Илия Вълков (Yull Brown) 1922г - 1998г

Впечатляващото изобретение на Илия Вълков, познат по света като Юл Браун.

Още от дете Илия Вълков се увличал от технологиите. Вдъхновявали го невероятните приключения на Жул Верн и разказите в Библията. Все още съвсем малък, така и не успявал да проумее как Бог ще накаже грешниците с огън и ще изгори Земята, след като 2/3 от планетата са покрити с вода. Тази загадка не му давала мира, докато не взел за себе си решението, че един ден ще накара водата да гори.

Така и станало. 40 години по-късно Илия вече се казвал Юл Браун, живеел в Австралия и правел нещо нечувано от времето на Фарадей - създавал смес от водород и кислород, която можела да превръща водата в екологично чисто и най-вече безопасно гориво! Откритието нарекъл на себе си - браунов газ.

Вода, вода, вода! В книгите, в любимите фрази, тя цял живот била пред очите на учения, още откакто се родил в морската ни столица Варна. Друго, което буквално обсебвало будната му натура, била идеята да отклони човечеството от пагубния му ход на развитие. Силно вярващ, Илия не спирал да търси начин да се използват максимално свойствата на водата.

След многобройни проби и грешки и един сериозен инцидент, който едва не разрушил лабораторията му, Браун открива, че водородът и кислородът, смесени в най-точното съотношение (на технически език се нарича стехиометрично), вместо да гърмят, имплодират. През 1972 г. той патентова свой метод за електролиза.

При него водородът се превръща в безопасно и неексплозивно гориво, което не се нуждае от съхранение, защото се употребява на момента! Разработва и генератор, който само от един литър вода произвежда 1860 литра гориво!

През 1981 г. Юл Браун основава фирмата Water Fuel Holdings Pty. Ltd (WFH) в Сидни и започва да разпространява своите генератори.

Интерес към изобретението му най-напред проявяват азиатските държави. През 1984 г., при прокарване на новото хонконгско метро, машините удрят неочаквано на камък. Огромните въртящи се фрези не могат да се справят с твърдите гранитни пластове, ножовете задират и се износват мигновено. От строителната фирма разбират, че няма да успеят да спазят сроковете и ще плащат сериозни неустойки.

Технологичното разузнаване се впуска в акция и за няколко дни се свързва с Браун. Няколко от неговите най-мощни генератори са монтирани директно на копаещата машина, многобройни горелки са поставени върху ножовете на ротационната фреза. Под действието на свръхвисоката температура твърдата скала започва да се рони. Скоро от нея няма и помен.

След този случай славата на брауновия генератор бързо се разнася. Япония и Южна Корея са следващите потребители на браунов газ. Мълвата за изключителното постижение стига и до САЩ. От НАСА изпращат екип, който да провери дали наистина откритието отговаря на амбициозната си заявка. Едно от важните измервания е на точната температура, която достига пламъкът на брауновия газ. Учените насочват пламъка на горелката към огнеупорна тухла, а обективът на пирометъра – към него.

Уредът се включва и... почти веднага специалистите от НАСА губят ума и дума. Стрeлката рязко подскача и сe забива в самия край на скђлата. На 6000 градуса по Цeлзий - тeмпeратурата на повърхността на Слънцeто! До този момент на Зeмята не е позната химична рeакция или физичeн процeс освeн атомнитe и тeрмоядрeнитe eксплозии, които да отдeлят такива високи тeмпeратури.

Освен невероятно високите градуси, които постига, брауновият газ се слави и с много други изумителни свойства, които не могат да бъдат обяснени от познатата химия. Пламъкът се „държи“ като разумно същество – сам повишава или намалява температурата си според поднесения материал.

Установено е, че колкото по-малко водно съдържание има в дадена материя, толкова по- „безпощаден“ е той към нея, но „своите“ „не закача“. Ако например намокрите ръката си с вода и я поднесете към пламъка, няма да ви се случи нищо - така твърдят експертите, изследвали генератора.

 

Браунов газ - Част 1

 

 

Феноменалният Браунов газ - Част 2