си живея!

Ти, както виждам, работиш, потиш се, коньо простий;

Но и за туй ти мязаш на една торба със кости...!

Ще те похвалят, знам; — но пак ще си останеш кранта.

Легни при мен!... Покоят е по сладък от таланта ! ...

• Не! Рекъл коньт, сбогом! По добре да пусталея

В почтенно званье, нежели в позора да тлъстея! начало

 

 

ЛОЗА И БРЪСТЕЦ

 

Лозата от поддържка бе лишена,

И падаше веч — истощена. . .

Един бръстец, тогаз,

И каза: — Ето, аз

Ще те крепя, ще те исправя;

Макар плод да не давам —

Се пак и аз за работа ще ставам,

Добро на тебе ако мога да направя!

***

Вземете

Урок от тази басня, богаташи, и помнете

Че само като не щадите

Имането си — вий ще го узаконите! начало

 

 

УЧИТЕЛ И УЧЕНИЦИ

 

Духовен отровач — условен за народен

Учител — проповядваше на младежта

Таквиз начала: — Вън от предвековний ред природен

Мощ друга нема на света!

Бог — то е висша слепота!

Зад туй що прости хорица наричат Провиденье —

Стои най-пълно самоуправленье

На Веществото, царство на Плътта!

Живейте

В наслада и игри — без грижанье светлейте!

Дълг, идеал, прогрес — това сж празни думи!

Самотверженост, любов — това са вети глуми!

Законът на законите в тъз реч стои: сполука!

**

От школата излезоха мъжаги

Които лакомяха за облаги

И за добивки. Тяхната наука

Роди господаруването на юмрука,

На хитрините —

И на сплетните. . .

**

Тежко

На онуй общество

Където юношеските училища

Се преобръщат на блудилища

И на губилища. начало

 

 

СВИНГЕР *

 

Свингерът се похвалил тъй еднъж,

Захвърлен като бил в едно корито със помия:

- Да пие колкото аз пия.

Не може и пияний мъж . . .

С пиянство той живота си хаби, горкия!

Пък ази смуча, смуча всякакви неща,

Не се насищам никога, нито пък зло испащам!

Бих присушил една р е ка,

На бас* се хващам! ...

К оритото отвърнало: - Ти много пиеш, да !

Но ти не пиеш само бистрата вода

Ти киснеш често в мръсотия

Ти пиеш често и помия! ...

***

Младежи жедни за наука, вий четете

Без отбор, - както пий свингеря . . . И добро

И зло,

Вий пъхате във мозъка си всичко! Вий берете

И мед и яд*—във всякакви книжа! Нещете,

О юноши, да разберете

Че типографската* хартия,

По мръсна е понякогаж и от помия! начало

 

 

ЕКЪТ

Екът кашли, екът пeй,

Екът киха и се смeй;

Екът моли, екът плачи,

Блeй, реве, подсвирва, грачи;

Екът вие, екът лае,

Екът мъмри и кълне,

Екът вика Да, и Не;

Всичкитe езици знае, —

Едно подир друго повтаря — каквото

Дочуе, доброто, нещастното, злото!...

Кому прилича жалкий ек?

На безхарактерний човeк! начало

 

 

КИТАРА

Една китара развалена

Бe закачена

Под една стрeха сиромашка,

И виси тамо дълго време,

Без да се сeти да я снеме

Нито ступан, нито ступанка...

(Това, читателю добрий, се случва във всяка къща;

На развалените неща вниманье кой обръща ?).

Но ето че

Едно хлапе

Китарата съзре,

И без да се подвууми

Ръце простре,

И я свали,

И я строши, —

Тоест, съвсем я развали ...

Тогаз ступанът й я взе

От хлапешките. ръце,

И наглоби я

И залъпи я

И нагласи я

Тъй добре —

Щото нещастната китара

Започна сладък звук да дава,

И най-подире

На Панаиря

Продаде се за триста франка

На една знатна музикантка...

***

От всички школи на земята,

Читателю, Злочестината

Е най-добрата!

 

 

РЕЧНИК начало

бас – тур. обзалог.

деликатен – фр. gracieuxот лат. delicatus – нежен, тънък, чувствителен.

Едем – ст. евр. eden блаженство – име на земния рай, в който до грехопадането живели Адам и Ева (Битие 2,8) Според някои легенди, намирал се между реките Тигър и Ефрат в Месопотамия.

естество – природа; у нас чрез рус.; лат. корен в es-sentia , глагол esse съществувам; фр. essense – същина на нещо.

кираджийски – тур. наемен, взет под кирия (наем), а също и товарен.

ритмач - рус. ритмач, който пише рими (ритмьi); стихотворец, стихоплетец.

свингер – тур. sunger, гъба; - гр. spogos ; диалектарно (Търновско) – свингер вм. сюнгер.

скверн – рус. сквернь i , гнусен, отвратителен.

сума – лат. summa от summus най-горен, превъзх. степен от superus - сбор, количество; преносно – много, множество.

типографски – отнасящ се до типографията – печатарско дело; печатарски, печатан; от гр. tupos - отпечатък и grafo – пиша.

титан – В гръцката митология ( Titanes ) чеда на Урана (небе) и Гея (земя) – Япет и Кронос, богоборци, въстанали срещу Зевс и низвъргнати от него в Тартара. В преносен смисъл - мощна личност надарена с висша духовна независимост.

яд – рус. отрова; ядовит – отровен

* Дума в речника

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Басните на Михайловски са подходящи за поука на малки и големи, на учени и прости на вярващи и невярващи.
Басните (21 на брой), портрета и речника предложени тук са взети от книгата Събрани басни от Стоян Михайловски, издадена от Т.Ф. Чипев в София през 1939г.

Материалите са подбрани и оформени от Данаил Радков
начало